Корупцията е един най-сериозните проблеми в България. Държавата и корупцията са абсолютни антиподи. В силно развитите държави има високи нива на прозрачност и корупцията е сведена до минимум. Transparency International класира България на 75 място по корупция в света, пред нея са страни като Буркина Фасо, Гана, Суринам, Сенегал, Оман и Черна гора. Корупцията подкопава демократичните устои и парализира работата на институциите. Гражданите се чувстват незащитени от държавата, а в обществото се усеща силна липса на справедливост. Качественото правосъдие е необходимият лек срещу тези сериозни проблеми. Нормално функциониращата съдебна система би могла да бъде част от решението на проблема с корупцията. Според проучвания в ЕС доверието в съдебната система у нас е с рекордно ниски стойности. Хората в България считат, че съдебната система не е в състояние да гарантира равенство пред закона и постигане на справедливост. Това е съществен проблем, който демотивира младите и задушава инициативата в предприемачите.
За борбата с корупцията се предприемат различни практики, като установяване на ясни и строги закони, по-голяма прозрачност на публичните процедури, както създаване на специализирани институции за справяне с нея. В България това не се случва, политиците неглижират важността на проблема, властта „прескача“ опитите за пряко участие на гражданите в тези процеси. Пример в подкрепа на тези думи е НГИ „Правосъдие за всеки“, която през 2015 г. внася подписка в 43 НС с настояване за съдебна реформа в седем точки. Подписката не влиза за разглеждане в пленарната зала, а инициаторите дори не са уведомени с какъв акт парламентът се е произнесъл по нея.
Подобна е и ситуацията със законотворчеството по отношение на борбата с корупцията, промените там са предимно козметични. Практика е новодошлите партии на власт да създават свои комисии разследващи предполагаемите злоупотреби на предишните, но историята показва, че от това не произтичат реални резултати. Очевидно е че за управляващите провеждането на реформа в сферата на съдебната власт не е приоритет. След неслучилият се „исторически компромис“ от 2015г., през пролетта на 2016 г. 43 НС прие законопроект за разделянето на ВСС на две колегии – прокурорска и съдийска. По този начин политическата квота във ВСС изгуби възможността да взима решения самостоятелно. Премахнато беше и тайното гласуване, което би осветило лобитата при назначаване на магистрати. За да кажем дали има реален резултат трябва да изчакаме сформирането на новия ВСС по новите правила. Това безспорно е положителна крачка към гарантиране на прозрачно управление в съдебната власт, но е крайно недостатъчно. Необходими са много повече промени, които очевидно политическата класа не желае да извърши.
Концентрацията на власт в пост, който не е пряко отговорен пред обществото, е белег на недемократичните страни, а такъв пост в държавата е длъжността на главния прокурор. Необходимо е той да се отчита за дейността си пред Народното събрание, ако не регулярно, то поне по конкретни поводи от голяма обществена значимост. Главния прокурор трябва да носи дисциплинарна отговорност за действия или бездействия, увреждащи върховенството на правото или престижа на съдебната власт, свързани с цялостното ръководство на Прокуратурата. За да има ефективност и резултати е необходима и поправка в Конституцията с която да се въведе длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата, който е независим от главния прокурор. Той трябва да оглавява антикорупционна прокуратура към ВКП, която да разследва, привлича към отговорност и поддържа обвинения за корупционни престъпления и престъпления по служба, извършени по високите етажи на държавната власт. Това проработи в Румъния. Дежурната критика на властимащите у нас е, че там политическите лагери си разчистват сметките през съда и прокуратурата в зависимост от това кой е на власт. Следвайки тази логика излиза че в България икономическия и политически елит си сътрудничи идеално с мрежата „овладяла“ съдебната система, защото няма обвинени по крупни корупционни скандали като КТБ. От източването на КТБ няма възстановени средства, няма и осъдени, няма и дори ефективно започнати дела. За сравнение, в северната ни съседка има 667 млн. евро върнати в държавния бюджет от конфискация на незаконно придобито имущество от реално извършени престъпления. В Румъния има осъдени с ефективни присъди министри, депутати, магистрати, кметове и крупни бизнесмени. Сред лежалите в затвора е и бившия министър-председател Адриан Нъстасе, осъден на 4 години и 6 месеца по две дела за корупция.
