„Не оставяйте една несправедливост ненаказана, защото в бъдеще ще плащате за нея тройно“, съветвал Конфуций. И явно неслучайно Цветан Цветанов избра фигурка тъкмо на този мъдрец, която да подари на премиера Борисов след посещението си в Китай. Беше юни 2016 г. и завръщането на бившия вътрешен министър беше ознаменувано с пространно интервю по бТВ. Там той пусна и собственоръчно заснето клипче как изкачил Великата китайска стена, като отдолу пишеше: „Цветан Цветанов за пътя към върха“…
И да е било само клиширана журналистическа метафора, то през септември 2018 г. Цветанов изкачи пореден връх съвсем буквално, превръщайки се във важна фигура в полицейската агенция на ЕС Европол. Нещо повече, той беше избран единодушно от всички държави-членки и Европейския парламент за постоянен представител в Управителния й съвет, нищо че в навечерието на онова интервю, т.е. още докато изкачваше Великата китайска стена, българската държава беше осъдена за седми (!) път в Страсбург заради полицейско насилие от времето на неговото министерстване. И пак добре, че Цветанов не реши да покори нов връх на безочието, като на свой ред осъди България в Страсбург за влаченето му по съдилищата, при положение че го оправдаха по всички обвинения. Включително по делото, за което две инстанции му дадоха ефективна присъда от 4 години, та днес можеше да е в затвора.
Е, не е там, както знаем, понеже по онова време имаше водещи позиции в ГЕРБ. Освен шеф на парламентарната група и зам.-председател на партията, бившият вътрешен министър традиционно оглавяваше предизборния й щаб. Не на последно място, повечето депутати бяха избирани в резултат на личния му кастинг, той говореше на „ти” с местните структури. И красноречив пример за неговата определяща роля при кадруването беше бившият шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, вкаран в листата на партията от Хасково: тъкмо Стефанов ръководеше приходната агенция, когато данъчните проверяваха имотното състояние на Цветанов по сигнала за шестте му апартамента и след петмесечната проверка лично потвърди версията за „заем“ от тъстовете.
Всъщност точно имотите препънаха някогашната дясна ръка на Бойко Борисов да бъде кандидатирана за президент през 2011 г., пак те костваха и раздялата й с ръководните постове в ГЕРБ осем години по-късно. Цветанов обаче се оказа прав, че няма кой да накаже, след като прокуратурата очаквано отказа да разследва покупката на мезонета с ВИП асансьор в кооперацията, изписана с псалм 91, а данъчната проверка на Националната агенция за приходите напълно го оневини. Отделно от това пък КПКОНПИ дори не спомена скандала с луксозните апартаменти, придобити на съмнително ниски цени, като липсата му от годишния доклад за 2019-а беше обяснена с репликата: „Антикорупционната комисия не е вестник или информационен сайт“ (по настоящия й началник и бивш главен прокурор Сотир Цацаров, който през 2013 г. внесе искане за снемане на депутатския имунитет на някогашния вътрешен министър заради възпрепятстване на правосъдието!).
Възможно е, разбира се, Цветанов пак да се е заклел в децата си, че е невинен, както се случи и преди седем години. А тогава това беше напълно достатъчно Бойко Борисов да му „повярва“, въпреки че някога много близкият до него бивш земеделски министър Мирослав Найденов повдигна завесата на управлението и напоително започва да разказва за беззакония, подслушване, интриги, подозрения за злоупотреби. Принуден на тази отчаяна стъпка в опит да представи разследванията за корупция срещу него като политическо преследване, Найденов описа как в началото на всяко заседание на правителството министрите се отделяли на групички, ослушвали се и си споделяли на кого какво му се е случило, защото не знаели до каква степен залата на Министерския съвет се контролира. „Имаше случки на определен министър, който е бил на определено място с определен човек по повод, да кажем, вземане на интервю. И след това на този министър му се казва: ти си бил там, защото много е хубава журналистката“. Найденов твърдеше също, че сред подслушваните е бил и президентът Росен Плевнелиев, след което поиска охрана за себе си и призна, че е скрил дъщеря си в чужбина, защото се страхува за живота й…
И този скандал обаче се оттече в канализацията на обществената забрава, а междувременно се намери вратичка и по прословутото дело за „цецомобилите”. Прокуратурата, ако не помните, просто оттегли обвиненията си с обяснението, че след измененията в Наказателния кодекс от юли 2014 г. неправомерната употреба на СРС от служители на МВР е престъпление… само във военно време. В резултат на това оневиненият по всички линии Цветан Цветанов, все така устремен към върха, днес даже прави партия, като върхът на сладоледа е уверението, че „компетентността и почтеността трябва да станат основополагащи в развитието на българската политика, защото хората биха приели оттук нататък за ръководители единствено политици, които притежават морал, експертни качества и диалогичност“.
