Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
/повтаря се два пъти/
истината днес е само тази –
родната полиция ни пази.
Няма да я чувате тази песен вече по митинги, няма. По две причини. Първо: новината от тази седмица е, че братството не е продажно. Няма конфликт на интереси в „Апартаментгейт“, обяви антикорупционната комисия. Втора причина: Цветан Цветанов вече не е член на братството. Това пък го обяви най-големият брат. А тъй като човекът, който пее тази песен, е приятел на бившия член на братството Цветан Цветанов, нещо като братовчед, ако продължим тази роднинска линия, той вече няма да пее на банке…, митингите исках да кажа.
Има една голяма неяснота в това развитие на сюжета – защо братовчедът Веселин Маринов пострада, след като братството не е продажно?. Странична щета, както се казва в подобни сложни случаи – това за Веско Маринов. При Цветанов е малко по-различно – страничен пас. И защо постъпиха така с него, след като човекът е невинен. На всичкото отгоре имаше смелостта да ни каже една истина, която не всеки смее да каже: „Не се чувствам наказан, защото мен няма кой да ме накаже.“ Така ли се оказа? Точно така се оказа.
Ей това ни остана – да си правим смешки от една много тъжна действителност. Да съчиняваме каламбури, да иронизираме, да си точим като котки ноктите на отделни лица и цели комисии, като че ли тези остри нокти ще бъдат някога употребени да издерат очите на наглостта.
Наглостта не винаги говори нагло. Понякога тя говори кротко, миролюбиво, ето така: „При нас файловете винаги се обръщат. Даже сега го обърнахме този файл да стане закон и аз затова не мога да си намеря предния, където си записах още неща.“ Това са думи на правосъдния министър Данаил Кирилов и ако някой от вас може да ми обясни какво казва той, ще му бъда признателна. Този човек е член на Министерския съвет на държава, която се гордее, че ще притежава супер компютър. Един супер компютър ще може да преобръща -–каквото и да значи това, файловете със светкавична скорост, но няма да може да превръща глупавите бележки, записани върху тях, в умни бележки.
Когато се стигне до момент, в който може да се направи анализ на песен, но не и анализ на изказване на министър, положението е особено драматично. Затова по-добре да не го увъртаме, а да си го кажем по най-краткия и прост начин: точно в този момент при точно това разположение на нагласите долу и реалността горе България няма полезен ход. Не че е новост, просто тази седмица имаме някои много красноречиви потвърждения. Сред тях блести ярко обявената от антикорупционната комисия невинност на замесените в „апартаментгейт“. Не очаквахме друго и въпреки това ни порази. Значи тайно в себе си сме се надявали, че може би все пак избраната с толкова вричания да въздаде справедливост комисия ще открие нещо нередно в това хора на власт да си купуват евтино апартаменти с размерите кажи-речи на Люксембург. Не, нямало нищо нередно, защото уредилите се с апартаменти не са акционери във фирмата, която им ги е продала – това би било конфликт на интереси. Ясно, че не са. Ако бяха акционери, те щяха да имат сметка апартаментите да се продават скъпо, за да бъдат и печалбите по-големи. (Ето че отново се плъзгам по плоскостта на иронизирането, защото какво друго може да направи човек след подобно изявление, освен да се присмива горчиво.)
Очакванията бяха тази избрана с шум и възторг от бъдещите й победи в битката с корупцията комисия да провери за съвсем различни конфликти на интереси. Цветан Цветанов си купува просторен апартамент с личен асансьор на привлекателна цена. Самият Цветан Цветанов заема/ше/ привлекателната втора позиция в държавата. От тази позиция той може да урежда някои легални и нелегални проблеми на фирмата продавач бързо и лесно. Въпросът, който очаквахме КПКОНПИ да си зададе, не беше дали Цветанов е акционер във фирмата, а дали е предоставил помощта си на втори човек в държавата срещу привлекателна цена на апартамента. Отговор на този въпрос официално няма, но всеки го има в себе си – по усет, така, както си живеем в тази наша страна.
Сега се задава нов въпрос – има ли конфликт на интереси шефът на комисията Пламен Георгиев, срещу когото тече подобна проверка? Комисията, ръководена от Пламен Георгиев, проверява Пламен Георгиев – това конфликт на интереси ли е? Пламен Георгиев е издигнат на този пост от партията ГЕРБ и комисията му проверява министри на ГЕРБ – това конфликт на интереси ли е? Доскоро комисията на Пламен Георгиев проверяваше министър Владислав Горанов /невинен се оказа, разбира се/, а сега подчинено ведомство на Владислав Горанов проверява терасата на Пламен Георгиев – това конфликт на интереси ли е? В такива ситуации българинът споменава свинските черва с акцент върху свински.
Такова е положението горе – всеки се стреми да изкачи някакъв нов връх на глупостта и наглостта, а държавата ни се търкаля надолу по инерция. Само че долу не ври и кипи от възмущение, както незапознат може да си въобрази. Долу народът търка билетчета, откри с черешите сезона на бурканирането и мечтае за Халкидики или Кушадасъ. За избори не мечтае. Да се бори за избори пък – хич! Това да не ти е Истанбул, та на избори да имаш избор? Тук всички са еднакви, от един полог. Може и да не ви харесва, но точно така мисли средният български избирател.
Така на практика у нас се наложи най-странната партийна система. Двупартийна – едната партия се състои от всички партии, взети заедно, другата е съставена от гласоподавателите. Няма избори, които при това положение могат да променят нещата, затова казвам, че ние нямаме полезен ход.
Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
/повтаря се два пъти/
ако някой пред лъжата лази –
нашата полиция ни пази.
Пак от онази песен, която вече е извън закона. Тук двупартийната система е описана кратко и ясно. „Ако някой вярата убива и престъпниците сам прикрива“ – това, разбира се, е партията на всички партии ведно. “Ако някой пред лъжата лази“ – това пък сме ние, колкото и да не ни харесва. „Нашата полиция ни пази“ – тук поетът предупреждава, че ако се опълчим един срещу друг не с шегички в интернет, а по улиците и площадите, ще застане между нас, каквато е основната й работа. Не че някой е решил да се опълчва. Няма такава опасност. И ако сме честни й директни колкото Цветан Цветанов, ще се наложи да префасонираме мисъл на един друг откровен министър: „Егати държавата, на която ние сме й гражданите.“
