„Най-хубавите години за българското училище бяха в началото на 90-те години. Още ги нямаше тези идиотски учебни програми, административните безумия в образователната система и битката на учебните помагала. В децата се усещаше свободен дух. Това беше поколението, което мина през пионерската организация, но му спестиха Комсомола. Четяха много, изказваха мнение, имаха умения да мислят и синтезират.” Това разказва Веселина Русева, която от 33 години преподава български език и литература на учениците от 10 и 11 клас в 12 Средно общообразователно училище „Цар Иван Асен II”. Наблюденията й са, че последните й възпитаници от този вид са били родените около 1990 г., после се забелязвала промяна. „Пак има страхотни, будни и заинтересовани младежи, но започнаха да преобладават тези, които не проявяват интерес към ученето.”
Колегата й Николай Стоянов, с дългогодишен опит като преподавател по химия на деветите класове в Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”, свързва тази тенденция с намаляването на часовете за природо-математическите предмети в образователната ни система. „Точно тези предмети създават нагласа и навици за учене и логично мислене. При тях най-често го има въпросът „Защо”, всяко ново откритие е резултат на отричане на съществуващи теории. А критичното мислене се постига само по един начин – когато подлагаш всичко на съмнение.”
Според Стоянов нашата образователна система, в която за най-елитни се смятат езиковите гимназии, а за най-непрестижни професионалните техникуми, произвежда перфектни емигранти. „Колосален брой часове по чужди езици, добра компютърна подготовка, обучение, даващо прилична обща култура – малко биология, малко етика и право, малко история и география. И навици за послушание, защото превесът на хуманитарните над природо-математическите науки не създава критично мислещи хора.” В подкрепа на тезата си Стоянов напомня, че най-големите философи в съвременната западна цивилизация са физици по образование, а най-великите постижения в историята на човечеството са дело на технократи. Инженери са правили пирамидите в Египет и са изграждали най-удивителните храмове по света. Микеланджело едва ли е щял да създаде гениалните си скулптури, ако не е познавал структурата на мрамора.
„Омръзна ми да слушам, че днешните младежи са мързеливи и нямат търпение и желание да се занимават с трудни материи като математика, физика, химия. Това не е вярно, просто часовете за тези предмети стават все по-малко в българското училище и не остава време за тях” – казва Стоянов.
Пенсионираният бивш преподавател по биология от Математическата гимназия в Габрово Йордан Ташков свързва изчезващата способност за критично мислене с прекалено многото учене, което често води до обратен ефект. „Стремежът към всестранно образование затормозява учениците, обърква мозъка, приглушава инстинктите, усложнява намирането на прости решения и отговори”, смята Ташков. Теорията си учителят илюстрира с тест. В ресторант влиза мъж и вика на келнера: „Искам една чорба, една яхния, компот и две лимонади. „Добре, г-н пожарникар”, казал келнерът. Как сервитьорът е разбрал, че клиентът е пожарникар, пита се в задачата. Сред необразовани хора отговорите най-често са: „Сигурно клиентът е носил шапка или са се познавали от преди”. Колкото по-образована е аудиторията, на която се задава този простичък въпрос, толкова по-често се среща отговорът: защото клиентът поръчва много течни неща за ядене и пиене. „Сякаш ще гаси пожара с компот и лимонада! Вижте какво прави образованието от човека”, смее се Ташков. Той споделя мисълта на психолога Едуин Боринг, че е полезно да бъдем невежи за безполезното знание и припомня, че повечето гениални хора не са се вписвали в образователните системи на своето време.
Николай Стоянов, който е и ръководител на направление „Информационно-комуникационни технологии” в Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов” допълва, че прекаляването с технологиите още повече засилва отрицателните ефекти от „многото учене”. „Технологиите убиват любопитството, а то е движеща сила на всеки прогрес. Международно изследване установи, че най-добро абстрактно мислене има в държави, в които най-малко се използват информационни технологии.” Подкрепя думите си с пример от практиката си. Намира един четящ младеж и един, който поема информация предимно визуално, чрез мултимедии. Кара ги да си представят права, която сече равнина под ъгъл от 45 градуса. Четящият визуализира веднага, на мултимедийния обикновено му е трудно да си представи картината.
„Технологиите правят младите хора нетърпеливи. Много ученици говорят предимно с по една дума, искат с един клик да стигнат до отговора. Напомням им понякога, че очаквам от тях изречение с подлог, глагол и сказуемо” – е мнението на Георги Радев, дългогодишен преподавател по философия и история в Националната финансово-стопанска гимназия. Той не споделя противопоставянето на хуманитарните и природо-математическите науки и смята за невярна тезата на Николай Стоянов, че превесът на хуманитарните над природо-математическите предмети в училище ощетява децата и не изгражда у тях умения за критично мислене. „Винаги съм казвал на учениците си, че философията е спасение от затъпяващото зубрене. Тя е единствената област на човешкото знание, в която няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Всеки учебен предмет развива определени качества, въпросът е как се преподава, дали успява да провокира интереса на младите хора.”
Преподавателката по български език и литература Веселина Русева свързва загубата на уменията за красив изказ и с въвеждането на тестовете, които упорито се налагат като основен метод на изпитване. „С готовите верни и грешни отговори, те работят срещу умението на ученика да се изказва, да формулира изречения, да мисли и разсъждава, да прави паралели между идеите на нашите и чуждите творци, да задава сам въпроси.”
Русева е на мнение, че решението да се ползват безплатни учебници през основния образователен курс също е изиграло лоша роля в образователния процес. Защото един учебник трябва да е преди всичко работно помагало, да може да се водят бележки в него, да се пише и подчертава. „Това помага на концентрацията, учиш се да мислиш и разсъждаваш. Всичко, което трябваше да се направи, е издаване на достъпни, евтини и олекотени учебници, а не на музейни експонати. Сега учителите само предупреждават: Не драскай по страниците, няма да приемем учебника ти в края на годината и ще трябва да го платиш. Така фокусът е върху опазването целостта на учебника, а не върху материала в него.”
Началният учител Мина Илиев, който има над 30-годишен стаж в различни столични училища, свързва изчезващата смелост за самостоятелно мислене сред подрастващите с наложения модел на съревнование в нашето училище. „В образованието действат правилата на спорта. Децата ни са изтощени от поставяне в ситуации на състезание. Вечно да се съревновават и да се доказват от малки. Те се страхуват да не би да се провалят. А най-успелите хора в света са тези, които са надскочили провалилите си. Които си спомнят точно къде и защо са се спъвали и когато някога пак попаднат в подобна ситуация, вече са си научили урока и отскачат напред.”
„Общото между всички, които сме издържали дълги години в тази професия, е любовта към обмена на енергии в учебния процес. Невероятното усещане, че въпреки системата, въпреки всичко, ти си проводник на познание и успяваш да направиш някой млад човек по-уверен в себе си” – е равносметката на Веселина Русева. Най-хубавото нещо, което учениците са й казвали е: „Госпожо, вдъхновявате ме!” Най-лошото е споделеното от нейна приятелка, чиято дъщеря й признала, че иска да стане учител. А майката я нахокала; „Затова ли даваме толкова пари в Американския колеж? За да станеш после даскалица.”
