Отворено писмо до г-н Росен Бъчваров, говорител на НАП
Уважаеми г-н Бъчваров, обръщам се към Вас по този малко старомоден начин, защото съм сигурен, че проблемът, който ще изложа, не е изолиран и засяга много хора. Пък и от ваши медийни изяви съм останал с впечатление, че сте разумен и разбран човек и сигурно можете да помогнете.
Ето каква е работата по същество. Миналия месец получих от данъчната служба в община Попово писмо (акт 000633/15.06.2020), с което ме информират, че за 2015 г. дължа 6,85 лв. по Закона за местните данъци и такси. Които всъщност не дължа, защото става дума за имот, който е продаден преди пет години, а за да бъде продаден, както сигурно ви е известно, всички данъчни задължения би трябвало да бъдат погасени. Което, убеден съм, е направено. Иначе няма как да стане сделката. Но по-интересното в случая е друго. За да получи хазната моите 6,85 лв., които пак ще кажа, че не дължа, някакъв служител в данъчната служба е написал специално писмо, което е предадено в пощенската служба. Там е обработвано от друг служител и после е пътувало до София, където още един пощенски служител го е обработвал и е написал отделно съобщение, което някой, пак пощенски служител, е занесъл до моята пощенска кутия, за да бъда информиран, че имам пратка, която ме чака в пощенския клон. За да я получа, в горещ юлски ден губя час и половина, отивам с метро или друг транспорт до пощата, седя на опашка с маска на лицето (заради Короната) и най-сетне разбирам за какво е целият зор. Та в тази връзка искам да ви попитам мислите ли, че тези 6,85 лв. заслужават цялото това усилие? Не е ли изразходваният ресурс (труд, време, консумативи, енергия, нерви) много по-голям от очаквания ефект?
От друга страна пък неволно се сещам за едни 700 млн. лв., които НАП май е пуснала, ей така, да минат по тъча и образно казано да се разтворят във времето. (Мислех това да не го пиша, за да не излезе, че се заяждам, но като знам колко хора ще се сетят за същото, викам си, хайде да го напиша.) Създава се впечатление, че НАП много внимателно се взира в малките числа, дори когато не се дължат, а още по-внимателно жуми пред големите. Що така?
Ако беше само моят случай, не бих се занимавал, но съм чувал сърцераздирателни случки за хора, които дължат, примерно, 26 ст. поради неточни изчисления в самата данъчна служба, но длъжникът получава покана да се яви там, да попълни молба, в която МОЛИ данъчната служба да си поправи грешката, след което разнася тази бележка по разни канцеларии, после попълва други хартии и най-сетне внася дължимите 26 ст., но след като е загубил половин ден и освен това е платил и 4 лв. комисионна на банката, защото плащането трябва да стане по банков път.
Но нека се върнем към моя случай. Аз, естествено, писах до данъчната служба, че вероятно става дума за грешка и ако обичат да проверят и да я поправят. На което ми беше отговорено: „Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси данъкът се заплаща на две равни вноски – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Данъчната оценка, представена пред нотариус за извършване на сделката, е с дата 21.05.2015 г., където е записано, че същата е валидна до 30.06.2015 г. В оценката не са отразени задълженията за 2015 г. тъй като същите не са били изискуеми“. От което не става ясно как така нещо, което не е било изискуемо, докато съм притежавал имота, става изискуемо, след като вече не е мой. И защо данъчната администрация разбира, че е изискуемо пет години по-късно? Ами ако си бях сменил адреса или ако бях заминал в чужбина?
Не знам как да постъпя. Мога да платя тези 6,85 лв. плюс лихвата от 3,45 лв., но не мисля, че е редно да го правя, тъй като не ги дължа поради вече обяснени причини. От друга страна знам, че ако не ги платя, след време данъчната служба ще даде моя дълг на колекторска фирма или на частен съдебен изпълнител, който с лекота ще си извади изпълнителен лист от съда, и тогава моите 6,45 лв. ще станат 300 или 400 лв., ако не и повече, защото ЧСИ ще си начисли щедър хонорар, разни такси и други вземания. След което ще ми блокира сметките в банката и ще си ги изтегли, без банката дори да ме информира за това. Знам го от опит.
Ако платя тези пари, които, за пореден път ще кажа, че не би трябвало да дължа, излиза че насърчавам неправомерно поведение на данъчната администрация. Иначе казано, окуражавам държавен джепчилък. Никак не ми се иска да си слагам този грях на сърцето. Вярно е, че сумата е малка, но въпросът е принципен. Предполагам, че също поради принципни съображения данъчната администрация е готова да харчи по лев за събирането на всяка стотинка, както, надявам се личи от описаната от мен пък и от други подобни ситуации. Надявам се, разбирате колко съм объркан. Образно казано, трябва да избирам дали да дам сега 6,85 лв., които не дължа, на „държавна мутра“ или след време да дам 300-400 или повече на частна мутра, която впрочем работи в съдружие с държавната. А аз съм самотен и безпомощен в това междумутрие. Не желая нито едното, нито другото, защото е несправедливо. Ако работата много се усложни, знам че бих могъл да заведа съдебен иск за имуществени и неимуществени щети срещу данъчната администрация по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на граждани, но знам, пак от опит, че някои съдебни състави прилагат перверзни тълкувания на този закон и след като признаят държавата за виновна страна в спора, присъждат юрисконсултско възнаграждение върху онази част от иска, която не е била удовлетворена. Което казано по-просто означава, че след като (и ако) осъдя данъчната служба, може да се наложи и да й платя известна (не малка) сума. Отделно са разправиите около събирането на доказателства и адвокатските разноски. Найс, а? Подобни дела понякога се влачат по десет години, преди да стигнат до съда в Страсбург. Та ви моля, дайте съвет, как да постъпя. Вярвам, че съветът ви ще бъде полезен и за други хора в моята ситуация.
Оставам с уважение и в очакване.
Ясен Бориславов
