Понеделник. Няма да правя правителство с мандата на реформаторите.
Вторник. Видях се с лидерите на ЕНП. Настояват да направя правителство.
Сряда. Ще направя правителство.
Четвъртък. Валери Симеонов не ме ще мен, най-подготвеният, за премиер. Тогава няма правителство.
Петък. И все пак дали да не направя правителство?
Събота. Вече реших. Ако на Бъдни вечер ми се падне паричката, ще направя правителство.
Из дневника на един друг луд
Бъдете сигурни, че ще му се падне. Отдавна е известно, че дори и само една пара да има в питката, тя задължително се пада на Борисов. И така в честно състезание със себе си той ще реши съдбата на управлението. Но това решение ще е валидно само за Бъдни вечер. Много е важно с кой крак ще стане премиерът на Коледа. За него е важно. Както знаете, той е доста набожен. Вярва, че вярва. Всъщност е суеверен.
Едно е безспорно. Ситуацията в главата на премиера, а и извън нея, е толкова объркана, че разгадаването ѝ не е по силите дори на добър анализатор. Добрият анализатор, по дефиниция, е този, който казва какво ще стане утре, след месец, след година. И след това успява да обясни защо не е станало. А сегашната ситуация е толкова динамична, че додето се опиташ да кажеш какво става и вече трябва да обясняваш защо не е станало. Но не можеш да обясниш защо не е станало, защото не знаеш какво е трябвало да стане. А пък това, което е станало, съвсем не е трябвало да става…
“РБ държи мандата, чака 6 дни Борисов да каже за премиер”, писа столичен всекидневник.
Държи и чака? Шест дни? Ако само го държат и нищо не правят, съвсем логично нищо няма да постигнат. Ние не сме сведущ по държането на мандати, и не знаем какво трябва да се прави. Може би да се поразклати, да се пораздруса… Само предположения.
Според нас реформаторите не просто държат мандата, а го стискат. Като умрял ябълка го стискат. Зер от 19 г. не са пипали такова нещо… Стискат и мислят какво да го правят. Един приятел от Фейсбук вика, че на еврейските клозети слагали надпис: “Недей да седиш просто така, мисли за нещо!”
Та се надявам, че реформаторите стискат и мислят.
На нас като анализатор ни се струва доста невъзможно ГЕРБ, РБ и ПФ да се споразумеят и да успеят да направят кабинет. (паралелно с това обмисляме и обяснението , ако случайно пък направят!) Условията, които партиите поставят, за да подкрепят и участват в правителство с мандата на РБ, са коренно различни и дори взаимоизключващи се. ГЕРБ настоява да се да се въведе 100% мажоритарна избирателна система. За да се изпълнела волята на избирателите, изразена категорично в референдума. Зад тази воля обаче се прикриват сметките на герберите, че така ще си осигурят категорична победа и самостоятелно мнозинство, ще си направят собствен кабинет, който няма да зависи от капризите на една или друга от нанопартиите. Точно по същите причини Валери Симеонов е против въвеждането на мажоритарна система. “Ако се въведе мажоритарният вот, в парламента ще влязат по една-две партии. Тогава ще влязат корпоративни играчи, мутри, чалга певици, футболисти и какви решения ще взима този парламент тогава?“
Каквито взема и сега. Ще има само една принципна разлика. Политическата търговия, която сега се провежда „на едро“, ще се обърне в „на дребно“. Ще се купуват отделни депутати и депутатски места, а не цели партии. За народа разлика велика!
Симеонов се страхува и то не без основания, че ще гледа следващия парламент изпод опашката на коня. За остатъчните реформатори пък е почти сигурно. Социолози твърдят, че онези почти десет процента, които взеха на предишните избори, вече са се свили до 2-3%.
И за двете коалиции е самоубийство да подкрепят въвеждането на мажоритарна система. Борисов им предлага сделка на отложено плащане. Ще направят кабинет, ще поуправляват още няколко месеца, но на следващите избори ще си платят и то скъпо. Затова реформаторите се натискаха, ако се прави правителство, то да не е за няколко месеца, а да изкара мандата до края. Което едва ли влиза в плановете на Борисов. Не би изтраял той, най-подготвеният да управлява, да гледа отстрани две години.
