„Не са стари древните гърци – ние сме стари!“ – нещо подобно казал Ницше в поредния си пристъп на ентусиазиран оптимизъм по отношение на човешкия род. Дори и той обаче не е можел да си представи колко бързо може да се състари светът – само за месец-два време.
Преди ден BBC News се обърна към своите последователи в Linkedin с призив: „Искаме да знаем как се чувствате и какво правите в условия на социална изолация. Какво ви помогна да останете позитивни и свързани? Търсим вашите истории и съвети, разкажете ги в коментари тук и ще се радваме да ги споделим с всички.“
Бърз преглед на хилядите отговори води до категоричен извод – в ход е уникален, не дирижиран социален експеримент. Светът се пенсионира! В момента почти четири милиарда жители на планетата или над 40 % от населението и гледат на случващото се от прозореца или терасата на дома си. Като пенсионери…
Ето как преминава денят на един съвременен (глобален) пенсионер от Япония до Канада и САЩ и от Финландия до Австралия:
- взема си лекарствата, говори за цените на лекарствата, тревожи се от липсата на лекарства, отива до аптеката за лекарства, взема си лекарствата
- готви, меси, пече, обажда се по телефона на приятел(ка) за нова рецепта, гледа кулинарно предаване, пече, меси, готви
- прави списък за пазаруване, пазарува
- гледа сериали
- чете книги, решава кръстословици, судоку, чете списания
- говори по телефона с роднини, говори по телефона с приятели, говори по телефона с хора на които не се е обаждал от години, но с които има вълнуващи спомени
- прави упражнения, йога или се разхожда в кръг
- грижи се за стайни цветя, рибки, хамстери
- пише свои неща (спомени, разкази, романи) и с удоволствие си ги чете
- рисува, моделира, реди пъзели, играе на настолни (електронни) игри
- тревожи се за здравето и живота си, вслушва се в сигналите на тялото си, споделя ги по телефона при първа възможност
- почиства къщата
- припомня си минали авантюри
- очаква да му преведат пари по сметката, за да може да започне да прави всичко изброено дотук отново
А, за това, че „преждевременното пенсиониране“ може да придобие неконтролирани възрастови измерения свидетелства следното: сред тийнейджърите в момента е популярно създаването на клип в приложението Тik Tok. В него състареното лице и глас на хванатия в капана на изолацията тийн споделя с трепереща модулация: „Мило дете, още си спомням годините, когато обявиха днешното извънредно положение!“ И е смешно и е страшно децата да си играят на…пенсионери!
Ако превъртате през главата си литературни или филмови сюжети на социални антиутопии, едва ли ще се сетите за нещо подобно. Може би само онези потискащи кадри от „Матрицата“ на Братя (сестри) Уашовски, в които в малки кутийки, спящи хора сънуваха живота си.
Функциите на всяка художествена социална антиутопия е да предупреждава. Епидемичното пенсиониране на света днес е предупреждение за зависимостта, в която попадаме, когато човешкият живот е изцяло зависим от външни обстоятелства. Когато примирени приемаме сполетялото ни и поставяме на преден план единствено физическото съществуване, сития стомах и страхът от неизвестността навън.
Свободата няма възраст…
Защото има един друг цитат от Гьоте, неподходящ за устата на политици:
Над мен – небе, в нозете ми води: / о, дивен блян обсебил ме изцяло! / Духът крилат не може да снабди / с крила, уви, и смъртното ни тяло, / но винаги една вродена страст / за полети в гръдта ни се надига, / когато из просторите над нас / прозвънне песента на чучулига.
Лети ли ви се?!
