Колебая се кое е по-зловещо – поредният аудиозапис с гласа на Бойко Борисов, или отговорът му под формата на клип с надслова „Забавляваме се (намигащ емотикон)“? Доколкото и двете представляват цинизма в неговия концентриран вид, може би най-смущаващ все пак е фактът, че във Фейсбук клипчето до момента е харесано от 1,9 хиляди души, включително със сърчица? Не, такъв ужас не е в състояние да роди и въображението на Стивън Кинг, пък и няма нужда то да бъде насилвано – ужасът е от плът и кръв, в този си вид ужасът пребивава на върха на държавата вече десетилетие!
Има обаче и нещо що-годе успокоително: намират се хора, които да възразят. Ако „Бойко, който винаги се връща“ (по заглавието на панегирика, сътворен от една журналистка), се завърне и в профила си, за да прочете какво пишат те, няма да му стане приятно. „Силно се надявам един ден да заобичаш българския народ така, както обичаш себе си… Мен лично ме е срам да кажа, че си премиер на България, пошлостта ти е отвращаваща“; „Забавлявате се, докато хората страдат. Купувате акции в ПИБ, докато малките бизнеси умират, заради вашите безумия. Много забавно, господа властимащи!“; „Тази вечер, Boyko Borissov, драги ми смехурко, удари дъното… Всъщност дъното те гледа отгоре!!!!“ И така нататък, все в този дух, защото срамуващите се „да слушам тоя пиян циник с чалгията за фон“ явно не изпитват страх да излязат с имената и снимките си, а това, като се замислим, не е никак малко. Съдейки по записа, който звучи толкова неподправено вулгарно, колкото може да бъде единствено автентичният Бойко Борисов, техните физиономии скоро могат да бъдат размазани, така че да не се страхуваш, вече е равносилно на героизъм. Един вид съпротива, нещо от рода на зараждащо се движение Our Lives Matter, понеже става дума тъкмо за нашия собствен живот, изтичащ между пръстите ни в окаяна държава, овладяна от безмерна простотия.
Е, сигурно последното прозвуча ненужно патетично, когато сме завлечени от утайката дотам, премиер да нарича председателя на парламента „проста кърджалийска п@тка“. А и далеч по-големият проблем е, че „проста кърджалийска п@тка“ изобщо оглавява Народното събрание, докато същият премиер разправя за себе си: „Нали съм прост и не знам езици, и не съм разбрал правилно това, което ми е казвал, и съм ги наебал с двеста…тези чужденци и премиери, и сеа като се усетИха, че съм им го вкарАл, аз съм се оправИл, а те са затънАли и съ обаждат, и им викам: Не е с лошо. Прост съм. Нали английският ми е лош, всъщност аз си мислих, че това е изказът, мааму деа, язък, то се набутАло вече в дупарата и си се върти… прост съм и ми е лесно, то е кофти да си сложен“.
Времето за забавление с подобно извращение обаче започна да изтича с шеметно ускорение, а кризисният пиар с кавъри по песни на „Ъпсурт“ няма капацитета да спре тръгналото свлачище. Напротив, той дразни много повече и върши по-голяма услуга на решилите да катурнат Борисов, тоест говорим за зрелищен автогол на „тигъра“ от Витоша (Бистрица). Той очевидно не знае как да реагира, а като добавим към това и интелектуалната ограниченост на близките му съветници, оттук нататък ударите срещу него – все по-сериозни, както изглежда – ще разчитат и на тази пълна безпомощност. Още една цинична тъпотия като „Забавляваме се (намигащ емотикон)“, за капак след откровенията от „на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“ до „аз ще изгоря всичко“, и на Борисов ще се наложи да си припомни една своя мрачна прогноза от Тутракан…
Между другото, той сподели за случката в началото на 2008 г., когато беше кмет на София и все още неформален лидер на ГЕРБ, а Цветан Цветанов – формален, та обикаляха страната в тандем. Посрещането им в Тутракан беше особено тържествено, а по-късно в „Труд“ излезе и поучителен преразказ: „Пристигнахме късно вечерта в Тутракан. Паркът беше хем тъмен, хем пълен с народ. Хората тичат, пипнат ме, бегат и се радват и викат – пипнах го!“, разказа Борисов. На връщане в колата той казал на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов: „Цецо, на другите им се размина, но ако ние излъжем тези хора, нас ще ни бият с камъни!“
През следващите години никой, уви, не хвърли камък срещу разпасалата се управленска команда и нейния ментор, което е и една от причините за нейното самозабравяне. Но ако Борисов случайно е забравил какво се случи при посещението му в Ловеч на 17 март 2013 г., ще му го припомня, за да си го представя в съвсем близко бъдеще, умножено по две:
„Младежи посрещнаха с викове „У-у-у“ и „Защо бягаш?“ бившия премиер Бойко Борисов пред гимназията за чужди езици. Борисов пристигна с джип, който караше лично той, и не спря пред протестиращите. Младежите носеха плакати с лика на Борисов и надписи: „Той е виновен за всичко“, „400 хиляди безработни заради него“, „Забрани тютюнопушенето, унищожи заведенията“. Имаше и такива с въпроси: „Кой назначи Митко Каратиста в ЧЕЗ със заплата от 35 хиляди?“, „Бойко, защо избяга, без да ни решиш проблемите?“, „Буда, къде са ни парите?“, „Какво стана с Мишо Бирата?“… Бойко Борисов избяга, а хората продължаваха да скандират: „Къде бягаш, мутра такава?!“ – това са финалните акорди на дописката от 2013 г.
