Освен че се изяви като страстен апологет на сталинизма, депутатът от БСП Иво Христов нарече 80% от българското население „дебилни, които не могат да се подписват“. И понеже по-късно уточни, че дебилен бил медицински термин, който се използвал и като художествен похват, оттук нататък предлагам да го наричаме единствено с художествени похвати.
Какви обаче?
Да започнем с едно уточнение: дебилността е най-леката степен на умствена изостаналост. „Нерядко дебилите притежават определена сръчност и овладяват някои професии. Обикновено се трудят под чуждо ръководство, но някои могат да работят и самостоятелно… Те са лесно внушаеми, често изпадат под чуждо влияние и понякога стават оръдие в ръцете на престъпници и хора със зла умисъл. Дебилите могат да бъдат еретични, т. е. възбудими, невъздържани и агресивни, както и торпидни — вяли, добродушни и ласкави.“
Това описание би трябвало да сложи точка на изумлението как Иво Христов е станал професор по социология в Пловдивския университет, а сетне и депутат от БСП. Имайки предвид и публичното му поведение, от него лесно можем да направим извод и към коя група на този художествен похват спада възбудимият, невъздържан и агресивен народен представител. С две думи, вече смело можем да го наречем „еретичен дебил“!
Иво Христов обаче ще е в правото си да ни се разсърди поне по три причини:
Първо, еретичният дебил отива да изнесе лекция пред „Ротари клуб“ в Раднево. Там повтаря версията на говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова, че ако не е била Съветската армия, България е нямало да спаси 50 000 евреи.
Заключение: В случая вече говорим за имбецил, защото имбецилът няма собствено мнение, а повтаря чужди мнения и позиции. Иначе казано, това е една по-висша форма на дебилизъм и следователно Иво Христов е имбецил.
Второ, в същата лекция имбецилът възхвалява политиката на Сталин, при когото Русия вече се самоизхранвала, след като към нефта добавила и зърното. Казва: „Сталин пое страната с дървено рало, а я остави в космическата епоха… Ако не беше сталинският режим, Русия нямаше да победи Хитлер.“
Заключение: Тъй като в резултат на глад, колективизация и репресии в периода 1926 и 1939 г. живота си са загубили между 7 и 13 милиона души, да твърдиш подобно нещо е проява на олигофренизъм. Понятието е въведено в медицината от Хипократ и в буквален превод означава малоумие. Малоумието, от своя страна, пък е една по-висша форма на имбецилност, т.е. Иво Христов е олигофрен.
И трето, олигофренът качва записа от лекцията в профила си във Фейсбук, което означава, че не може да прецени какви ще са последствията. Това вече е белег на дълбока умствена изостаналост (retardatio mentalis profunda), т.нар. тежка идиотия. Същата се изразява и в последвалото собственоръчно изтриване на записа, защото лицето очевидно не си дава сметка, че думите му са станали публично достояние. Влиза и в обяснителен режим, в който се оплита още по-нелепо как не бил разбран.
Заключение: В крайна сметка говорим за наистина тежък идиот, пред когото дебилът, имбецилът и олигофренът определено бледнеят като художествени похвати…
Този идиот обаче е прав поне за едно: щом има хора, които са гласували за него, значи умствената изостаналост е неопровержим факт. По-лошото: ако позволим подобно нещо да продължи с преподавателската и политическата си дейност, значи напълно да си заслужим медицинските термини. И тогава дебилността не просто няма да звучи обидно, а би следвало да я приемем за комплимент.
