Както си вървял през пустинята, един търговец срещнал Чумата и я попитал накъде се е запътила. „Отивам в Багдад, мисля да убия 5000 души.“ На връщане двамата се засекли отново и търговецът се поинтересувал как е минала работата в Багдад. „О, много добре, направо отлично! Аз си прибрах моите 5000 души, а още 15 000 умряха от страх“…
Ако заплахите на българския премиер се осъществят на практика, погиналите от ужас би трябвало да са тройно повече от жертвите на коронования вирус, също като в притчата, цитирана нонстоп във Фейсбук. В апокалиптичните картини, които Борисов рисува по време на инспекциите си в страната, Портите на ада се разтварят със стържене, достойно да смрази кръвта на Велзевул, а зиналата паст на геената огнена с нетърпение очаква да ни погълне в нажежения си търбух. „Плам, пламти, котел бълбукай!“, заклинателства министър-председателят, докато във въображението му хладилните камери за месо се превръщат в гигантски казани, където се гърчим, надавайки отчаяни стонове и кански писъци. „Или площадките, на които се пързалят децата, да станат морги“, прокобява още той, сякаш му прави неописуемо удоволствие да забърква адска смес с кълка на дъждовник гаден, пух от бухал кръвожаден, мъх от прилеп, клюн на сова, от усойница отрова.
В своите представи Борисов очевидно се самофантазира като държавник, който се опитва да ни предпази, но на практика оставя впечатлението, че в джипа са се натоварили и трите вещици от „Макбет“, за да щъкат между разни инфраструктурни проекти за целите на кобното си дело. Прогнозите за „чувалите с трупове“ се каканижат от сутрин до потайна доба, създавайки нетърпима за човешката психика обстановка, в която всеки по-лабилен с радост би сложил край на мъките с отвара от пръча жлъчка и бучиниш. Та нима не е за предпочитане „таз магия гнусна“ да бъде изпита наведнъж, нежели изслушвана в продължение на денонощия под формата на монолози, описващи страховити детайли от „Падането на прокълнатите в ада“?
Впрочем няма да се учудя, ако след тия инспекции в страната Бойко Борисов се усамотява в Банкя, за да прерисува мрачните алегории на Йеронимус Бош. През 2006 г., все още в качеството си на столичен кмет, той неочаквано разкри, че „Слънчогледите“ на Ван Гог са му станали „като истински”, тъй че не пречи в момента да е посегнал и на цял триптих. „Силвестър Сталоун рисува, прави изложби и продава една картина за 50 000 евро, защо премиерът да не рисува, ако му се рисува?“, риторично питаше навремето Вежди Рашидов, добавяйки и задължителните хвалби: „Виждал съм премиерът да рисува хубави скици, като Пикасо, особено на заседанията на Министерски съвет. В изкуството не се знае кога ще се открие геният на човека“.
И наистина, по-късно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (вече бивш, слава Богу!) сложи в рамка карта на газови връзки, начертана от Бойко Борисов, и я постави на централно място в кабинета си. Виждат се и интерконекторите със съседните страни, и възможните газови трасета на „Южен поток“, и местата за ситуиране на газоразпределителния хъб, обясни ни тогава в. „24 часа“, понеже доста българи помислиха картата за някаква драсканица и изобщо не схванаха, че изобразява „сложното геостратегическо и геополитическо място на България“. А като стана дума за алегории, ще припомня как столичен вестник публикува и няколко скици на премиера – кръст, две бурми и болт в проекция, след което началникът на отделение в Центъра по психично здраве във ВМА д-р Йордан Йорданов високо оцени художествените им качества. „Ако приемем, че болтът е „Аз“-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта”, изказа се твърде смело докторът, без да знае кой е авторът…
Стига да знаеше, надали щеше да се изрази точно така, обаче благодарение на това думите му днес звучат пророчески:
„Аз“-ът много иска да се изяви, направо не се спира да митка с джипа и да ръси прокоби, но действията му водят единствено до сериозно разминаване с бурмата и действителността. Сплашването на населението създава допълнителен стрес, но в същото време то не постига нито предупредителен, нито дисциплиниращ ефект, а тъкмо обратното – действието среща равно по големина и противоположно по посока противодействие. Оттам и се получава така, че колкото повече ни плаши министър-председателят, толкова повече се засилва не само чувството за тревожност, но и желанието да се прави напук. Накратко, Борисов не просто не улучва целта посредством всяването на паника, ами и задълбочава проблема, провокирайки в равни дози досада и раздразнение, които пък ескалират в отхвърляне и инат.
