Делничен ден, 8,30 сутринта. В телевизионно студио, поизлегнат и разгърден до четвъртото копче на ризата, седи Божидар Димитров. Пенсиониран директор на Националния исторически музей, управлявал дълго след края на законния си мандат. Член на БКП, БСП, телевизионен водещ и кадър на бившата Държавна сигурност, бивш министър без портфейл с ресор българите в чужбина в първия кабинет на Бойко Борисов. Питат го за изказването на руското Министерство на външните работи, в лицето на неговия говорител Мария Захарова, че Червената армия е спасила българските евреи.
Понеже съм бил министър и знам как стават нещата, започва компетентно Божидар Димитров и продължава: Нито Москва, нито Русия са казали такова нещо. Казала го е една, с извинение за израза, пикла без цици, както всички рускини хубави..
Пикла без цици, повтаря водещият, явно за да провери дали е чул правилно.
Пикла без цици, потвърждава Димитров и се чуди: Защо са избрали нея? (В рамките на десет секунди „пикла без цици“ е произнесено общо три пъти в ефир.)
Говорителят на външното министерство?, продължава да проверява слуха си водещият.
Да, говорителката Мария Захарова, погледни колко е слаба! Външният й вид е ужасен!, искрено възмутен е Димитров.
Външният й вид има ли значение?, усъмнява се водещият. А не би трябвало.
Има разбира се, за мен като мъж, казва Димитров.
Да започнем с очевидното – просташкият сексизъм и агресивното обективизиране на жената, демонстрирани като естествено състояние на нещата. Пак да повторим – поизлегнат и разгърден до четвъртото копче на ризата, един мъж (изрично заявен като такъв) обсъжда гърдите на една жена или по-точно липсата им като аргумент за нейната професионална стойност (в случая, липсата й). Отгоре на всичко, той започва с уточнението, понеже съм бил министър и знам как стават нещата. И как стават нещата? Говорителките в правителството по циците ли ги избират? И да не са твърде слаби (като Захарова)? И няма значение какво говорят, защото те така или иначе, не говорят от ничие име?
Тук идва вторият проблем с това изказване. „Понеже съм бил министър и знам как стават нещата“, казва Димитров и продължава: „Нито Москва, нито Русия са казали такова нещо“. После доразвива тезата си, като обяснява, че това няма как да е теза на Кремъл, защото Захарова „не е говорител на Путин или на руското културно министерство“. Загадка е, защо говорител на културното министерство е сякаш по-висша функция от говорител на външното министерство. А още по-любопитна е тезата, че понеже е просто „пикла“ (без цици), тя не изразява официална позиция на държавата. Събрали се там пет младока, написали нещо си, обяснява Димитров.
Всъщност, той не е пионер в това отношение – през 2012 г. Цветан Цветанов, заместник-председател на ПП ГЕРБ, по онова време вицепремиер и министър на вътрешните работи, обяви, че говорителите на Европейската комисия не изразяват официалните позиции на ЕК. Наложи се ЕК да прави изрично изявление в смисъл, че говорителите говорят от името на институцията, както всъщност е кристално ясно от самото наименование на длъжността им. Този знаменателен епизод, уви, показва, че в думите на Божидар Димитров можем да открием, освен неповторимото му лично присъствие, също и знаци за институционализиране на подхода „убий вестоносеца“. Защото нито Цветанов тогава можеше да си позволи упрек към ЕК и несъгласие с позицията й, нито Димитров сега можеше да допусне, че подобна откровена лъжа и нагла провокация може да е дело на Кремъл или лично на Путин.
И тук, съвсем естествено, на сцената излиза другият герой на нашето време, професор Иво Христов, юрист и социолог, депутат от БСП. Той, за разлика от Димитров, поне наистина е професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. По същия повод (изказването на руското външно министерство, че Червената армия е спасила българските евреи) той коментира, че “80% от населението са дебилни и не могат да се подписват“. Забележете само как стига до този извод професора-социолог: българските вестници, “по линия на хибридната война” са извадили от контекста думите на говорителката и пишат как “руснаците твърдят, напук на цялата история, че те били спасили българските евреи”. “И 80% от дебилите викат – така е”, възмущава се професорът и определя поведението на българските медии като класическо изместване на проблема.
Тука ситуацията вече е класическа – крадецът вика, дръжте крадеца. Дали изместването на проблема не започва от изказването, което вместо да пита защо ни осквернявате паметниците, казва, ние ви спасихме евреите? И как, от гледна точка на „хибридната война“ (която впрочем е доста по-комплексно понятие, Христов тук засяга само информационния ѝ аспект, пропагандата) да тълкуваме изказването на професора – български народен представител във възхвала на сталинисткия режим, който „пое страната с дървено рало, а я остави в космическата епоха“?
А ако се върнем малко назад, не пригласяше ли Иво Христов, в качеството си на кандидат-депутат, на лидера на БСП Корнелия Нинова в лъжите, че „санкциите срещу Русия“ пречат да изнасяме киселите си краставички; че докато България страда, други европейски държави и злите САЩ, дето насъскали Европа да наложи санкции, си увеличават стокооборота с Русия? Да не припомням тезите на професора по повод конфликта в Украйна. За руската опозиция той говори като за „либералстваща мафия“, а „българските русофоби“ (т.е. хората, критикуващи режима на Путин) нарича „платена клиентела“ и я обвинява в „слугинаж“.
И изказването за „пиклата“ (без цици), и това за „дебилите“ провокираха справедливо възмущение и гняв. По-големият проблем е, че тезите на цитираните публични говорители са достатъчно скандални и без пикантната част, при това не от вчера. Което, видно е, не пречи да получават публични длъжности, да бъдат избирани за народни представители и да бъдат чести събеседници в медийното пространство.
И те далеч не са единствените – да припомним скорошните случаи с Антон Тодоров и Валери Симеонов. На когото добре се разгневихме, че заплашва журналисти в ефир, но някак пропуснахме да се ядосаме, когато в програмата си „Патриотичният фронт“ обещаваше да затваря ромите в ” изолирани селища“, които „могат да бъдат превърнати в туристическа атракция”. Или когато тази пролет Валери Симеонов каза в предизборната кампания: „Недейте се притеснява толкова от големите тълпи (на границата – б.а.), защото и срещу тях си има средства за въздействие – има си оръжия, има си водни струи, има си психотронни оръжия ако не знаете и то българска разработка.“
Помним и някои прословути изказвания на Бойко Борисов, например „вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ . Или пък: „И какви са тия съдии – някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет.“ (Ех, и тук Божидар Димитров, оказа се, не е първопроходец!)
Колкото и да изброяваме, все още и още примери ще се сещаме и все някого ще пропуснем. Та, ако се върнем към заглавието – трябват ли ѝ на пиклата цици, отговорът е, трябват й. Защото политическото ни представителство е такова, каквото е избрано от избирателите, според това, което виждат от телевизора. Когато някой говори за цици, ще го показват и ще го избират. Когато някой говори неистини и с това трупа рейтинг, ще лъже още по-мащабно. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ е единственият и непреходен принцип, по който се случва всичко в мястото, където да си „умен и красив“ е обида. А тежко им на тия, дето и цици нямат…
