Моля ви само за момент да си представим, че вместо онези неподходящи за изписване думи, оня глас в оня запис беше нарекъл Цвета Караянчева умна кърджалийска дама – нямаше ли да е пак толкова нелепо? Има си хора, при които просто няма полезен ход – и директната обида, и обиколния сарказъм, все са нож, заслужено забит в гърба. В записа има неща, далеч по-притеснителни от онези три думички (и особено едната) и най-притеснителното е, че те засягат всички нас, а не само една…хм, …известна с пропуски в образоваността си госпожа.
Нека още в началото съвсем ясно да го кажа: моето усещане за записа е, че той е автентичен. Съвсем истински. Какви са ми доказателствата? Нямам никакви, тъй както нямат доказателства и тези, които смятат, че записът е манипулация. Имам си само едно изграждано с десетилетие професионално чувство, което от години не ме е лъгало. А и защо да си мисля, че записът е манипулиран – всичко в него отговаря на точната ми представа за човека, който говори.
И ако си мислим, че Цвета Караянчева е единствената в тази история, за която няма полезен ход как да бъде описана, лъжем се. Ние, слушателите, също нямаме полезен ход. По много причини. Първо: към нас се отнасят като към слепи хора. Показват ни някакъв скелет на хотел и ни обясняват, че това е подпорна стена за укрепване на свлачище. Второ: освен слепи, имат ни и за глухи. Пускат ни запис с глас, който чуваме всеки ден с разписанието на антибиотик на 6 часа и твърдят, че този глас от записа не е оня глас от екраните на телевизорите. Трето: медиите се отказаха от природната си функция да бъдат медиатори на разговора между обществото и управляващите – правят се, че такъв запис няма, а и да има все едно е ясно, че е монтиран в някой кърджалийски гараж за отмъщение на комшийката. Все едно не става дума за премиера на нашата страна, за председателката на Народното събрание на парламентарната ни република, за взаимоотношенията с останалите страни от Европейския съюз, за смачкването на инвеститори, за мястото на прокуратурата и всички останали неща, свързани с демокрацията, която уж за всички ни беше много важна. Ако телевизиите бяха отделили на записа една стотна от времето, посветено на цените на чадърите и шезлонгите по българските плажове, те щяха да са изпълнили поне част от призванието да бъдат кучето-пазач на обществото. Но не би. Кучето-пазач на обществото е, както се произнесе една жена при вида на размазан гълъб в парка, „ма то умряло, ма.“
Да оставим личните усещания и да подходим към записа по-практично. Той може да е а/ истински, б/ фалшив. В първия вариант министър-председателят на България злепоставя: институцията Народно събрание в лицето на олицетворяващата го Цвета Караянчева, партньорството и уважението в Европейския съюз, коректността по отношение на бизнеса и т.н. Във втория вариант, ако записът е дийп фейк, както бе наречен, той злепоставя министър-председателя Бойко Борисов, поне в очите на онази част от населението, която все още отказва да живее в будна кома и се опитва да мисли, да действа, да променя, да живее нормално в нормална страна. И в двата случая трябва да се намеси прокуратурата – тя не бива да остане безразлична към толкова много злепоставяния.
И този път основното прокурорско търсене не трябва да е кой е направил записа и кой го е подхвърлил на медиите, а дали гласът, който с изразите си удря в земята простотията на звучащата като фон чалга, е гласът на човека, който управлява страната ни и ни представя пред света. Цвета Караянчева може да си позволи, без да изненада никого, да няма чувство за достойнство на човек, на жена, на първа сред равните в парламента, но ние не можем да си позволим това. Онези хора там горе без достойнството, които търпят да бъдат наричани всякак, командвани като в казарма, почуквани по главите и изтегляни за ушите, имат – както знаем за доста от тях – всичко. В материалния смисъл на имането. Платили са си го с достойнството и просто вече не им е останало от него. Да ги обвиняваме, че нямат достойнство, е все едно да обвиняваме бедните хора, че са бедни. Материално имащите тук и сега най-често са бедни откъм достойнство, изхарчили са си го. Но на нас пък само това ни е останало. Затова ще трябва да им заемем малко в този момент. Налага се. За да се спаси представата за достойнство. Как да стане този кредит, който да им отпуснем? По единствения възможен, правилен, честен и чист начин – като се разследва истинността на записа и всеки – и те горе, и ние долу – прецени как да действа според спестения си депозит от човешко и гражданско достойнство. Това, което се случва сега, е едно голямо и много срамно мазане по проблема. Вярно, че имаше и по-скандални записи от гледна точка на обществената значимост – записът „Абе, тоя Мишо Бирата…“, записът „Ти си го избра“, – но този препълва чашата.
- S. Ненчо, съгражданино, за всеки случай движи се тези дни в по-безопасни компании, като да речем на колегата ти Христо Мутафчиев.
