Голямото политическо събитие за България вече започна. След малко повече от десетилетие членство в ЕС, страната е изправена пред мащабното изпитание да ръководи важни елементи от неговата дейност за шест месеца. Моментът е обаче показателен с това, за което не си говорим и това, което не чувстваме. Вместо удовлетворение от изминатия път, притеснения за предстоящото. Вместо признание за постигнати успехи и интересни и полезни идеи, председателство в режим на наблюдение върху ключови области. Вместо добри думи, поредици от статии за корупция, престъпност и политическо разочарование. Реалността е, че нито отвътре, нито отвън страната не прилича на политическа реклама за разширението на съюза. Единственото, което може да се каже е, че нещата щяха да са още по-зле без това членство. На този фон задаващите се дни приличат на сложен тест за пораснали, а нацията по-скоро притеснено тръпне.
Рисковете се коментират от доста време и са ясно очертани. Най-голям фокус дотук пада върху организационно-логистичните и те ще висят като опасност до последния ден на председателството. Те са и сред най-шумните и забележимите, а неприятните случки се запечатват трайно в колективното съзнание и бързо стават широко достояние. Със сигурност, основните усилия ще бъдат насочени към тяхното ограничаване до минимум. Набъбващата външно-политическа грандомания на българския премиер също се очертава като реален риск. Услужливи коментатори непрестанно помпат неговото самочувствие и му изграждат несъстоятелен образ на ключов фактор в международната политика. Ако Борисов не овладее тези свои емоции и амбиции, гафове със сигурност ще има. Турция вече му заложи няколко капана. По-малко видим за публиката, но все така реален е риска от поведението на отделните министри, които имат немалко отговорности в целия процес. Това правителство е особено отличително с големия брой напълно безлични и безгръбначни министри, които са поставени за институционална украса и вероятността от гафове в това отношение досега беше подценявана.
Лошото разпределение на функциите също още от самото начало започва да създава проблеми. Очевидно е, че набързо сглобеното „министерство“ за председателството не е в състояние и няма смисъл да върши работата на външното министерство. Затова основните политически въпроси трябва да бъдат оставени за него. Неразбориите около интервюто на Лиляна Павлова за ТАСС и темата за руските санкции ясно илюстрира защо това е далеч по-добрата идея. Ако по всички щекотливи въпроси започнат да се появяват подобни разминавания и напрежения, шестте месеца ще ни се сторят много дълги, а партньорите ще спрат да слушат какво им говорим още след няколко седмици. Провеждането на евро председателството е може би най-сложното упражнение по между-институционална координация и синхрон от дълго време. В това сме пословично слаби, а в битките между министерства и министри сме пословично добри. Именно тук ще бъдат най-големите предизвикателства и съответно именно от тази посока могат да дойдат много проблеми.
Обратно на много коментари, всъщност доста от трудните теми на идните месеци са така структурирани и разпределени във времето, че няма да поставят прекалено остри дилеми пред София. Например, вярно е, че стартира трудния дебат за следващата финансова рамка, който е неприятен дори в далеч по-спокойни времена. Брекзит, множащите се предизвикателства и нуждата от повече средства при намаляване на броя на страните-донори ще направи тази дискусия особено тежка. Но през идните месеци основната работа е за комисията. През февруари ще се проведе обща лидерска дискусия за приоритетите, а комисията има до май, за да подготви първо формално предложение за бюджет. Отсега се знае, че то ще е доста далеч от окончателния компромис и ще е просто „първи залп“ на битката, която ще кулминира много след нашето председателство. По същия начин стои и въпроса с преговорите за Брекзит, където предстоят важни решения, но където нашата роля ще е доста ограничена. Реалните трудности ще бъдат по две теми: Полша и активирането на член 7, макар отсега да е ясно, че процедурата няма да стигне до успешен завършек и намирането на съгласие по някои от най-щекотливите въпроси на миграционния пакет, който трябва да е готов до месец юни.
Евро председателството обикновено е чудесна възможност за допълнително популяризиране на съюза и неговите политики в страните, които ръководят организацията. Това се оказва особено важно и за България, в която ЕС вече не се третира като интересна тема, свива се до пари или откровени глупости и измислици, циркулиращи из жълто-кафявите „медии“. Програмата на председателството предвижда подобен тип събития, но в основната си част това би трябвало да се случва именно през медиите като водещи структури на публичната сфера. Тук всякакъв оптимизъм би бил пресилен. Особен риск в нашия контекст е и поведението на институции като НСО, които не пропускат да оставят неприятен привкус. Има реален риск от публична гледна точка председателството да се превърне в едно гигантско ежедневно неудобство, непрестанни блокажи на улици, булеварди, задръствания, неудобства. Наглите шофьори на НСО и прекомерни мерки за сигурност от страна на МВР наистина могат да се превърнат в символите на българските шест месеца начело на ЕС. Ако това се случи, изненаданите няма да са много.
Независимо от многото шумотевица около стартиращото председателство, продължава добре познатата ни липса на интерес към съществените европейски политически въпроси. Това е видно по тема, по която страната уж заявяваше политически амбиции и желание за съществен принос, особено в навечерието на 2018-та. Става въпрос за европейския отбранителен съюз и решението от 13 ноември 2017 година на 23 държави-членки, техният брой е вече 25 с присъединяването на Ирландия и Португалия, за поставяне на неговото начало чрез правния механизъм на задълбоченото сътрудничество. На 11 декември бе формално прието решението за неговия старт и дори стартираха първите 17 съвместни проекта, които ще се осъществяват под неговата рамка. България надлежно и шумно приветства идеята, включи се сред държавите, подкрепили я и дори направи заявка, че ще работи активно по нея. Тя наистина ще бъде сред политическите теми, които ще са радват на много внимание и ангажимент през идните месеци, най-малкото защото илюстрира активност във важна област и момент за самия съюз. По познат маниер обаче, дотук си оставаме само с приказките. Според решението от ноември, всички държави трябваше до приемането на формалните решения, в случая до 11 декември 2017 година, да подготвят и представят национален план за изпълнение на доста дългия списък от ангажименти, които се поемат с политическото присъединяване към инициативата. Надали са много изненаданите, че страната ни така и все още няма подобен документ, който да е официално представен. Именно тази традиционна и вече трудно обратима пропаст между приказките и реалните действия е сред основните причини за ниския авторитет на страната в ЕС. Трудно е например да си представи човек как българската страна като председател ще може да е особено легитимен двигател на проекта за отбранителен съюз след като дотук дори не е свършила малкото необходимо. Точно затова и не трябва да се учудваме и сърдим на ниските очаквания на всички за идните шест месеца.
