Румъния е изключително деликатна тема в българския преход. От самото му начало северната ни съседка служи за сравнение по икономически, социални, интеграционни, политически и други въпроси. Допреди няколко години родните политици имаха основание да изтъкват факта, че нашата държава не на дъното на Европа, защото там се намираше именно Румъния. За съжаление обаче през последните 5-6 години ставаме свидетели на тенденция на по-бързо развитие по ключови икономически аспекти на северната ни съседка. Как и защо се стигна до текущата ситуация в която според повечето източници България се нарежда на последно място в ЕС по най-важните икономически показатели ?
България и Румъния имат общи стартови цели и интереси, каквито бяха приемането в НАТО и ЕС. Една от следващите цели пред двете страни е изпълнението на изискванията за приемането им в еврозоната. За съжаление, никой в Европа през 2006 г. не е очаквал мониторинга върху двете държави да се проточи 10 години. Въпреки напредъка в световните икономически класации, развитието на двете страни и особено на България в последните години е под нивата, необходими за средностатистическа европейска икономика. През 2000 г. България и Румъния имаха приблизително 20% от средния за Европа доход на глава от населението. Въпреки че България се приемаше за по-развитата страна, по последни данни тя е на 47% от средния доход за ЕС, докато Румъния вече има 57%, което е не малка разлика, появила се през последните 5 години.
Анализирайки точните причини и секторите, в които България изостава трябва да се съгласим, че поставената летва пред нашата държава е сред най-високите в света. Европейските нива на растеж и развитие са едни от най-устойчиво прогресиращите. Все пак, трябва да сме наясно, че независимо от относителното изоставане след влизането в ЕС и България и Румъния бележат завидно развитие. В следващата таблица от Института “Heritage”`(heritage.org) за 2017 г. можем да проследим цялостното развитие на България и Румъния, като в данните са включени ключови сектори, обуславящи икономическия напредък на държавите.
От таблицата можем да забележим напредъка, който двете страни имат съотнесено към средните данни за света. Излизането от мрачния преход на 90-те и конкуренцията между двете държави са в основата на техния икономически подем. Отвъд данните, които могат да бъдат намерени в интернет, се крие именно конкуренцията, която е двигател за положителни икономически движения в цял свят, а в нашия случай тя е продиктувана и от желанието на България и Румъния да изпълнят своите изисквания към ЕС.
Широката гама от икономически фактори, които влияят на представянето на България и Румъния в Европа са до голяма степен еквивалентни. Анализирайки общодостъпните данни за силните и слабите страни на двете държави можем да установим, че например влиянието на факта, че България е малко по-добре от Румъния по събираемост на данъците се неутрализирана с по-оправданите правителствени харчове на румънското правителство, спрямо българското и т.н. Привидно двете държави държат почти равен курс на икономическо развитие. Защо тогава румънското развитие през последните 5 години се счита за по-добро от редица икономисти и анализатори?
Едно от ключовите събития, което даде тласък на северната ни съседка беше съдебната реформа или по-точно създаването на DNA (Национална антикорупционна структура). Въпреки че води началото си от 2002 г. с редица изменения, съдебната им реформа започва да раздава ефективни присъди едва през 2012 г. Именно този показател се явява като ключов за румънското развитие, имайки предвид неговото положително отражение върху икономическата и инвестиционна политика на страната. За сравнение в индекса за икономическа свобода от 2017 г. , ефективността на съдебната система в България е 38,9%, а тази на Румъния е 58,5% . Нужно е да споменем и важността на една адекватна съдебна система за развитието на националната икономика. Един от ключовите фактори, върху които тя влияе са преките чуждестранните инвестиции, които са в основата на икономическото развитие и страните са в непрекъсната конкуренция за тяхното привличане. Подобни инвестиции обаче се правят в благоприятна среда, където се гледа не само данъчното облагане, което е изключително благоприятно в България, но и качеството на работната сила, стабилността и положението в страната, рисковете от корупция и адекватността на съдебната система за защита на инвестиционните интереси.
През 2010 г. по данни на Световната банка България се нарежда на 44-то място по атрактивност за правене на бизнес в страната, а Румъния на 55-то. През 2016 г. Румъния изпреварва България, нареждайки се на 36-то място в класацията със скок от 19 места, за разлика от България, която заема 39-тото място. В доклада, излязъл през януари тази година ясно се подчертава напредъка на Румъния по отношение на съдебната реформа. Показателен също така е и доклада от 4 март на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2016 г. в частта му за България. В него се твърди, че служителите във всички структури на правителството са замесени в корупционни практики без наказателни последствия. Корупционните практики според доклада включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, злоупотреба с обществени поръчки и търговия с влияние. За съжаление в доклада за България са направени доста негативни констатации свързани не само с проблемите с корупцията, но и насилие при арести, недоверието в съдебната система, влошена и зависима медийна среда и т.н.
Изброените по-горе проблеми констатирани не само от Държавния департамент на САЩ, а и от редица други институции са валидни, макар и в по-малка степен за Румъния. На фона на всичко това трябва да имаме предвид едно от най-големите предизвикателства пред двете държави – интеграцията им в ЕС. С навлизането на новите идеи за Европа на две и три скорости няма как държави като България и Румъния, които все още се водят като „периферия“ на Европа, да не си дадат сметка за евентуалните последици от попадането на двете държави в „долната лига“. Едно ускорено развитие еквивалентно на това от 2005-2006 г., когато София и Букурещ се бориха за място в ЕС до голяма степен би опровергало опасенията на Европа, гледаща на тях по-скоро като пречка за общоевропейско развитие. Изключително важен фактор е полезната конкуренция, която съществува между двете държави още от желанието им за влизане в НАТО. За съжаление, условията, при които България влиза в стартиращата борба за оставане в елита на ЕС са по-скоро на догонваща Румъния и перспективите за успех изглеждат доста обезсърчаващи.
……………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