Това се вижда с просто око, не е като да гадаеш дали двукракото куче в картините на Бош символизира похотта или е по-скоро… кенгуру (сериозно, между изкуствоведите се водят оживени дебати по този въпрос). Народът се юрна да пазарува за празниците без оглед на каквито и да е предохранителни мерки, а „столичани“ извиха километрични опашки по магистралите на път за родните си места, все едно не са чували за извънредното положение. Кел файда, дето се вика, че пазарите и София постфактум бяха затворени – хаосът беше напълно очакван, но като че ли нарочно не беше предотвратен. Вместо овреме да се затегнат мерките, Борисов не спря да развява своите плашила, в резултат на което плашилата дотегнаха до такава степен на хората, че те спряха да им обръщат внимание и я подкараха през просото. Едни – защото им омръзна да слушат едно и също, докато кибичат вкъщи до припадък, други – понеже ги вбеси тоталното разминаване между думи и действия. Голяма част, разбира се, го стори и от обикновена простотия, но всъщност се възползва от предоставената възможност да тарикатства и да лъже (по премиера) – нещо, което надали щеше да прави, ако строгият контрол заместваше дрънканиците за трупове и морги. Пред погледите на разхайтилото се население вече се мержелеят отрупаните с печени агнешки мръвки трапези, та картините от навечерието на Второто пришествие им се струват шменти капели, дори утре самият Свети Йоан Богослов да се появи на пресконференция на Националния оперативен щаб!
Бидейки доктор по психология след написването на научната дисертация „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, Борисов трябваше да си дава ясна сметка за това. Сплашването само изнервя и задълбочава хаоса, а екстремални ситуации, каквато е и настоящата, изискват добра организация и емоционално овладян подход. Иначе „оперативният състав“ ще се щура като откачен и иди му обяснявай, че на ей оная скица си начертал ясен план за действие. Той ще вижда само драсканици, като в картата на газовите интерконектори и трасетата на „Южен поток“. По-лошото: току-виж стигнал и до извода, че не тече процес по овладяване на пожар, ами най-вече по разминаване на бурмата с целта, в който перверзните фантазии за площадки, превърнати в морги, издават действително плашеща неуравновесеност на подготвящия състава…
В случая целта (а тя е да не я докараме наистина до „чувалите с трупове“) много по-лесно можеше да бъде постигната с последователност в действията, придружена с похвала и окуражаване на дисциплинираността. Това със сигурност щеше да откаже и много повече хора от чуденето как да надхитрят властта и да погазят мерките, отколкото рисуването на зловещи перспективи. Страхът, да потретим, не действа, а и на българска почва Чумата от онази история среща сериозна конкуренция, но не в лицето на страха. Уви, става дума за нещо много по-страшно от страха, което се нарича глупост, а да бориш глупостта с глупост, също е голяма глупост. Щом срещаме огромни затруднения да се държим отговорно и в най-критичната ситуация, ще да е именно глупост хем да си позволил пълно разпасване, хем да разчиташ на заклинания и увещания, които уж тепърва да го предотвратят, нали?
И така, носим си се ние по течението, накачулени върху кораба на глупците, както през Средновековието, между другото, наричали онова пробито корито, на което товарели прокажените. Един такъв бил нарисуван и от Йеронимус Бош, само дето на него се весели чудна компания: дебелак се е облегнал на бъчва с вино, монах и монахиня пробват да хванат палачинка с уста, а в това време някакъв тарикат се катери по мачтата-дърво, устремен към печена пуйка. Всички плюскат, пият и се веселят, докато едни голи нещастници плуват наоколо и протягат празни паници в опит да се покатерят на кораба, т.е. и те някак да се вредят. Глупец до глупеца, мила майно льо, и изобщо страшна картина, все едно човек гледа фотография на пируваща дружина край Долни Богров или Горна Малина по време на епидемия от коронавирус…
А Борисов, моля ви се, досега плашеше гаргите, при положение че в близките дни по села и паланки предстои именно този животозастрашаващ разгул! И чак сетне пустият му доктор по психология се сети да затвори, каквото имаше да се затваря!
От друга страна обаче, справедливостта изисква да признаем, че да се управлява такъв кораб, е доста по-трудно от прерисуването му, ако ще и вдъхновението да е непресъхващо като изконната нашенска простотия. И да, нека да сме справедливи, защото все пак коронавирусът ще вземе да се махне – утре или вдругиден, след месец-два или пък пет, а глупостта ще си остане тук за вечни времена и докато свят светува. Непобутваемият фундамент на „мила родино, ти си земен рай“ и най-солидната гаранция, че сме в състояние да превърнем живота си в ад. Винаги, и то без дори да си правим труда да дърпаме дявола за опашката.
