20 март е Международен ден на щастието и дата, на която пристига пролетта. Както се вижда и тук опциите не са повече и по-различни, отколкото в политиката – за едни щастие, за други „17 мига до пролетта“. Къде сме ние?
В такива класации търся България от 100 нататък. И сравнително бързо я намирам – на 105 място по щастливост сме. Като си помисля, че по свобода на медиите сме на 113-то място, мисля си, че с щастието се справяме сравнително добре. По-щастливи сме тоест, отколкото осведомени какво се случва в страната. Което е логично всъщност – представяте ли си колко по-назад в класацията за щастие щяхме да сме, ако бяхме пък и осведомени. Само две от държавите преди нас ме тревожат – Македония и Палестинските територии са по-щастливи от нас според световната класация. За македонците, хайде, имам някакво обяснение – българите по традиция се чувстват по-щастливи, когато не са в България. Но това с Палестинските територии ме разстройва много. И територия станахме, и пак палестинците по-щастливи от нас. Ивица явно трябва да станем, щом в Газа са по-напред в щастието.
Вие сигурно си мислите, че това са несериозни работи – как пък може да се измери щастието, на какъв кантар, с какъв метър. По шест показатели го мерят, оказва се: брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, средна продължителност на живота, социална подкрепа, доверие в правителството, свобода хората да взимат решения, отнасящи се до живота им, както и щедрост, която се оценява на базата на размера на помощите, дадени за благотворителност. Сериозно изглежда.
И кой е първенец в последната красация – Норвегия. То, ако не е Норвегия, ще е Дания, в случай, че не е Исландия. Все едни държави, които живеят на буца лед, чудят се дали лятото ще им се падне тази година някой предобед или следобед, нямат за гордеене никаква култура – като орат не им изскача през бразда тракийска гробищна утвар, тук-там само някой викингски рог. На какво отгоре са щастливи?
В Бутан пък имат министър на щастието и не си мерят брутния вътрешен продукт, а брутното национално щастие, ама за там е обяснимо – те имат директен канал с вселенските хармонии, това си е направо конфликт на интереси поради връзки с Шамбала. Ние такива неща като бутанците и скандинавците нямаме. Ние имаме генетичен код силно да любим и мразим. Още по-точно: силно да мразим нещо, което друг силно люби. И като победим с нашата омраза неговата любов – ето, това е нашето щастие. То не е лесно като на скандинавците и бутанците, иска много сили и време. Но ние време имаме – не ни се налага да се борим с климата като ония на север, нито да оцеляваме в камънаците край Хималаите, ние живеем на парче от рая, така че имаме всички условия да се посветим на битката си за щастие, която при нас се равнява на битка на нашата омраза с чуждата любов.
Вярно е, че за света ние сме нещастни хора, но пък ние за ценой не постоим, когато нам нужна одна победа и особено ако остават само 17 мига до пролетта.
