Каква термоядрена дума – разчовечили!
„Тъй безнадеждно сме се разчовечили, че за дневната дажба сме готови да захвърлим всичките си принципи, душата си, усилията на нашите предци и възможностите за нашите потомци – само да не разстроим жалкото си съществуване. Не ни останаха ни твърдост, ни гордост, нито сърдечен плам. Не се страхуваме дори от всеобщата атомна смърт, нито от трета световна война (може пък да успеем да се скрием в някоя цепнатина) – боим се единствено от стъпките на гражданското мъжество! Само да не се откъснем от стадото, да не направим крачка встрани – и да се окажем изведнъж без бял хляб…“
Цитатът е от есето на Александър Солженицин „Да не живеем в лъжа“. Написва го през 1974 година, когато научава за конфискуването на „Архипелаг Гулаг“. С риск за живота си издава романа на Запад, а есето поставя в тайник със заръка то да бъде публикувано едно денонощие след евентуалния му арест.
„Вече сме стигнали дъното, грози ни всеобща духовна гибел, а и физическата – аха да пламне и да изгори и нас, и децата ни, а ние постарому все се усмихваме страхливо и мънкаме полугласно:
– Ами как да ги спрем? Не ни е по силите.“
Както всички знаем Александър Солженицин не е арестуван. Твърде известен е бил, за да си позволят. Името му вече обикаляло света – как да го арестуват? Правят нещо по-радикално и от арестуването – извеждат го от страната. С други думи – ето ви го, дръжте си го, щом ви харесва толкова. Едва ли е било така, разменят го най-вероятно, каквато е била практиката. Натоварват го на самолет с придружители и просто го свалят на западно летище. Там го чакат журналисти, Солженицин не е подготвял реч, за самия него е неочаквано това, което му се случва. Затова им казва онова, което смята за най-важно: “Господа, аз идвам от едно място, където не се прави разлика между Добро и Зло.“ Непоправимият Солженицин, винаги измерващият света и живота с етични категории, не с имане и нямане, не с мизерия и богатство, а с Добро и Зло.
„Нима кръгът се затваря? Наистина ли няма изход? Нима ни остава само да чакаме безучастно: дали пък няма да се случи нещо от само себе си?“
Есето на Солженицин е нравствен зов към съветските хора. По онова време то можеше да бъде наречено опорна точка, защото тогава опорна точка не звучеше като инструкция за служене, а като ориентир за правота. Другата лошо натоварена от партиите дума е тезиси. Тези дни станахме свидетели на едни други тезиси на националната работна среща на ГЕРБ, които посочват пътя, по който могат да бъдат спечелени избори. Не, не звучат лошо. Малко неясно на места, но не са неудобни за повтаряне и пред най-широка публика. Не са и в чак пълно противоречие с тезисите от есето на Солженицин, към които ще се върнем след малко.
Ето как звучат тезисите на лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов при последната му реч пред актива: „Беше лесно, защото преди нас не беше направено нищо. Много бързо се забравиха тези неща, защото бързо ги направихме. Вие си мислите, че всичко е лесно, а то не е. Затварят се фабрики, терористи, олигарси, а вие мълчите – къде ви е съпротивителната сила? Или първата дама излиза, нахейтва ви и трябва да излиза Тома Биков да отговаря дежурен, ами припомнете как се возеха на мотори. И вий ако не си вземете мерки да си почистите къщичките по места, то ще избие дали в суджук, дали в друго и то ще падне върху нас. Хората не обичат елитарните партии, елитарните хора и ние трябва да внимаваме много. Всяка душа трябва да я чуем и да помогнем, защото имаме ресурса да помогнем. Ако някой се появи в неговото родно място с лъскава кола или е излетял в облаците, махайте незабавно или да се прибира и да се оправя. Чуйте ме, обичам ви, но не е даденост това. Така че ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синя.“
В търсене на универсална рецепта как да се живее начисто и следователно по-добре, Солженицин стига да извода, че това зависи от взаимоотношенията на всеки, повтарям – всеки поотделно, с лъжата. „И тъкмо тук се крие пренебрегваният от нас най-прост и достъпен ключ за освобождението ни: личното неучастие в лъжата! Дори лъжата да е покрила всичко, дори да е овладяла всичко, нека ѝ се противопоставим в най-малкото: нека тя не владее чрез мен!“
Изумителен в подбора на думи Солженицин нарича лъжата гангренясал синор, нещо, което подкрепя мъртвите костици и люспи и кърпи гнилите дрипи на Идеологията. Но той може да бъде и съвсем конкретен, ето как:
„И тъй, независимо от присъщата ни плахост нека всеки избере: дали да остане съзнателен роб на лъжата (разбира се, не поради склонност, а за да изхранва семейството си и да възпитава децата си в духа на лъжата!), или е дошло времето да се отърси от лъжата и да бъде честен човек, достоен за уважението на своите деца и на съвременниците си. И нека от този ден той:
– по никакъв начин не пише, подписва или отпечатва ни една фраза, която според него изкривява истината;
– не изказва подобна фраза нито в частен разговор, нито публично, нито в бележка, ни в ролята си на агитатор, учител или възпитател, нито в театрална роля;
– не изобразява, съпровожда или разпространява нито живописно, ни скулптурно, ни фотографски, технически или музикално нито една лъжлива мисъл, нито едно изопачаване на истината, която съзира;
– не привежда нито устно, ни писмено нито един „ръководен“ цитат, за да угоди, да се застрахова, да постигне успех в работата си, ако не споделя изцяло цитираната мисъл или тя не е подходяща за съответния случай;
– не позволява да бъде принуден да отиде на демонстрация или митинг, ако това е против неговото желание или воля; не издига транспарант или лозунг, който не споделя изцяло;
– не вдига ръка да гласува за предложение, на което не симпатизира искрено; не гласува нито явно, нито тайно за лице, което счита за недостойно или съмнително;
– не позволява да бъде принуден да присъства на събрание, на което се очаква принудително и изкривено обсъждане на въпроса;
– да напусне незабавно заседание, събрание, лекция, спектакъл, кинопрожекция, ако чуе от оратора лъжа, идеологическа глупост или безскрупулна пропаганда;
– да не се абонира или да си купува вестник или списание, в които информацията се изопачава, а първостепенните факти се скриват.“
Твърде дълъг стана този цитат, но ми се стори, че някои от вас ще поискат да го имат, да го запазят и да го четат понякога. Не заради това обаче си спомних есето на Солженицин А заради чутите преди дни тезиси на срещата на ГЕРБ и заради огромната разлика между едното и другото. Разбира се, никой не очаква Борисов да се изразява талантливо като Солженицин, но огромната разликата, която предизвикват едните и другите указания, остава. И тя е в друго: на единия вярваме, а на другия не. На единия думите звучат нравствено, а на другия с цел – удържане на властта. И няма как да не е така, защото думите в единия случай са защитени, доказани и потвърдени с цял един живот, а в другия случай с практика, която всеки ден е пред очите ни и тя е на космическо разстояние от думите.
