ГЕРБ се захвана да се бори с приватизационните престъпления, отново. Актуалният юридически мислител на управляващите, Данаил Кирилов, представи идеята за специална конституционна промяна, която да постави под прицел над 5000 сделки, сключени след 1992 година. Били „интензивно обсъдени“ най-различни правни варианти, но поправката на основния закон е избрания път за връщане на „загубената справедливост на прехода“. Падането на давност за тези престъпления отново се превърна в ситуативна кауза и в търсенето на аргументи Кирилов посегна към съкровищницата на европейската правна мисъл. И естествено роди пореден хит на политическата нелепица: „Абсолютността на наказанието се поддържа от Кант и Хегел, които са учители на Маркс и Енгелс. Така че колегите от БСП трябва да ни подкрепят. Хегел е казал: „за извършеното престъпление не трябва да има прошка“. Очевидно тежката задача по осъществяването на тези постулати (за които имам известни съмнения, че звучат точно така) е паднала върху този конкретен техен наследник.
Преди известно време Борисов отново бе яхнал тази тема и интензивно обясняваше, че ще сезира МВР и ДАНС, за да извършат ревизия на всички приватизационни сделки. Беше някъде около президентските избори и той надлежно бе влязъл в ролята на народен трубадур на великото приватизационно предателство. Очаквано след целия калабалък нищо не последва и темата си отиде в небитието. Всъщност, ако човек се заслуша в приказките му и за момент забрави, че е говорител на „център-дясното“ може спокойно да го сбърка с някой представител на бившата комунистическа партия. Което се случва все по-често. В неговите думи ще откриете целия реторически арсенал на БКП, презумциите за престъпление, приказките за великите активи, дето са щели да направят чудеса за новата икономика и т.н. Надали някой има съмнения, че много от тези сделки са далеч от нормите и практиките на справедливостта, но вземането на въоръжение на подобна реторика и предприемането на институционални действия срещу всички тях могат да се окажат прелюдия към вълна от атаки срещу най-различни собственици. Нещо като „Дунарит“ умножено по 5000.
От казаното дотук обаче по-скоро ГЕРБ си мислят за трибунал, защото презумцията за виновност е очевидно вменена на всеки, който има някакъв актив по линия на приватизацията и последващите смени на собственост. Присъствието на ДПС като де факто коалиционен партньор по темата е достатъчно красноречиво доказателство. Какъв по-праведен боец и съюзник на справедливостта от Йордан Цонев?! Приказките на ГЕРБ поставят и БСП в глуповата ситуация, защото ще трябва или да подкрепи безумията на управляващите или да допусне те да звучат като „по-доброто БКП“ по тази тема. Пък и да се лишиш от една от любимите „политически дъвки“ за догонващата партия е сериозно неудобство. Ще е любопитно да видим дали БГ депутатите ще сложат приватизацията до престъпленията срещу мира и човечеството, които са обект на подобно отсъствие на давност. Кирилов си е поставил и друга задача. Разследванията трябва да покажат „разпределението на огромното държавно и общинско имущество“. Не че това ще стане, но подобно осветляване със сигурност няма да засегне само тези, за които той си мисли в момента.
Всичко това обаче не е просто бръщолевене или глуповати преразкази на измислени постулати на световни мислители. Рискът е подобни мерки да се превърнат в оръжие и опити за саморазправа, изнудване и изземване на активи, които някои хора в държавата са си харесали. Само преди няколко седмици бяхме свидетели на такива опити и само може да се досетим какво ще се случи при пълната мобилизация на „прогресивните сили“ в българската прокуратура, изпълнителна власт и съдебна система. Ясно е, че дори да бъде предприета подобна кампания, тя просто няма как да се случи в цялост и ще се превърне в селективна политическа и икономическа атака срещу подходящите вредители. Ако пък за подобно безумие се намери конституционно мнозинство, ще сме направили поредна крачка към създаването на ориенталски държавен Франкенщайн.
