„О, кога моят ангел-хранител ще ме срещне с чудовището, та да намеря жадувания покой? Нима ще умра, а той ще продължи да живее?“
Драмата на д-р Франкенщайн е нищо в сравнение с душевната буря, разразила се в душата на доктора на философските науки Ахмед Доган. И двамата са създали чудовища, които са заживели свой собствен живот, но във втория случай създанието Делян Пеевски е успяло да овладее една цяла държава. И Доган наистина изглежда потресен: „Кой ги измисля тези работи? За какво да ме арестуват? За какво да ме разследват? Няма новини през лятото! Дайте им новини!“
Впрочем изявлението му пред сайта на Мадам В., както самият той я наричаше тъкмо при разразяването на скандала „Цанков камък“, е забележително по няколко линии. Доган не крие колко е ядосан – това първо. „Защо ме забъркват във всички проблеми на държавата, от пет години аз не съм в реалната политика“, казва той, което означава, че не е премислил добре коментара си. Само преди няколко месеца той излезе с открито писмо, в което призова за „Национално Самосъзнание“. Изведнъж се сети и за Левски, и за това, че е патриот, вместо да си кюти в Сараите, на яхтата си или да се качи на онази летяща чиния, която щеше да си купи, „ако пожелая“. По едно време смени и лидера на ДПС, което си е участие в реалната политика, откъдето и да го погледнем. А сега очевидно е бързал, което говори за нервност. Вярно, Мадам В. му дава рамо, за да я прикрие с изрази като „почетният председател на ДПС буквално се изсмя и заяви, че искрено се забавлява с тези конспиративни теории, с които се пълнят медиите в лятната жега“. По нищо не личи обаче, че се забавлява, камо ли искрено…
Слуховете, че Ахмед Доган ще бъде арестуван, а прокуратурата вече работела по повдигане на обвинения срещу него, се пускат усилено от седмица насам. Сайтът „Фрогнюз“ дори писа, че тези мерки били част от план за отклоняване на общественото внимание от скандала с американското разследване на аферата „КТБ“ по закона „Магнитски“. Атаките започнаха с искането на прокуратурата за отстраняване от работа на члена на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев, считан от години за много доверен човек на Доган. ДАНС моментално спря достъпа до секретна информация на Гатев, който е зам.-председател на бюрото, оглавявано от Бойко Рашков. Самият Рашков пък потвърди акцията пред контролирания от Делян Франкенщайн вестник „Стандарт“. Ударът срещу Гатев е удар на главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Бойко Борисов и депутата Делян Пеевски срещу почетния лидер на ДПС – така го разтълкува и сайтът „Афера“. И най-важното: след като миналия петък на извънредна пресконференция във Варна народният представител от ГЕРБ Александър Ненков обяви, че партията ще сезира главния прокурор за проекта „Цанков камък“, този понеделник депутати на Бойко Борисов внесоха сигнал до главния прокурор. В него те настояват да бъде проверено как е било извършено строителството на хидровъзела и как са били изхарчени парите. А точно Ахмед Доган през 2010 г. получи хонорар от 1.5 млн лв. като консултант по четири енергийни проекта, включително въпросния пустеещ сега и превърнат в змиярник „Цанков камък“.
Разбира се, възможно е и всичко това да е просто театро за пред наивната публика. Първо, сигналът не е насочен конкретно срещу никого, в него изобщо не се споменава името на Доган. Второ, изплащането на хонорара му е уредено с договор за консултантски услуги с частния Институт по минно дело, който (поне официално) не се ползва с държавни субсидии. Още през април 2010 г. прокуратурата започва проверка, но стигна до под криваша круша, а през юли същата година отсъствието на депутатите от ГЕРБ (!) и БСП провали заседанието на парламентарната комисия по корупция и конфликт на интереси, на което трябваше да се гласува предаването на Доган на съд. През октомври тричленен състав на ВАС реши, че лидерът на ДПС не е изпаднал в конфликт на интереси. Един от съдиите подписа с „особено мнение“ оневиняващата констатация на колегите си, че договорите му с „Институт по строителство и минно дело са сключени през 2008 г., а законът за конфликт на интереси е влязъл в сила през 2009 г.“
Тук е мястото и на още един сериозен аргумент в полза на съмнението, че ни правят на балами:
„Цанков камък“ беше довършен при първото правителство на ГЕРБ, т.е. отговорността за това реализацията на проекта да е нефелна е най-малкото споделена. Нещо повече, ГЕРБ и ДПС неведнъж са давали поводи за подозрения, че между тях е сключен пакт за ненападение, доколкото всички приказки за обръчите, наглото източване на обществен ресурс по време на тройната коалиция и модела „Кой“ останаха без последствия. Въпреки заканите, никой не посмя да посегне на барбекюто в Сараите (казано по-скоро като метафора), а на няколко пъти Доган получаваше златни шансове да заема героични пози и успешно да реанимира претенцията си да бъде единствен бранител на етническия мир.
Не бива обаче да отхвърляме варианта, че чудовището на Доган вече се е еманципирало, дори до степен да тръгне срещу създателя си. Което по-скоро навежда на мисълта, че Бойко Борисов може да е изпълнил поръчката му, възлагайки я на Цацаров по начин, който едновременно да удовлетворява и двете страни. Затова последният сега със сигурност се поти, също като в карикатурата на Комарницки: облечен в келнерска униформа, главният прокурор трескаво се вглежда в тефтерчето си, мърморейки: „Обърках се… Доган ли беше поръчал Бойко или Бойко ми поръча Доган???“
Драмата на Цацаров наистина ще да е най-тежка, но да не го жалим, нали?
Всички тия чудовища си сглобиха чудовищна мрежа от чудовищни зависимости, в която оплетоха цялата държава. Добрата новина обаче е, че все някога ще дойде момент, когато самите те ще се задушат в този пашкул от отвратителни обвързаности, унищожавайки се взаимно. И Доган е абсолютно прав, когато казва, че чакаме новина. Семейство Франкенщайн вече не е в политиката, не е в икономиката, не е в правораздавателните органи, не е в медиите и т.н., и т.н. – именно тази новина очакваме с трепет.
