Ако българските политици се занимаваха с управление, сигурно стартиралият сезон сигурно можеше да бъде наречен политически. За подобни намерения обаче няма особени доказателства и затова театрално-пародийните елементи ще продължат да доминират. Още около пика на летните месеци Корнелия Нинова така вдигна адреналина и реториката, че следващата степен вече ще граничи с комична истерия. Играта на управляващи и опозиция при ключови казуси и решения отдавна прави твърде неприятно впечатление и нейното поведение едва ли ще извади много хора от усещането, че нейната роля се ограничава в сценографичен пълнеж. Търканията между Волен Сидеров и Валери Симеонов излъчват малко повече достоверност, макар там сблъсъците да са между противостоящи организирани интереси и политическо его. Плажните гонитби на двамата „националисти“ предизвикат единствено горчив смях, най-малкото защото хвърлят толкова много политическа енергия към толкова периферни въпроси. При това в едно лято, което ни даваше ежедневни поводи за усещане за разпад и безизходица. От ГЕРБ пък ни обясниха тънката разлика между политическата отговорност на подаването на оставки и политическата отговорност на тяхното неприемане. Така или иначе неумолимият цикъл е отново в изходна точка и навлизаме във финалната права на изборите за европейски Парламент през 2019 година.
Ако има остатъчна политическа логика, предсрочни парламентарни избори не би трябвало да има през идните месеци и те наистина изглеждат малко вероятни. Тезата за стабилността на управляващите е със сигурност вече банална и обект на множество критики, но тя има своето основание поне по отношение на общественото мнение. Там сме свидетели на продължаваща инертност и запазване на основните политически дистанции. Има известно нарастване на недоволството към кабинета, леко помръдване на желанието за предсрочни избори и минимално увеличение на подкрепата за нови субекти. Но тази комбинация по никакъв начин не генерира обществено осезаем натиск, който да разклати правителството по някакъв драматичен начин. БСП предозира с политическата истерия, вече „сред народа“, и нейното продължаване единствено допълнително ще илюстрира и без това отминаващата инерция на Нинова. Неочакваните събития и ситуативни кризи остават друга възможна динамика към предсрочен вот, но и тук правителството отнесе достатъчно удари през последните седмици без това обаче осезаемо да го отслаби електорално. Няма и съществени икономически основания за недоволство. Годишната база на средно нарастване на доходите е около 10%, а пари за гасене на пожари има достатъчно в хазната. Ключови дългосрочни проблеми се задълбочават (например, чуждестранни инвестиции, пазар на труда, регулации и сигурност), но това все още няма преки негативни последствия, които да са разпознаваеми за масовата публика.
Сегашният премиер е лишен и от двукратно използвания инструмент на изпреварващо предизвикване на парламентарни избори. Самият той доста точно заяви, че потретване на тази маневра ще е пародия особено в среда на отсъстващи големи политически и икономически драми. Той е по-скоро изправен пред проблема да върне и укрепи някакво доверие сред дясно-центристките избиратели, които го подкрепиха на последния вот, но които са силно разколебани от множеството реверанси по посока на Русия, видимото зацикляне на натовското членство и безличното европейско такова. Дистанцията между ГЕРБ и БСП не му позволява да игнорира безкрайно тези избиратели, защото без тях следваща негова победа ще става все по-трудна. Единственото що-годе убедително евентуално алиби за предсрочен вот са непрестанните крамоли между т.н. „обединени патриоти“, които са много повече разнородни канали за продажба на управленски позиции на различни лобита, отколкото радетели и автори на „национално отговорни“ политики. Разбира се, Борисов има допълнителната опция на гласовете на Веселин Марешки, но би могъл да реши да не я използва, ако му се ходи на избори. Все пак, тази възможност да капитализират власт е безпрецедентна и към настоящия момент алтернативите й не са особено апетитни и реалистични. Повторение на сценките „ала Орлов мост“ и няколко разбити физиономии от зимата на 2013 година пък ще е тежка пародия. Някакво повторение на вопъла на Борисов „не мога да гледам „Орлов мост“ окървавен“ ще е безмерен цирк.
В този контекст, основните политически маневри ще бъдат в три посоки. Първата е вече осезаемата нарастваща предизборна активност с оглед изборите за европейски Парламент през идната пролет и после местните през следващата есен. Този вот винаги се интерпретира национално, независимо която от евро партиите ще се окаже краен победител в рамките на ЕС. Цветан Цветанов отдавна прави непрекъснати обиколки на страната и е на практика фокусиран единствено върху това, ако изключим спорадичните защитни включвания по различните мини кризи, които непрестанно вървят в страната. БСП също осезаемо вдигна изборната подготовка и ще вложи всичко от себе си, за да подкопае през април предимството на управляващата партия. Вече дори официално „слезе при народа“. Втората линия на маневри е свързана с евентуалните бъдещи преконфигурирания на „обединените патриоти“. ВМРО и „Атака“ могат да бъдат мислени като коалиционни партньори и на БСП, когато „му дойде времето“. Но и двете политически патерици знаят, че управленията на бившата компартия никога не приключват добре, така че надали така лесно ще се откажат от сегашната хранилка. Но иначе тяхната „поливекторност“ е несъмнена и рано или късно ще бъде реализирана. Подобна конфигурация обаче ще бъде политически трудна без трети играч (ДПС трудно пасва, заради своята вечна токсичност). Именно това ще е третата линия на развитие през идните месеци. Тук опциите засега се изчерпват със Слави Трифонов и Мая Манолова, но все още няма достатъчно индикации дали те скоро ще бъдат пуснати „на терен“. Евро и местни избори засега не изглеждат като достатъчно голям залог, за да бъдат активирани тези фигури с поне номинална обществена подкрепа. Президентът също реши да се включи в този цирк с алтернативите, но при него това видимо е в резултат на задълбочаващата се собствена институционална несъстоятелност.
И през този политически сезон най-малко усилия и внимание ще бъдат насочени към същностно най-важната дейност, управленската. Който успее да се организира, ще излиза на протести и хаотичните действия и решения по тяхното овладяване ще бъдат представяни като подредени и смислени управленски ходове. Асфалтирането и преасфалтирането ще си играят добре познатата роля на символ на растежа и прогреса на нацията. При нужда винаги може да бъде сменена и поредна министерска пионка, най-малкото за демонстрация на „европейско политическо поведение“. За по-дългосрочни проблеми все така няма да чуете и дума, нито пък ще видите някой министър да предприеме нещо повече от ежедневно „придвижване на папките“. Есента ще бъде лишена и от международната активност на Борисов, която му осмисли първите месеци на годината покрай българското европредседателство. Театър обаче със сигурност ще има. Трупата загря добре през летните месеци и видимо е набрала скорост. И докато гледате представлението, със сигурност някъде ще се полага асфалт с пясък, ще се пишат обществени поръчки с надути цени за едни конкретни хора, ще се ремонтира медицинска апаратура с третокачествени материали, ще се приемат разни протоколи за разни неща без отговорните дори да се мръднат от бюрата и т.н., и т.н. Но, ако не друго, ще гледате шоу. Поне докато не бъде прекъснато от някой национален траур. Може дори да ви спретнат и предсрочни избори, защото няма по-голям калабалък от тях. Няма и по-удобен начин да се скрие пълната политическа и управленска несъстоятелност.
