„Съзнанието ми се разколеба, но не ми изневери напълно. Много пъти съм наблюдавал, че във втория си образ способностите ми се изострят и духът ми става по-напрегнато подвижен. За неща, за които Джекил не би издържал и би се огънал, Хайд отговаряше напълно на изискванията на момента.“
За да се превърне в Едуард Хайд, д-р Хенри Джекил трябва да се шмугне в лабораторията си, където за секунда-две да разбърка и глътне вълшебна тинктура. Ще рече читателят, че Робърт Луис Стивънсън е наблюдавал българския премиер Бойко Борисов, но това, разбира се, е било невъзможно. Първо, „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ излиза през 1886 г., а и в книгата, както уточнихме, задължително се пие лекарство.
Да, и в нашия странен случай става дума за двама души у един човек, но с тази разлика, че не се налага поглъщането на отвари. Раздвояването на личността е още по-лесно, доколкото въпросната личност действа с оглед на текущите обстоятелства. Тъкмо по тази причина д-р Бойко може да каже едно, а мистър Борисов – точно обратното, като между противоречивите предложения не е задължително да има големи времеви отрязъци. Важното е те да звучат убедително, но и да не звучат убедително, публиката бързо забравя какво е рекло първото превъплъщение, за да е в състояние да хване спатиите на второто.
Най-актуалният пример – за първия ден от болничните, е всъщност дребна капка в безбрежния океан от често взаимноизключващи се управленски решения. Затова и заглавията в повечето медии започват с „Очаквано“ и продължават с „Борисов спира орязването на болничните“. Променят се само уточненията след „очаквано“, например: „Борисов оттегля спорния законопроект, превозвачите спират протестите“; „Борисов готов да отмени мораториума върху лекарствата“, „Борисов даде заден за Истанбулската конвенция“ и т.н., и т.н.
Непредвидимостта, с други думи, е напълно предвидима, което може да означава, че след месец ще остане платен единствено първият ден от болничните, но за сметка на това ще се върне мораториумът върху лекарствата. Нищо чудно обаче правото за ползване на болничен догодина въобще да се премахне, по светлия пример на покойния президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените. Той направо беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а, като под възбрана попадна и самото им споменаване. Престъпилите заповедите му пък изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.
Разбира се, у нас Бойко Борисов все пак би отстъпил, като по някое време със сигурност ще разреши инфекциозните болести. Или даже ще ги направи задължителни! Който не е боледувал поне веднъж в живота си от морбили, ще бъде лишаван от правото на минимална пенсия – вече 250 лева, „отколешна мечта“, заради която „всички са във възторг“. Аз не съм, де, но щом премиерът го твърди, значи е постижимо.
Е, на някои това би им се сторило прекалено силов метод на управление, но няма да са прави – говорим за обратното. Налице е висш политаж по управленско безсилие, липса на експертност и страхливо изсулване от поемане на отговорност. Номерата на Бойко са като оня, дето си удрял главата с тухла, щото било голям кеф като спре, както написа един приятел във Фейсбук, а по-големият майтап е, че главният симулант в управлението успява да ги прилага трети мандат. Така, според „изискванията на момента“, по всеки въпрос той има две различни мнения, в някои случаи вероятно и повече. Без съмнение обаче на д-р Бойко и мистър Борисов им е екстра заедно, със сигурност дори забавно.
Между другото, по едно време единият беше „за“ задължителното гласуване, а после се оказа твърдо „против“. И тогава предложих на следващите парламентарни избори просто да ни задължават да не гласуваме. Което не е лоша идея, нали?
Понеже и сега осъмваме с Джекил и замръкваме с Хайд, така няма да им се пречкаме, камо ли да мрънкаме кой от двамата какво бил казал, че и за капак да протестираме. И най-важното: поне няма да сме съучастници във възпроизвеждането на тази шизофрения, която тъй и тъй си е самодостатъчна.
