Ако искате да си кажете, че България става все повече страна на правилата, реда и справедливостта, можете да използват една любопитна новина от последните дни. Можете да я използвате, за да се похвалите пред чужденци, или пък за някой ведър пост в социалните мрежи под надслов „има надежда“. Доста хора го правят, при това често. Намират някой светъл лъч и обявяват тържествено, че „има светлина в тунела“. Например, деца печелят някаква математическа олимпиада някъде по света и се завръщат триумфално. На летището ги чакат десетки медии, камери, интервюта, някъде отзад се вее българския флаг. Влизат в новините и всички колективно се просълзяваме и тържествено обявяваме: има надежда! Дори и най-големите циници в България са имали подобни моменти. Ако са все още тук е почти неизбежно. Така или иначе трябва периодично да намират основания за своя избор. Често това става именно през хиперболизиране на някой информационен повод, измежду катастрофи, наводнения, разбити улици, корупционни сделки и истерични политици.
Как изглежда този път вдъхновяващата новина? Научаваме я от един от вестниците, които приличат на прес бюлетин на министерски съвет. Първичният информационен източник е всъщност агенция „Пътна инфраструктура“, която определено има нужда от укрепване на публичния имидж. Научаваме за уволнението на служител, работил в „националното тол управление“. Грехът му е, че е нарушил Закона за движение по пътищата. И ако вече се чудите, служителят е карал със служебния си автомобил по трамвайните релси и е минал през едно кръстовище на червено. Допълнително научаваме, че хората са назначени с конкурс и службата разполага с 105 автомобила, цели 680 души ще изпълняват контролни функции. Разбира се, на пръв поглед в това решение няма нищо лошо, напротив. Всички се дразним, когато това се случва, ядосваме се, чудим се защо няма достатъчно контрол и санкции. И аз се зарадвах на новината. Докато не прочетох, че всъщност някой е снимал инцидента на клип, изпратил го в „Нова телевизия“ и тя съответно го е излъчила.
Тези, които живеем в България вече се досещаме какво най-вероятно се е случило. Вариант 1. Премиерът е държал телевизора включен, видял е цялата история и директно е разпоредил служителят да бъде уволнен. Вариант 2. Премиерът не е гледал телевизия, но това е правел някой по управленската верига, който знае, че Бойко Борисов гледа телевизия винаги когато може. Видял е случката и превантивно и със скок е разпоредил уволнението преди премиерът да разбере за клипчето по телевизиите. Тук мнозина сигурно биха казали, че начинът няма особено значение, важен е крайния резултат, че „тука е така, че поне това се е случило или че, ето, социалните медии ни дават нови инструменти за социална промяна. Всъщност, тази случка е подсещане за специфичния тип телевизионно управление, създадено от сегашния премиер. Из софийските политически потайности се носят легенди за постоянно включени телевизори, за внезапни обаждания на главни редактори, докато по съответния канал върви някаква новина или интервю, за множество решения, предприети според телевизионния шум, който дадено събитие генерира.
Надали има особена нужда от много аргументи, че държава през 21-и век не може да се управлява по този начин, поне нормална държава не може. Правосъдие не може да се раздава по телевизора, не би трябвало само протестите, които успеят да привлекат ТВ камерите да получават внимание. Така излиза, че основната ви задача, ако искате да промените нещо е да намерите път към телевизионния екран, или поне да успеете да вдигнете до истерия социалните мрежи. Нищо от нормалните механизми за управление и промяна няма особено значение – партии, публични институции, изследователски центрове и т.н. Важно е единствено каква драма тече по „синия екран“. Ако не сте убедени, че така не се случват нещата, просто проследете това, което ще се случи със строежите по Черноморието. Когато кадрите с багерите изчезнат, бетонът ще продължи да се лее. Да, чрез ТВ може да бъде уволнен един случайно попаднал на фокус безобразник, но няма да бъде спасен българския бряг!