През 2013 г. депутатът и собственик на футболния отбор “Стяуа”, Джиджи Бекали беше осъден на три години затвор по дело за размяна на парцели с военното министерство, ощетило държавата с над 900 хиляди долара. В България няма ефективно осъдено лице нито от висшите етажи на властта, нито от съдебната система. Сравнението с Румъния е актуално и показателно защото и двете страни имат общ старт и цели. Според Американската търговска камара в България, липсата на некорумпирана и ефективна прокуратура е основна пречка пред привличането на чужди инвеститори и изграждането на честни условия както за тях, така и за българските предприемачи.
Необходима е и законодателна промяна, която да намали чувствително огромния брой наказателни преследвания, погасени по давност. Магистратите, по чиято вина това се случва, трябва да носят лична дисциплинарна и административна отговорност. За постигане на по ефективно правосъдие би могло да се пристъпи и към намаляване на мандатите на членовете на ВСС от 5 на 3 години, без право на повторно избиране. Както и намаляване на мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години. Мандатите им са необосновано дълги спрямо широките правомощия с които разполагат. Съчетано с безотчетност на дейността и практически невъзможността да бъдат отстранени, тези магистратите се откъсват за дълго време от системата и губят поглед отвътре за важните проблеми.
Факт е че в съдебната система са необходими реформи, но заедно с това трябва да се положат и усилия към подрастващото поколение, което трябва да бъде запознато с основите на правораздаването, с правата и задълженията си към обществото и сериозността на проблема с корупцията. На 17 март 2017 г. се проведе среща с Лаура Кьовеши, главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния, в дискусията организирана от НГИ “Правосъдие за всеки”, участваха граждани, университетски преподаватели, юристи, представители на неправителствения сектор, журналисти и дипломати. В хода на разговора г-жа Кьовеши заяви, че борбата с корупцията не може да се случи за няколко месеца. Тя продължава с години и в нея най-тежка е битката с манталитета, с нежеланието за промяна.
В България темата за реформа в съдебната система не стои на дневен ред, доказателство за това бяха предизборните платформи на повечето от партиите. За някои от тях правосъдната реформа не съществува, а други я маркираха формално. Единствените политически сили, в чиито програми темата съдебната реформа беше представена във всички аспекти, бяха „Да, България“ и „Нова република“. В предизборните им кампании това беше техен основен акцент. Тези формации се явиха самостоятелно на парламентарните избори, но можем да приемем общия им резултат за индикатор, колко и какви хора настояват за съдебна реформа. „Нова република“ получи 2.54% от общия вот или 86 984 гласа, а „Да, България“ – 2.96% или 101 177 гласа. Общо това бяха 188 161 гласа. Двете сили печелят най-образования вот – 65% от избирателите на „Нова република“ и 77% от избирателите на „Да, България са висшисти.
Може да се очаква, че за 44 НС реформата на съдебната система няма да е приоритет, а справедливостта ще продължи да отстъпва пред самоцелното упражняване на власт. Хората в България трябва да осъзнаят, че без правов ред, нито една икономическа и социална политика няма да даде желаният ефект. За да се случи това е необходима масова гражданска мобилизация, която очевидно трябва да тръгне отдолу. Крайно необходимо е посланията за реформа да не се ограничават само до „градската“ интелигенция, те трябва да достигнат до средностатистическия избирател. Тези избори показаха, че повечето политици не искат реформа, а тези които искат, не успяха да спечелят доверието на избирателите. Отговорността е в ръцете на гражданите.
…………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