Условията на патриотите също не са лесни за преглъщане. Съвсем изненадващо обаче увеличението на пенсиите, което беше изтъкнато като основна пречка ГЕРБ да подкрепи правителство с мандата на патриотите, не е сред тях. Според медиите в петък е имало среща между Борисов, Симеонов и Каракачанов, която е завършила с уверението, че “пари за пенсии ще се намерят”. Но патриотите искали бежанските лагери да се превърнат в нещо подобно на концлагери. Да са от затворен тип и да са далеч от населените места. Това Борисов трудно би могъл да обясни на европейските си партньори и особено на госпожа Меркел. Другото искане на патриотите било проверка на договорите с т.нар. американски ТЕЦ-ове. Борисов още миналата година даде ясно да се разбере, че това няма как да стане. И най-неизпълнимото условие, поставено от Валери Симеонов, било Борисов да не е премиер на третото правителство на ГЕРБ.
И за чий му е на Борисов правителство, ако той, който е „най-подготвен“, който е „най-големият демократ“, не е премиер?
Но изглежда това обидно, унизително за Борисов и ГЕРБ условие, не се споделяше от Каракачанов. Той беше почнал да си се представя като вицепремиер и военен министър в кабинета „Борисов 3“. Явно между патриотите назряват вътрешни конфликти. Всъщност, те никога не са били потушавани напълно. Бареков сподели оня ден, че пред него Каракачанов наричал Симеонов “бургаски селянин”. А той на свой ред го титулувал “политически измамник”. В петък Валери Симеонов обяви, че се разграничава от изказванията на Каракачанов. Не стана много ясно от какво точно се разграничава, но напрежението явно се покачва. Ако Борисов успее да разруши единството на патриотите, това ще е добър резултат за двете седмици протакане. Патриотите са в подем. Колко голям, не може да се прецени, но по-добре да не се рискува.
Най-безобидно беше условието на Кунева. Да се върне законът за корупцията по високите етажи в дневния ред на правната комисия в парламента. Не да се приеме, само да се допусне за разглеждане. Кунева просто спасява малкото достойнство, артисало след двете години унижения в управлението с ГЕРБ. Лукарски беше още по-лесен. Искаше само Борисов пак да е премиер. (“Аз мисля, че сегашният министър-председател е най-добрият в това кризисно време.”) Нищо повече. Останалото той ще си го направи сам, ако ме разбирате…
Колегата Даниел Смилов писа: „Разпускането на РБ и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели…“ РБ и без това вече нямало, разпаднал се. Напълно сме съгласен с колегата. Но ни се ще все пак да разберем защо изобщо се събраха. Щото има известно противоречие, широко известно, между това, което казаха и това, което сториха. И ние сега се чудим как да им оформим епитафията.
Последното, пардон, предпоследното, което чух от Борисов, беше: „Няма да приема да съставим нов кабинет с мандата на Реформаторския блок. Считам, че не е редно. Няма по-подготвен от мен и ГЕРБ да управлява. Ние ще си седим и ще чакаме, ако народът поиска, покаже, че има нужда от нас, ще се върнем.”
Ще седят. Дано поне и да мислят, докато седят…
Добре, че казах предпоследното. Защото стана чудо. Борисов и ГЕРБ се съгласиха на правителство, на което Борисов няма да е премиер. А ГЕРБ ще участва с министри. Това е вече предпоследното, този изненадващ обрат, който може да има своето обяснения само в срещата на Борисов с лидерите на Европейската народна партия при визитата му в Брюксел миналата седмица. Явно „големите началници“ яко са му нашокали ряпата, защото той се върна коренно променен и готов, както се вижда, на немислими до вчера отстъпки.
И така шансовете за правителство отново се увеличават. Почти е сигурно, че ще се състави правителство с мандат на РБ. Добре, че казах „почти“. Защото тъкмо да удари тъпанът и на сцената се появява Радан Кънев, съпредседател на ПГ на РБ, без чийто подпис предложението за съставяне на правителство не може да бъде прието от президента. Радан бил категорично против ново правителство в това НС. Той не просто е против, той е твърдо решен да попречи. Защото, казват, отказвал да напусне поста на съпредседател на парламентарната група. А мераклиите за правителство в групата не можели да съберат нужните гласове, за да го свалят от поста. И така Радан е в ролята на кучето – нито то го яде, нито на другите дава.
И така, след пет седмици „днеска има, утре няма“, в края на краищата партиите не се разбраха. И, това май наистина е последно: правителство няма да има. Ще има избори и каквото сабя покаже.
И малко поезия за оправяне на вкуса:
Да доразвия шекспиров цитат
ми идва сред всеобщата полуда:
Живеем като в сън на психопат –
страхуваме се да не го събудим.
Петър Краевски
……………….
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
