“Аз не съм монах, през живота си съм имал жени. Аз не съм светец в това отношение. Трябва ли всяка жена, минала през моя живот, после да я веят като байрак и да я проверяват” – така, в типичния си стил, премиерът Бойко Борисов отвърна на подмятанията, че ако се проверяват приватизационни сделки, трябва да се проверят и тези на бившата му приятелка Цветелина Бориславова. Даже, продължи Борисов, „се притеснявам за някои съученички, знае се, че сме били близки, ама аз сега не знам къде са и се притеснявам“.
Въпреки изкушението, няма да коментирам фройдистките дълбини на това изказване. И се извинявам, ако се чувствате разочаровани. Но съученичките на Борисов може да се окажат интересни, предвид новините от последните дни. В България, знаете, си има традиции в това отношение: при социализма принципът беше „роднина – милиционер“; при Костов – „всички сме братовчеди“; при НДСВ изгря моделът „майка и син“ и се зародиха „обръчите от фирми“, чрез които се „разпределят порциите“; Тройната коалиция надгради с „батко и братко“; ГЕРБ изведе всички тези модели до нови висини, а сега имаме и принос – съученичките.
Чудя се, например, коя бивша съученичка е вдъхновила подновения устрем за строителството на АЕЦ „Белене“. Пируетите в позицията на ГЕРБ относно проекта не са новина. Но този път изглежда сериозно. Основания за съживяването на проекта бяха намерени (след упорито търсене) в дългоочаквания доклад на БАН, представен на 16 ноември. Заключението на икономистите е, че единственият вариант проектът да се реализира е с участието на държавата – съвсем доскоро Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова изключваха строителство на централата с държавни пари. България няма 20 милиарда лева, които да инвестира в АЕЦ „Белене“, твърдеше Петкова. Сега обаче водещият аргумент е, че трябва да бъдат оползотворени похарчените до момента за проекта над 3 милиарда лева: „Най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата“.
Любопитното е, че в края на октомври вестник „Капитал“ публикува анализ на неокончателен вариант на доклада на БАН (с който изданието твърди, че разполага), според който “заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен”[1]. Според окончателния доклад[2], ядрената централа може да се случи само при условие, че участва държавата в съотношение на привлечения и собствения капитал от 70 към 30 или дори 80 към 20, че лихвата е под 5%, а цената на тока през 2040 г. е от порядъка на 84 евро за мегаватчас. При това – ако прогнозните разходи са в размер на 10,5 милиарда евро, което, както и другите условности, далеч не е сигурно. За сравнение, според информации в медиите от 2010 г. цената на централата е била 4 милиарда евро, а само година по-късно на 6,3 милиарда евро.
Същият ден и в същото изявление – поток на мисълта, Бойко Борисов произведе още една новина (освен тази за съученичките): ГЕРБ ще подкрепи проектозакона за КТБ, предложен от ДПС, в лицето на Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Мотивът: “Щом предполагат, че със закон ще излезе истината, разбира се, че ще го подкрепим. Иначе ще излезе, че имаме нещо общо с този грабеж“. Сред целите на закона, поне както ги определят вносителите, не е да „излезе истината“, дори и предполагаемо. За три години бяха положени неимоверни усилия това да не се случи. Целта, според Йордан Цонев, е да се опровергаят разпространяваните „необосновани обвинения, фалшификации и манипулации“ за участието на Делян Пеевски в процеса, наричан от самите вносители „вторично разграбване на КТБ“ и да се даде “правен инструмент синдиците на КТБ да върнат на държавата заграбеното”. Критици на проектозакона твърдят, че целта е именно обратната – да се гарантира, че разграбването върви по план. Премиерът обаче не коментира този въпрос. Единствената цел на Борисов е да не излезе, че „имаме нещо общо с този грабеж“. Същата цел той преследваше и през 2014-а, в разгара на кризата с КТБ, както показаха разсекретените стенограми от заседанията при президента. Всъщност, излиза точно обратното, излиза, че правителствата на Борисов имат много общо, както и другите управлявали през годините и създали условията за разрастването на КТБ и превръщането й в механизъм за контрол на държавата.
Общото между двете уж напълно различни теми е една любима на Бойко Борисов дума – „гьол“. „Гьол“ със стотици милиони вътре – така Борисов определяше строежа на АЕЦ „Белене“. Същата метафора можем с чиста съвест да използваме и за фалиралата КТБ. И още една прилика, пак по думите на Бойко Борисов: навремето той нарече проекта за АЕЦ „Белене“ „висша форма на корупция“. Същото с пълна сила важи и за аферата „КТБ“. И двата „гьола“ пълним ние, българските данъкоплатци, без значение коя партия и кое правителство управлява. Кой гребе от тях, обаче, си остава въпрос на догадки. Съученичките, роднините, милиционерите…Може би нещо все пак би изплувало от тинята, ако не се занимавахме точно в тоя момент (и в който и да е момент) с измислен скандал в парламента, например. Но кой, БСП ли да повдигне въпроса за АЕЦ „Белене“? Или да гласува против (вместо да се въздържи поради несигурност за последиците) законопроекта на ДПС? Всъщност, зад медийната шумотевица, е много тихо и цари пълно разбирателство по важните въпроси. Гьоловете обичат тишината. А и винаги има коледни добавки за първа новина и малко мъжки хумор за развлечение на репортерките.
……………..
[1]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/10/27/3066622_ban_ne_dava_na_kabineta_paterica_za_belene/
[2]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/16/3079571_s_pomoshtta_na_ban_gerb_vduhva_nov_jivot_na_aec_belene/
