„След като „вражеската окупация“ на Русия от една еврейска върхушка създава най-злокобния и сатанински тоталитаризъм, по теорията на диалектиката е нужна антитеза. Тя бива намерена в лицето на хитлеристка Германия. От сблъсъка на двете свръхсили — комунистическа Русия и нацистка Германия, ще се роди опустошена Европа, която ще стане идеално поле за опити след 1945 г. от страна на юдеизираната Америка. Но за целта трябва да бъде създаден „злодеят на всички времена“, който да превърне евреите в най-големия народ-мъченик на всички времена. В нещо неприкосновено, което не подлежи на обсъждане, каквито и свинства да прави оттук нататък. Нужен е един Хитлер.“
Авторът на тези редове направи впечатляваща политическа кариера. Към днешна дата той е сред коалиционните партньори на ГЕРБ в лицето на „Обединените патриоти“, а книгата, от която съм извадила цитата, излезе още през 2002 г. „Бумерангът на злото“ вече претърпя няколко издания, като третото е дори с щемпел на корицата „Под прокурорска проверка“. И тъй като се разпространява напълно свободно, от нея можем да се запознаем с кажи-речи всички теории за „световния еврейски заговор“, събрани накуп.
Естествено, в основата на антисемитската компилация стои „прозрението“, че евреите отмъщават и наказват цели народи заради обидата, че с появата на Исус Христос им е отнето реномето на богоизбран народ. Ето и причината ясно и просто да ни бъде обяснена „антицърковната борба на дейците на т.нар. Просвещение, като Волтер, Хобс и последователите им, които директно отричат Бога и провъзгласяват човека за Бог; на Реформацията, която чрез Лутеранството, Калвинизма и десетките им разклонения зачерква всички постулати и тайнствата на Светата Христова Апостолска църква, такава, каквато ни я завеща Исус Христос; на революциите през XVII и XVIII век, които разрушават европейските монархии и нанасят удар върху църквата; на отделянето на Запада от Източноправославната църква и изолирането му; на предателската роля спрямо Изтока от страна на Запада при нахлуването на исляма; в отглеждането и пускането в ход от капиталистическа Америка и Западна Европа на болшевизма, като унищожител на Православния Изток“.
Авторът все пак признава, че в същото време „гонения срещу евреите е имало, разбира се“, само че с добавката „но те винаги са били причинени от самите тях.“ По също ясна и проста, според него, причина, „крайният резултат от Втората световна война е 50 милиона жертви, разорена Европа и една Америка, която излиза от войната още по-мощна и просперираща“. И още: „Една Америка, превзета от евреи и въоръжена вече с оръжието на пропагандата, която тръби мощно, че цялата световна война е запалена, за да бъдат преследвани и избивани евреи.“
В следващата книга – „Властта на мамона“, която е своеобразно продължение на предишната, ударението е поставено върху прословутата еврейска алчност. От нея извират всички пъклени планове на семитите, с нея е обяснен и произходът на …исляма. Позовавайки се на оперативни данни, че венецианските тайни служби подпомагат походите на Чингиз хан, които разрушават православните държави от Изтока и подготвят почвата за дълговековното им превземане от османците по-късно, авторът е категоричен, че „Синедрионът е виждал в създаването на една опростена и пасваща на номадските арабски племена доктрина оръжие за борба с Духовната държава на християнството.“ Малко по-нататък той влиза в известно противоречие, като твърди, че „стената на османското владичество и изолацията на Царска Русия запазила руснаци, българи, сърби, румънци, арменци, грузинци и други от покварата на мамонизма“, но това са бели кахъри на фона на визията му за идеалната държава, с „император-самодържец, който е отговорен пред Бога за живота, стандарта и законността на държавата си“:
„Постът на императора бил избираема длъжност. И произлязъл от низините на народа има право да стане император, ако има достойнствата. Законността произтича от Божия закон, а парите на този тип държава са номинална собственост на императора, защото той е отговорен пред Бога и защото парите са власт, а властта е от Бога, и никой освен помазания за върховен управник не може да дели властта с него. Абсолютната монархия в християнската държава е без алтернатива. Тя отговаря на Божата разпоредба, а царят е ограничен във властта си от най-категоричните възможни ограничители – Божиите закони.“
Ако ви звучи налудно и сте започнали да се кикотите, отворете форуми по темата и смехът ви, гарантирам, ще секне моментално. Там, например, ще прочетете, че евреите са правели жертвоприношения с християни, като „през 1144 г. в Норуич, Англия, има документиран случай как едно момче било убито и те източили кръвта му, за да си замесят мацата.“ Има ги, разбира се, и „Протоколите на сионските мъдреци“, в които пише, че гоите, демек не-евреите, трябва да бъдат унищожени. „Още през 1821 г. французинът Морис Жоли написал трактата „Диалог в ада“, в който предупредил, че евреите ще се преродят в масони, за да управляват делата на целия свят“, гласи коментар на осведомен. В интернет циркулират и списъци на български евреи, поддържа се също сайт на „Враговете на България“, където с червени букви пише: „Евреите са нашето нещастие!“ Мнозина проявяват симпатия и към зам.-министъра с „майтапчийската“ снимка от концлагер, съчувстват му, че несправедливо е бил уволнен. Холокост не е имало, „в действителност няма никакви исторически сведения от този период или сериозни доказателства; не са открити купчини пепел, крематориуми, пригодни за ликвидиране на милиони трупове или абажури от човешка кожа; няма никакви правдоподобни демографски статистики“, категорични са от сайта nazi-lauck.nsdapao.com. „В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в „газовите камери“, както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите“, дава рамо авторът на блога podvodni.blog.bg. И така нататък, и така нататък…
Кое захрани толкова злоба и такава омраза ли?
