„Телевизията образова“, казва единият от братята Маркс. „При вида на включен телевизор веднага се затварям в друга стая и започвам да чета.“
Карам на същия принцип от десетина години, даже мислех да изпратя благодарствени писма до няколко телевизии, които изиграха огромна роля за културното ми израстване. Изчетох например кажи-речи целия Достоевски, а напоследък той е много модно да бъде цитиран. Започнах от заглавията, които най-добре подхождат на българската действителност – „Бесове“, „Идиот“, „Записки от подземието“, преполовила съм почти и „Село Степаничево и неговите обитатели“. Вярно, не е задължително да си чел Достоевски, за да го цитираш, но самият той в крайна сметка пише: „Някои хора са честни само защото са глупаци.“
Не написах писмото, за да не вземат да помислят и мен за честен глупак – ако се беше разчуло, това щеше да ми създаде ред житейски неудобства. Замислих се обаче дали действително не е въпрос на глупост обстоятелството, че все още нямам обяснение за някои странности на медийно-политическия ни живот. И веднага давам два примера за истински загадки, които с моя крехък ум, признавам, не мога да разреша…
Загадка № 1. Член на СЕМ заплашва журналист. „Разговорът“ е записан и от него ясно се чува следният диалог:
Членът на СЕМ: Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига!
Журналистът: В нищо не ви вкарвам. Съобщих информация, която имам от първо лице.
Членът на СЕМ: Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят (сочи към служители на СЕМ, които седят наблизо и чуват разговора). Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!
Журналистът: Това какво значи – заплаха ли е?
Членът на СЕМ: Абсолютно! Пред всички. Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става!
След този скандал членът на СЕМ си остава член на СЕМ, а от т.нар. журналистическа колегия реагира по-малко от половината, тъй като журналистката се води „комунистка“. Особено нелеп на този фон е фактът, че въпросният член на СЕМ е бил говорител на предизборния щаб на БСП през 1996 г. и медиен съветник на Жорж Ганчев. А в качеството си на секретар по връзките с медиите в представителството на България в ЕС се запомни с болшевишката закана да свали с чук инсталацията на чешкия художник Давид Черни, който беше представил страната ни като тоалетна. В последните години обаче същият член на СЕМ се приши ловко към ГЕРБ, а с участието си в протестите през 2013 г. умело препра биографията си.
Загадка № 2. Един от водещите на сутрешния блок по една телевизия вече не води сутрешния блок по едната телевизия. Официалното обяснение на медията, дошло със закъснение, гласи, че ще води лайфстайл предаване по собствено желание. Нейният колега в сутрешния блок с трагичен глас съобщава колко ще му липсва, но продължава да се появява в ефир всяка делнична утрин.
И ето че изведнъж в студиото довтасва депутат от ГЕРБ, автор на книгата „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“, написана преди години, когато той все още е яростен критик на ГЕРБ. Същият зявява в ефир, че водещият, останал самотен, може да бъде сполетян от съдбата на колегата му. Попитан покрай разговора за конкурса за нов изтребител дали „шайка“ лобира в полза на „Грипен“, депутатът с ехидна усмивка отговаря: „Много силни думи употребявате. Ще ви изядат хляба. Вече изядоха хляба на колежката ви. И тя беше тръгнала в някаква такава посока, ама гледам – липсва столчето й.“ По-нататък той го репликира и по друг въпрос: „А не, за такъв въпрос аз, ако бях шеф на Нова тв, уволнявам.“
Малко по-късно в студиото се изявява и вицепремиер, нашумял с окупирането на границата, за да подритва възрастни жени, дошли от Турция да гласуват, както и с акциите си по затваряне на заведения по Черноморието. „Вие с конкурс ли сте назначен?“ – отново ехидно пита вицепремиерът, след което сам си отговаря: „Не. Сложили са ви на временен договор и са го удължили. И останахте сам на всичко отгоре“. Ако бил злонамерен, още утре можел да му разработи някакъв гейт.
В случая ръководството на телевизията мълчи гузно близо три часа, през които даже ГЕРБ, поне наужким, решава да се разграничи от своя депутат. През социалните мрежи и няколко сайта обаче преминава ураган от възмущение, като сред най-гласовитите са журналисти, които си замълчаха по казуса „Загадка №1“. Всички те в един глас се хвърлят да бранят свободата на словото, а към хора се пришива дори една Мадам…
В този ред на мисли наистина не мога да разбера няколко неща:
Има ли двоен стандарт по отношение на защитата на свободата на словото? Ако няма, защо тогава заплахите на един овластен простак могат да минат, а заплахите на други овластени простаци предизвикват гняв? А в случай че двоен стандарт има, как точно да разберем кои простаци са „добрите“ и кои – „лошите“, та да реагираме правилно в социалните мрежи?
