На връх националния ни празник един кандидат-депутат си позволява да твърди, че освобождението на българския народ е „станало възможно единствено и само заради Русия“. Без никакви уговорки, ЕДИНСТВЕНО и САМО. Не знам дали Александър Симов може да си даде сметка за лакейския цинизъм и безсмислието на написаното от него. Дали може да си даде сметка, че с един замах се изгавря с творците на българското Възраждане, които превърнаха безпросветната рая в народ, горд със своята история и произход и готов да плати с кръвта си жаждата си за свобода. С делото на Паисий и неговите последователи, с делото на просветителите, създаващи училища по села и паланки, с делото на свещениците, съхранили вярата на нашия народ и изборили независимостта на българската църква още преди политическото ни освобождение. С делото на лудите глави, хъшовете и харамиите. С подвига на Раковски и Каравелов, на Ботев и Бенковски, на Левски. С подвига на поборниците и опълченците. С кръвта на хилядите мъченици на нашата свобода.
Никой нормален човек не би отрекъл огромния принос на Русия за нашето освобождение, всеки нормален човек в ден като днешния би трябвало да почете и хилядите руски, румънски и финландски войници, загинали във войната от 1877-1878 година. Но фактически да отречеш приноса на собствения си народ е безочие, което няма как да бъде простено. А когато става дума за човек, който има и наглостта да се кандидатира за НАРОДЕН представител, нещата стават неописуемо грозни. На кой народ искате да сте представител, Симов?
Честит празник, скъпи сънародници! Нека не забравяме тези, които ни помогнаха да възстановим държавата си. Но и да отдадем заслуженото на всеки лакей, който се опитва да ни внуши, че ние, българите, нямаме никаква заслуга за собственото си освобождение.
Текстът е публикуван на страницата на Цветозар Томов във Фесбук. Заглавието е на редакцията.
