Имаше времена, в които Бойко Борисов много обичаше да се хвали с партийното си строителство. Правеше го, когато бе по петите на БСП и постепенно овладяваше политическата карта на страната. Правеше го по време на първия си кабинет и парламент, когато ГЕРБ пое управлението. Продължаваше по време на все по-мащабните конгреси в най-голямата софийска зала. Гордите снимки с местни кадри от „села и паланки“ пълнеха профилите му в социалните мрежи. Партийната бойна дружина бе важен елемент от конкуренцията с БСП и важен елемент от политическата нормализация, призвана да илюстрира надскачането на едноличната структура. Мощната, стегната и работеща партия бе и необходимо алиби пред западните партньори, които виждаха в нея известна гаранция за нормалност. Вече повече от десетилетие, германските фондации инвестират милиони, за да изградят нещо, приличащо на европейска партия. Личната харизма трябваше да бъде институционализирана в подобна структура, ефективното управление изисква такъв процес. Борисов вървеше по този път, но в последните години и месеци видимо търсеше промяна. И сега смени партията с камера и ФБ профил.
Разбира се, егото на Борисов винаги е било по-голямо от неговата партия. Но пълната департизация на управлението може да се окаже фатална негова грешка. Най-очевидният и коментиран риск е организационно – електоралния, който още след няколко седмици ще стане видим. Той надали ще има необратими последствия още на този етап, но е ясно, че във времето ще се отрази на изборната ефективност на партията. „Отлюспването“ на фигури като Цветанов и Добрев ускорява процес на пълзящо недоволство, който тепърва ще намира форма, най-малкото защото отпадането от политиката в България вече може да е опасно за здравето и авоарите. Задаващото се НПО на Цветанов със сигурност ще цели не просто да му гарантира публичност, но и да му позволи да интегрира съмишленици около себе си и да поддържа платформа за евентуално връщане в политиката. Ускореното разчистване на хора от партията, с което се е захванал Борисов ще накара все повече активисти да тръпнат в очакване на задаваща се раздяла. Било по линия на хората на Борисов, било по линия на електоралните неволи, които със сигурност се задават за ГЕРБ. Това няма как да не разклати допълнително партийните структури. Нещо повече, неубедителни резултати на местния вот със сигурност ще стартират и друг очакван процес – трескаво очакване на новите силни. Това пък ще разклати множеството местни и национални клиентелистки мрежи, на които се крепи цялата структура. Депаратизацията на управлението със сигурност се очертава като основен риск пред сегашния премиер и знаците за това ще нарастват през идните седмици и месеци. Любопитно е дали той вижда този проблем от височината на камерата на телефона си.
Антропологическият срив в управлението също добива застрашителни размери. Заселването на министерства и агенции с полуграмотни изпълнители е отколешна традиция, но някои от хората във властта вече не могат да вържат две изречения, а какво остава за някакви управленски способности! Борисов успява да компенсира това с няколко механизма. Единият е мигновена лична реакция, която не просто частично омекотява кризите, но и плъзва вината в друга посока. Друг е трескавото запълване на управленски дупки с финансови инжекции. Цели публични системи са в подобно състояние, например, енергетика или здравеопазване. Излишъците позволят подобен подход и той засега работи почти безотказно за сегашния премиер. С времето сякаш и очакванията на самите граждани се моделираха в тази посока. Те вече не очакват дълбока промяна и подобрение, а са благодарни и за моментните, блиц интервенции, които крепят нещата и стопират пълен разпад. Цялата тази комбинация от действия досега не създаваше проблеми за Борисов, но е ясно, че тази формула не може да е вечна. Последните месеци дават знаци, че сякаш наближава подобна точка на пречупване, но ако той успее да избута местните избори, тя може да се отложи за известно време.
Независимо от всичко това обаче, има поне две обстоятелства, който са все още в полза на ГЕРБ. Слабостта на останалите продължава да е основната сила на Борисов. БСП с Нинова просто няма да може да постигне повече от паритет и няма да успее да направи необходимия пробив в големите градове на страната. Анти-европейската и анти-бизнес реторика не е забравена, тя няма как да конструира претенция за ново начало, а недоволството от управляващите все още не е в степен, позволяваща необходимата политическа амнезия за обрат в посока на бившите комунисти. „Старата десница“ продължава да е кръжок и това допълнително бетонира сегашната патова ситуация. „Столетницата“ е доникъде и в решаването на друг стратегически проблем, наличието на работещи анти-ГЕРБ коалиции. Такива в момента очевидно няма. ДПС си има задкулисен модус операнди с Борисов, а т.н. „обединени патриоти“ са прекалено лесни за интегриране чрез властови ресурси. Но дори това да не беше така, едната коалиция (с ДПС) е исторически токсична, докато другата също веднага ще потъне в множество исторически и идеологически неудобства. Разклащането на ГЕРБ със сигурност ще засили изкушенията за подобни конфигурации, но БСП остава в търсене на нов коалиционен партньор.
На целия този фон, съдбата на заявения проект на Мая Манолова се очертава като най-съществения непосредствен политически въпрос, който има потенциал да разбута гореописаното. Тя е от малкото фигури в момента, който поне могат да опитат да направят нещо повече от това да си договорят някакъв пост. Това обаче рано или късно преминава през партийна структура, а тя вече затъна по тази тема. Нейните хора от инициативния комитет обявиха националните амбиции на бившия омбудсман и на нея веднага й се наложи да се отметне от тази заявка, защото ясно съзнава, че би отблъснала мнозина в София. Най-вероятно самата Манолова още не е сигурна дали има път към властта през БСП или като неотменим коалиционен партньор. Така или иначе, тя може за момента да остави това развитие на бъдещето, защото нищо не изисква еднозначен отговор на този етап. Безкрайната поливалентност на нашенската политика може спокойно да предложи и друг сценарий. За момента обаче, тя е най-големия риск за премиера, именно защото може да отключи доминото на бягството от управляващата партия. Веднъж отприщен, този бент много трудно се удържа. Интересът на Борисов към хороскопите е вече пословичен, но през идните дни и седмици си заслужава да се посвети на идеята за цикличността. Най-малкото защото евентуална загуба в София може да затвори кръга на неговите изборни успехи и да разбие непоправимо възприятието за неговата непоклатимост. Ако това се случи, времето внезапно ще тръгне в друг ход.
