Славея Никова е участник в стажантската програма на Редута.бг с ръководител Веселина Седларска
Да не харесваме онова, което виждаме в огледалото, е присъщо на всички нас. Понякога ни се иска да променим част от себе си, за да изглеждаме с една идея по-добре. Какво се случва обаче, когато това стане ежедневие? Когато да изглеждаш по определен начин се превръща във фиксидея, а тя води до фатална крайност… и до фатален край.
Такъв е случаят с 22-годишната Жанет Маджерска. “Анорексия уби момиче от Разлог” гласи заглавие от 11.07.2018г. във в. “24 часа”. Диагнозата след аутопсията звучи зловещо и категорично – “полиорганна недостатъчност”, получила се вследствие на неправилното хранене. Историята на Жанет не е прецедент. Чували сме за много такива случаи, но виждали ли сме ги отблизо и съзнаваме ли тяхната сериозност и мащабност?
“60 000 души у нас страдат от хранителни разстройства, сочи неофициалната статистика. Анонимно социологическо изследване сред учениците между 13 и 19 години показва, че 5% от девойките са с анорексия.” – това е извадка от печата. Трябва да се има предвид, че не всички страдащи от заболяването са включени в тази статистика поради срама да признаят, отричането на проблема и страха да останат неразбрани.
Индустрията няма интерес да се говори за това, защото основната й задача е да продава онова, което се търси. В последните години има щастливи изключения. За пример ще дам пускането в продажба на “по-естествено изглеждащи” кукли Барби през 2016г. – понеже Барби е идеал на малките момичета, тази стъпка е своеобразна превантивна мярка срещу развиването на погрешни представи у децата за това как трябва да изглеждат.
Не са за пренебрегване медиите, модните предавания, Холивуд, отново насаждащи фалшиви представи у подрастващите. Младежите и девойките (най-вече девойките) започват да подражават на моделите и актрисите, на телевизионните водещи, на всички онези, на които обществото лепи етикет “добре изглеждащи”, “секси”, “привлекателни”… Чудя се кога ще спрем с етикетите и ще започнем да си задаваме въпроси като “Добре ли се чувстваш в тялото си?”, вместо “Колко килограма свали с тази диета?”
Анорексия нервозата (оказва се, така е правилно да се нарича, защото анорексия от гръцки означава само “липса на апетит”) и всички останали хранителни разстройства, както знаем, стъпват върху психическа основа. Тези заболявания могат да бъдат отключени лесно – от травма в детството, тормоз в училище заради външния вид, засягащ самочувствието коментар, комплекси, насаждани с години от обкръжаващата среда или невинно решение да отслабнеш за бала, за да изглеждаш добре в мечтаната рокля например.
Но ако да изпаднеш в крайност е лесно, стотици пъти по-трудно е да се измъкнеш от нея, особено сам. Дори е почти невъзможно. Ето защо, за да не се стига до случаи, подобни на този с Жанет, екип от специалисти стартира проекта “Живот на килограм”. Мисията на психолозите, психотерапевтите и обучителите е превенция на хранителните разстройства. Свързах се с тях, за да им задам няколко въпроса. Ето и техните отговори:
Как ви хрумна идеята за проекта, как започна всичко?
Благотворителният проект “Живот на килограм” вече две години достига до учениците между 12 и 18 години с цел те да бъдат предпазени от хранителни разстройства. От 2016 година насам, екипът на фондация “Извън кръга” успешно си партнира с над 20 училища на територията на страната ни – София, Пловдив, Велико Търново, Пазарджик, Павликени и др. Броят на директните бенефициенти прогресивно нараства, но приблизително около 1500 юноши вземат участие в превенционната програма в рамките на един учебен срок.
Вашата мисия е превенцията на хранителните разстройства. Как по-точно я осъществявате?
Проектът “Живот на килограм” е адаптиран към всяка възрастова група, като специалистите използват разнообразни методики, така че учениците да съумеят по достъпен начин да се докоснат до емоционалния си свят, както и до размишленията си по темата за хранителните разстройства.
Психотерапевтичният екип осъществява три срещи с учениците и, съобразно учебната програма, те се провеждат в часовете на класа. Всяка една от срещите надгражда и допълва предишната, често учениците определят преживяването си от участието в програмата като “редене на пъзел” и признават, че на третата среща се разкрива “общата картина”.
Запознати ли са учениците с този вид разстройства?
Целенасочено и последователно специалистите водят учениците по пътя към разкриването на “общата картина на хранителните разстройства”. Започвайки от външния вид, стереотипите, моделите за красота, докосвайки се до забележимите или не толкова емоционални преживявания, учениците си дават сметка за “капана на хранителните разстройства” и необходимостта от конструктивни стратегии за справяне с трудните житейски ситуации. В края на своето участие в проекта на младите хора им става ясно какви видове хранителни разстройства съществуват, как човек може да потърси помощ в ситуация на риск, както и че хранителните разстройства са преди всичко заболявания на психиката
Представлява ли темата интерес за тях, споделят ли личен опит?
Учениците очакват срещите с екипа на “Живот на килограм” с нетърпение. Интерактивният формат им позволява да разгърнат спонтанността и креативността си, което прави участието им в проекта едно различно преживяване, където те могат да изкажат мнението си и то да бъде чуто с внимание и с интерес.
Сблъсквали ли сте се с реален случай на хранително разстройство в съответния клас? Как подхождате тогава?
Превенционната програма е насочена към здрави деца, но в практиката си често срещаме и деца в риск. Въпреки че екипът ни е висококвалифициран, ние сме външни на училищната система, в този случай децата могат да имат нашата професионална помощ извън училището само със съгласието на родител, за което ние сме се убедили лично. При нужда децата могат да се обърнат към родителите, училищния психолог или учител, на когото имат доверие. Този аспект също е подробно засегнат при нашите срещи с тях.
Анорексия нервозата и другите разстройства от този тип са на психическа основа. Какво може всеки един от нас да направи, за да предпази детето си от тях?
Въпросът е с особена важност, поради тази причина проектът “Живот на килограм” включва срещи-дискусии с родителите, където те биват запознати с маркерите за разпознаване на хранителните разстройства. Един от основните маркери е свързван със самооценката на юношата, а именно, че той не харесва своето тяло, дори в някои случаи го мрази.
За щастие, на проблема се дава все по-голяма гласност чрез този и други проекти и инициативи. Но това очевидно не е достатъчно. Статистиката продължава да е плашеща, а младата Жанет например цели две години безуспешно се е борила с анорексия нервозата. Ето защо трябва да се говори. Завесата на срама трябва да падне, хора с личен опит трябва да го споделят, за да предпазят онези, които са в риск. Родителите, ако са по-бдителни и следят за тези “маркери”, също могат да са от помощ на децата си и да предотвратят това.
Нека следващия път, в който се погледнем в огледалото и не се харесаме, се замислим, че да изглеждаме по определен начин не е лесно, коства усилия, но не е на всяка цена… не и с цената на живота ни. И нека научим децата си да се хранят правилно, да не се страхуват от храната, а да й се наслаждават и да я обичат, но отново с мярка. А ако у тях се породят съмнения, да говорим. В случай, че това не помогне, да потърсим своевременна помощ. Защото е неусетно лесно да се попадне в капана на анорексия нервозата и на другите хранителни разстройства, но безкрайно трудно човек да се измъкне от него… често почти невъзможно.