Само половин година по-рано, през септември 2012 г., Борисов, но все още като премиер, беше посрещнат в Ловеч с пита и шарена сол, за да открие реновираната сграда на Административния съд. Местният вестник „Народен глас” даже разказа в очерк драмата на Моника от състав „Елит”: щом зърнала министър-председателя, танцьорката „припаднала от вълнение” и „се свлякла в краката му“. В същата дописка пишеше, че когато пристигнал на 26 септември 2012 г., премиерът бил посрещнат от митрополит Гавриил, областния управител Ваня Събчева и кмета Минчо Казанджиев. Пред събралото се множество той посочил „управлението на ГЕРБ като добър пример как по време на криза се правят нови сгради”, след което тържествено прерязал лентата. И всички ръкопляскали, повтарям, само половин година преди гневните възгласи „У-у-у!“…
Възможно е, разбира се, усъмняването в автентичността на пуснатия в навечерието на рождения му ден аудиозапис, да даде глътка въздух на Борисов, както стана и със споменатия по-горе случай „Мишо Бирата“. Възможно, но все пак малко вероятно, защото и вулгарният стил на изразяване, и съдържанието на премиерския монолог (събеседникът е неизвестен, засега) са ни до болка познати. От това премиерът да нарежда на регулаторен орган как да „размаже“ частна компания, през предварително получената от него информация кога и срещу кого покуратурата ще повдигне обвинение, до нарежданията да се атакува изнервящ го противник от опозицията – всичко изброено ние го знаем прекрасно, наясно сме, че държавата е овладяна от човек, който се гордее с простотията си и се забавлява, да, наистина се забавлява да ни се подиграва. Удоволствието от издевателството не е тайна за нас, то може да се „пипне“, сега просто имаме възможността да чуем как се лее от устата на един завършен циник. Но той си говори така и публично, само дето не завършва с „мааму деа“, което при всички положения му е на върха на езика – това е единствената разлика.
Макар че може и да не съм права: Suck My Dick Productions в началото на клипчето си е псувня отвсякъде, а нищо чудно да се е шегувал така в Брюксел, сред онези премиери, които „ги е наебал с 200“. И да се е въздържал обаче, сам по себе си фактът, че такова нещо виси със страшна сила в официалния профил на министър-председател на държава-членка на ЕС, е „ъпсурт“, предизвикващ омерзение не толкова със своята недопустимост. По-лошо е – абсурдът тук отдавна се е превърнал в баналност, към която сме навикнали и която някои приветстват дори със сърчица. А аудиозаписът, предполага се, е за подгряване – представяте си какво още има да се вади около човек, който е свикнал да разчиства терени и да елиминира противници с арогантността на африкански вседържец, нали? Градация на ударите, плюс големи дози самонакисване, и ето ви рецептата за изпържване, което ще сложи точка на забавлението!
Дали камъните ще летят буквално, не знам, но подозирам, че изречението „Бойко Борисов избяга, а хората продължаваха да скандират: „Къде бягаш, мутра такава?!“, скоро ще се повтори. Само за сравнение: днес един верен нему вестник сдържано ни е информирал: „Борисов на 61, пак без купон“, докато миналата година честитката се нуждаеше от музикален съпровод с фанфари. „Той е станал като част от семействата ни. Пуснеш телевизора – новини с него. Отвориш фейсбук – предава на живо. Бойко Методиев Борисов, един от най-дълго управлявалите Република България премиер-министри, днес (13 юни) става на 60 години и влиза, както се казва, в седми коридор“, гласеше поздравителният адрес. Вярно, беше за юбилей, но пък тонът сега е някак прекалено приглушен, усеща се едно презастраховане с оглед капризите на вятъра. В крайна сметка, точно тези, на които премиерът е нареждал какви теми „да раздуят“, са изключително опитни в превъртането и преобръщането, та подозирам, че забавлението за негова сметка предстои…
Ех, ако можеше и срамуващите се във Фейсбук да не се срамуват само във Фейсбук, щеше да е къде-къде по-добре. Отгоре на всичко положението отдавна не е за срамуване и кротко негодуване, защото „това, което не е счупено, е изгнило, а онова, което не е изгнило, е счупено“. Така отговорил шефът на Морския музей в Ла Рошел, когато го попитали за кораба на океанографа Жак-Ив Кусто, а тази образност идеално подхожда на нещото, което, незнайно по какви причини, още наричаме държава. За срам си е то, не отричам, но срамът е безнадеждно закъснял – изпочупената гнилоч трудно подлежи на поправка, а ролята на възмутени наблюдатели не помага с нищо. Точно затова и Борисов продължава да се гаври с нас: веднъж позволили да се размаже физиономията на държавата, кой още ще я доразмазва, вече няма значение. Най-лошото – няма и мърдане, в който и смисъл на думата да го възприемете, а аз предлагам преди всичко този: неспасяемост.