Още: Щом свободата на словото се брани и от символи на продажната журналистка, не е ли това подигравка именно с нея? И по-лошото: Да не би да сме загубили тази свобода тъкмо заради фалша и лицемерието, знаейки прекрасно следното:
Към днешна дата медийната среда е среда на зависимости, поръчки, откровен PR, изнудвания и професионални унижения. Дори и да не се работи някъде, където в полунощ обръщат линията от „Боко Тиквата” до „Похвално слово за Св. Евтимий Търновски” от Григорий Цамблак, съществуват негласни табута, или „зони на мълчание“. Истинският проблем на журналистите обаче не е в това, че някой им нарежда – те просто „си знаят”. В резултат на което са активни съучастници в срутването на бариерата между власт и медии.
Точно това срутване нанесе най-тежките поражения върху българската публичност, в която успя да нахлуе абсолютно всеки, възнамеряващ да осребри своето съучастие в представянето на измислената медийна реалност за самата реалност. Тази обвързаност с политическите звезди на деня роди несвободна и зависима публика – напълно лишена от предлагане на обективност, смисъл и култура. Оттам нататък опасният модел на нерегламентираното съжителство изгради всеобхватната олигархична конюнктура, извън която всеки от нас е нищо и никой. И този модел започна да се възпроизвежда от само себе си – все по-неприкрито, все по-неприлично.
И друг път съм разказвала за един колега, който почина от скоротечна цироза. Той мечтаеше някой силен на деня да цъфне пред бюрото му и да го попита: „Колко?” „Какво колко?” – дразнех го – „Колко е часът?”. „Колко струвам, разбира се!” – разпалваше се той. – „Не съм скъп. За една водка съм навит да изпиша целия тържествен комплект на Остап – с юбилейните му статии, със специалните му фейлетони!” След дни го погребахме в „Бакърена фабрика”. Някой остави до гроба му пластмасова чашка с евтина водка. Беше сипал точно толкова, на колкото се беше оценил покойникът…
Върху десетки, а може би върху стотици подобни на него, „стъпиха” медийните олигарси, винаги близки до текущото управление. Всички те си даваха сметка, че не струват повече от малка водка в пластмасова чашка, но свършиха най-мръсната, оттам и най-ценната работа, така че да се получи съвършената доходоносна симбиоза между началниците им и властта. Тези болтчета, гайчици и бурмички легитимираха Голямата Корупция. Превърнаха я в основно правило за упражняване на професията, сведена до кучешки занаят (по едноименната статия на Димо Казасов). „Горе” нека да обират мръвките, но ние „долу” си осигуряваме кокала. Малко ли е? И какво друго можем? Освен всичко, разполагаме с някаква мъничка власт да извличаме облаги чрез създаване на „връзки” или поне почерпки на аванта…
Такава среда, разбира се, постепенно абортира критичните гласове. Последните имат все по-малък шанс за оцеляване, бидейки разпознати като заплаха за сатуквото. Тяхната територия все повече се стеснява. Куражът им все по-бързо изтлява. И ако в докладите на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм хаус“ България е на последните места по свобода на словото, то явно става дума за вече трайно, почти необратимо увреждане. То се нарича „загуба на смисъл“. Докато се разтръбяват гръмовните успехи на властта, а на водещите се нарежда „отгоре“ кой да шества тази сутрин в студиото им, медийното въртене с опашка извършва тъкмо погром над смисъла.
Ама еди кой си се държал нагло и арогантно? Естествено, щом го каните и превръщате във важен фактор, по-точно – щом изобщо сте позволили да ви нареждат кого да поканите, а вие да му задавате удобни въпроси. Ама някой водещ все пак се „осмелил“ да пита нещо по-така, значи не съм права? Напротив, това е работата на журналиста – да задава въпроси, притискайки в ъгъла събеседника си, да се заяжда с него, ако щете. Няма защо тогава да се гнервираме (по Карлсон, който живее на покрива), че събеседникът си позволява грубости и директни заплахи – ние сме позволили на еднодневки, разположили се на покрива, да се държат така. Те са свикнали, иначе казано, а освен това си дават сметка, че в мнозинството си публиката ще приеме простащината за нещо нормално. До голяма степен отново по наша вина…
Като стана дума за публиката, тя, впрочем, е последната, за която е предназначено политическото дефиле по вестници и телевизии. Заливана ежедневно с текущите интриги, които рядко имат отношение към собствения й дневен ред, тя отдавна е загубила представа какво е журналистиката (ако въобще е знаела). Ден да мине, друг да дойде, важното е да си заработим заплатата – това са повечето днешни „журналисти“. По-големите тарикати ласкаят силните на деня, сетне без проблем обръщат палачинката, но това, за огромно тяхно щастие, бързо се забравя. Да те е срам да кажеш, че си журналист, та да не се червиш от „всичката пошлост на това по-пусто и от невежеството интелигентско тщеславие”!
Последното е цитат, за да дам доказателство, че наистина започнах да чета много книги. Мисля си дори, че в края на краищата мога да изпратя онова благодарствено писмо до медийните шефове, или направо до Пеевски и Борисов…
Не знам само дали ще разберат иронията, а и те, както казах, не са единствените виновни. Съучастниците им са легион, като едни от най-неприятните плачат за свободата на словото избирателно и много лицемерно. А при това положение намирам за напълно справедливо да не ги уважават. Все пак егати колегията, щом една от видните й представителки носи прозвище на съдържателка на публичен дом, нали?