Да повторим: компетентност, почтеност, морал, експертни качества, диалогичност… И за капак – изречени с апломб от Горан Благоев, водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, комуто се падна високата чест да ни запознае с текста на декларацията за учредяване на „Републиканци за България“… Нещо толкова налудничаво, че би могло да се коментира единствено с думите на самия Цветанов: „Това, което имаме като тема, която ще бъде дискутирана, и тема, която ме питате, тогава мисля, че ще може вече да имаме яснота по темите, които не смятам, че трябва да превръщаме в едно свободно говорене в публичното пространство, защото виждате какво се случва, но все пак се придържаме към едни нормални теми, които не биха могли да провокират някакъв дискомфорт или напрежение по подобни теми в тези конкретни сектори“…
Трудно е да си представим, че последователите на новия политически месия са запленени от неговия интелект, но още по-трудно е да си представим откъде ще съумее да изкопае избиратели (по Бочоолу). Както казал Конфуций: „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни, а в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни“, от което следва, че безсрамието бие на очи. В този ред на мисли интересно би било да се отбележи, че три години преди посещението на Цветанов в Китай на тамошния съд направи впечатление богатството на бившия министър на железниците Лю Чжицзюн и го осъди на разстрел. Лю възлагал поръчки, които се отразили твърде благоприятно на материалното му положение под формата на коли и апартаменти, така че „съдебният процес срещу бившия министър е смятан за тест за решимостта на новия президент на Китай Си Цзинпин да се пребори с корупцията“, отбеляза тогава агенция Ройтерс. Самият президент пък беше цитиран да се оплаква, че този проблем „вече застрашава нормалното функциониране на държавата и оцеляването на партията“, и присъдата беше изпълнена.
Лю, дето се вика, нямаше възможност нито да каже, че апартаментите са от пенсията на тъщата, нито китайският „24 часа“ се зае да го венцехвали с думите: „Безупречен – умее да говори точно, а също духовито, умее и да увлича хората (не само съпартийците). И то вече не от страхопочитание, макар че изпитват към него втората част на това словосъчетание, а чрез емоция и обаяние“. Уви, той не притежаваше и капка от обаянието на Цветанов, чието министерстване се запомни и със зрелищните арести при операции с гръмки имена като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“, все с нахлуване в домовете на заподозрени рано сутрин или посред нощ, с як тупаник, блъскане, чупене и ритници…
Ако последното е забравено и наистина се намери кой да гласува за „цецомобилите“, значи си заслужаваме да плащаме за ненаказаната несправедливост поне тройно, нали? А дотук сме платили шестцифрена сума в евро само от присъдите на съда в Страсбург! Цветанов обаче продължава да си е шеф в Европол, при положение че „основната цел на Съвместната група за парламентарен контрол на Европол е да допринесе за отчетността (!) и легитимността (!) на агенцията предвид директното отражение на дейността й върху сигурността и всекидневието на европейските граждани“. Директно и всекидневно отражение, при това според самия Цветанов, което ще рече, че и останалите европейски граждани имат да патят от изпитаните му методи – същинско отрицание на споменатите в нелепата декларация „компетентност, почтеност, морал, експертни качества, диалогичност“.
И за какво му е на ЦвъЦвъ всичко това, вместо да се радва на живота в просторния си мезонет и по цял ден да обяснява на децата си: „Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни, и не са това, което се твърди“? Но без всякакво съмнение, властта е изкусително нещо, щом на 53 години и самият Конфуций се поблазнил да стане министър на правосъдието в древното китайско княжество Лу. След две години обаче напуснал, защото не се почувствал в свои води, а от съмнения в себе си дори не сколасал да се облагодетелства. Понеже тогава нямало телевизии, из които Цветанов сега пак шета от сутрин до вечер, до края на живота си Конфуций обикалял на едно дръгливо конче, за да пропагандира мъдрите си идеи.
Голям мъдрец, няма що! А и фигурката му, изглежда, не дарява с мъдрост, щом притежателят й още не е разбрал, че не кара джипката, а е пътник, повлечен към пропастта заедно с остатъците от някога всемогъщата му партия. Което би било изключително забавно за наблюдение, стига за повече от десетилетие това тържество на невежеството, безскрупулността и тоталната безнаказаност да не беше лишило обществото тъкмо от вяра, че може да живее в нещо по-добро от тъп милиционерски виц.