Съдейки по един стар познайник, за когото бях писала преди време, зад конспиративните теории изглежда не стои същински антисемитизъм. Старият ми познайник има ясен профил – учил-недоучил, безработен, пропива инвалидната пенсия на баща си, но не изпитва съмнения колко е способен. Човекът даже казва: аз съм готин, само дето срещу мен организирано действат зли сили. Те ми подливат вода и ме спъват, иначе да съм станал голямата работа. Няма защо да работя и въобще да се хабя – коварните заговорници са по-могъщи от мен. Не съм аз виновният за собствените си несполуки, другите са ми виновни.
„Антисемитизмът“, иначе казано, служи за смокинов лист на усещането за лична непригодност – изключително удобен за носене, доколкото е едновременно алиби и успокоително хапче. По същата причина и Волен Сидеров, авторът на онези две книги, приши към каузите на „Атака“ антисемитското копче. Той добре напипа пулса на бъдещите си гласоподаватели и подготви не толкова вот на протеста или отчаянието, колкото вот на посредствеността и бездарието. Вдъхна живот на оправданието, че живеем така, както живеем, защото ни мразят и ни пречат могъщите сионски мъдреци; снабди аутсайдерите със самочувствие и „кауза“.
В това отношение българският антисемитизъм е много близък родственик с пешкирите, извезани с надписи „Международно положение“ и „Крив Космос“. Или, както пише Николай Бердяев, става дума за „претенция на посредствеността“. По-приятно е да оправдаеш несгодите, вместо да се мобилизираш, за да ги преодолееш; още по-приятно е да намериш лесно обяснение, че не мързелът или некадърността ти са в основата на личните несполуки.
И ето го решението – да дойде някой със здрава ръка, някой, както го нарича Сидеров, „император-самодържец“. Да измете, ако обича, заговорниците, да въздаде справедливост за Малкия човек. И изобщо да постъпи така с разни ротшилдовци, соросовци, рокфелеровци и прочие „еврейски рептили“, както нацистът в пиесата на Артър Милър „Случка във Виши“: мъж с добра професия и социално положение се явява пред нацистките власти, окупирали неговия град, и показва своите акредитиви – университетски дипломи, препоръчителни писма от видни граждани и прочие. „Е, сега нямате нищо“, отговаря нацистът, след като изхвърля всичко в кошчето – за такава справедливост жадува същият този малък човек и затова „майтапите“ с вдигнатата за поздрав ръка изобщо не го възмущават. Напротив, изкефил се е даже, понеже си го заслужават – ТЕ, „нашето нещастие“…
Тъй като държавата бездейства, или по-скоро съучаства, изригването на подобни мнения в социалните мрежи и електронните форуми не е никак учудващо. Авторите на неграмотни и налудничави разсъждения не се плашат от публичност, нито от санкция. Не просто не им пука да излязат с имената и лицата си, включително хора, които определят т.нар. обществено мнение, а го правят с ясното съзнание, че нелепиците им ще срещнат съгласие. Зад преиздаването на Воленовите книги също стои реален интерес, собствената му политически кариера допълнително окрилява неговите (по)читатели. Само преди три години в центъра на София се учреди и „Националистическа партия на България“, която съвсем не се криеше и дори се превърна във важно медийно събитие. „Какво е отношението Ви към фашизма? Положително или отрицателно?“, попитаха тогава водещите на едно телевизионно предаване. „Ние сме хора, които са от малко по-специфична порода“, отговори Симеон Костадинов, бивш функционер на „Атака“ и говорител на новоучредената партия. „По-особени сме и с идеите си, по-особени сме с желанието си и готовността да защитаваме идеите си, включително и по не много позволен от закона начин. Когато ние считаме, че българският национален интерес и съществуването на нацията са по някакъв начин заплашени, сме готови да действаме с всички сили и средства.“
Открито, арогантно и някак ехидно, и тези „патриоти” бяха оставени да шестват на воля, обилно разяснявайки пред медиите „чистите си идеи“. И още тогава беше пределно ясно, че усещането за бедност и безперспективност, съчетани със страховете от „външна“ заплаха, благоприятстват значително по-радикални разновидности на „Атака“, далеч по-опасни от театралните етюди на Сидеров като „дуче“. А веднъж набутани в управлението, подобни нагласи тепърва ще се разгръщат, защото са изключително привлекателни с лесните обяснения и решения на проблемите.
Ако още не вярвате, отворете http://fascindoo.blog.bg/, където се мъдрят мисли на известни личности, като една от тях е приписана на Хуан Перон и гласи: „Убий евреина и бъди патриот!“ Публикацията е от 29 септември 2013 г. и не е притеснила нито една институция. А оттук до „готовността да защитаваме идеите си, включително и по не много позволен от закона начин“, стъпката е мъничка. И съвсем не става дума само за евреите – враждата и омразата са в основата на отчуждението между изолираните, обеднелите, неуспелите и така наречения политически елит. Отчаянието на бездарието и провала трескаво търси отдушник и ще го намира във все по-фашизоидни форми. И въобще няма да е „на майтап“, никак даже няма да е смешно…
Вярно, навремето американската преса посрещна премиерата на „Моята борба“ с рецензията: „Шедьовър на буйстващия кретенизъм, дело на развилнял се начален учител“. Тя предизвиква бурен смях, ясно защо. Да не забравяме обаче, че написаното в книгата имаше реални последствия, а на една страница самият автор беше споменал: „Те се смееха на моите думи. Мнозинството от тези, които тогава се смееха, днес не се смеят. Тези, които още се смеят, вероятно няма да го правят в бъдеще.“
