Той е ужасяващо невеж, не чете, не слуша, не помни, не разбира, не се интересува. Отхвърля задълбочените знания, нехае за фактите и пет пари не дава какво са мислели и правили предшествениците му, важен е само той, само тук и сега. Видиотен, фанатизиран, не познава и не уважава закона. По този начин описват президента на САЩ Доналд Тръмп влиятелни републиканци пред списание „Нюйоркър“.
Цялото възмущение от невежеството, цинизма и наглостта на Тръмп обаче, макар и шумно, отеква само в ехо-стаята на противниците му. А подкрепата му, макар и рекордно ниска в сравнение с всички останали американски президенти, всъщност не се променя драматично от избирането му досега (по данни на Галъп). Тръмп добре знае, че е напълно нeуязвим, например, за критиките, че подкрепя нацисти и крайно десни, напротив – неговите хора оценяват подкрепата му, а либералните интелектуалци, които четат фалшивите новини в „Ню Йорк Таймс“, не го интересуват. Тръмп и Тръмподобните интелектуална критика не ги лови.
Избирателите не са гласували за Тръмп, защото е начетен, компетентен или почтен, а защото говори на техния език. Защото е различен от политиците, които те априори не харесват. Защото е същият като тях. Въплъщение на максимата, щом той може, значи и аз мога (да съм милионер, президент, хейтър, невежа), но ми пречат (корумпираните политици, начетените фукльовци с костюмите, имигрантите, мюсюлманите, хомосексуалните – по избор или всички заедно). Тръмп е толкова неприемлив, че сам по себе си е бунт срещу системата (което всеки разбира по свой начин).
Много лесно можем да направим паралели с българската реалност. Защото популистите навсякъде са еднакви – борци против статуквото, с авторитарни наклонности и традиционалистки напеви. Популистите заклеймяват лошия, алчен и априори виновен политически елит и приласкават добрия, мъдър и невинен народ. На последния ужасно му харесва да чува колко незаслужено е онеправдан и несправедливо ощетен от полагаемите му се блага. И макар дълбоко в себе си да знае, че никога няма да ги получи (благата), той все пак е готов да подкрепи агресивните популисти, напук, само и само „и на Вуте да му е зле“. Тръмподобните знаят колко хората обичат да чуват, че са по-добри от другите и колкото по-малко вярно е това, толкова по-хубаво им става. И знаят това не защото имат докторски степени по история и психология, а защото са досущ същите. Те не говорят на нас, които се възмущаваме, че Цветан Цветанов не прави разлика между Рубикон и кубчето на Рубик, те говорят на хората, които също не правят разлика.
Затова не е чудно, че родните политици печелят популярност като се снимат по калпаци, по голи кореми и боси крака. Като демонстрират лична власт и силна ръка, за сметка на изграждането на силни институции. Като правят показни акции срещу силната музика в дискотеките по морето (защото силната музика се чува, а евентуални други незаконни дейности – не, макар да са доста по-тревожни). Като посочват враговете – на етнически, национален, расов, полов признак. А докато наричат народа „суверен“ и (за кратко) удовлетворяват накърнената му гордост, всъщност създават шумотевица, зад чието прикритие вършат далеч по-важни неща, като КТБ, АЕЦ „Белене“ или „Цанков камък“.
Тръмподобните са опасни по всички тия причини, но особено поради една: лекотата, с която релативизират ценностите. И двете страни имат вина, каза Тръмп по повод насилието в Шарлотсвил. При това със закъснение и след силен обществен натиск да заклейми случилото се, да нарече мероприятието, по време на което белите националисти развяваха нацистки знамена и размахваха факли в стил Ку-клукс-клан с истинските му имена – демонстрация на расизъм и нацизъм и недвусмислено да се разграничи от подобни прояви. Вместо това, Тръмп прибягна до обичайния си речник с двоичен код: каза, че случилото се в Шарлътсвил е „лошо“ и двете страни са направили „лоши“ неща, но и от двете страни имало „добри“ хора.
В същия дух родните Тръмподобни благодарят на Динко, че лови имигранти по границата и ги връзва със свински опашки. Насъскват, а после оправдават „добрите“ хора, че се страхуват от имигрантите, защото може да са ислямисти или терористи. Наводняват медиите с нетърпимост към хората с различен етнос, религия или сексуална ориентация и вменяват вината за обществените несполуки на прекомерния либерализъм, с който чужди сили са заразили т.нар. ни интелектуален елит. Всякакъв опит какъвто и да е проблем да се постави в ценностна плоскост и да се направи ценностен избор се свежда до парадигмата на профан-патриотизма: добро е българското (а не чуждото, било то домати или хора), добри са българите (другите, които и да са те, са лоши), добро е това, което е добре за България (руските туристи са добро за българската икономика, значи санкциите срещу Русия са лоши, значи Русия е добра, а ЕС е лош). Нещо повече, има „добри“ българи и не-толкова-добри (направо лоши) – тези, които критикуват „добрите“ с аргументи извън родолюбиво-патриотичния арсенал. Свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона не са част от речника в двоичната ценностна система „добро-лошо“ на Тръмподобните.
Тръмп и Тръмподобните ни убеждават, че всичко е относително, че всяко нещо може да бъде „добро“ ако служи на „добри“ хора да се справят с „лоши“ хора, а „добрите“, разбира се, сме „ние“ и всички различни са „лоши“. Представете си ако всички хора от всеки един народ по света, всяка раса, религия или съсловие (да речем, военните) повярват в това. Историята изобилства от примери какво се е случвало с хората, повярвали на или примирили се с подобна идеология. Днес твърде много хора смятат, че живеят зле, а заслужават да живеят добре, защото са добри хора. И с лекота дават доверието си на тези, които обещават „добро“ на „добрите“ хора. Само че, когато си имаме работа с Тръмподобни, никой не знае кой ще бъде лошият утре, кой ще бъде посочен с пръст и обявен за враг – може да е всеки от нас.
Снимка: White House Photo by Shealah Craighead
