„Хотели как лучше, а получилось как всегда…“* За да не стане и нашата както винаги, сега е време да се напънем и да помислим. Общинските избори чукат по… главата.
Не гарантирам, че от един такъв мисловен напън ще произлезе нещо смислено. Колкото и да мислим, не можем да излезем извън зададените ограничения – предложените от партиите кандидати. Възможната парадигма отново е „по-малкото зло“. Не-зло няма.
Затова мога да ви кажа за кого да не гласувате. Но не мога да ви кажа кого да изберете. Ситуацията е като на оня македонец, дето викал: Не знам как е, ама и така не е.
Голямото зло, доказаното зло е ГЕРБ. Партията на Борисов вероятно ще играе със сегашния си кмет – Йорданка Фандъкова. Девизът на ГЕРБ на тези избори може да бъде: “Ние продължаваме това, което вече много оплескахме”.**
Многократно съм казвал: „Ще мине време и ще разберете, че епохата Софиянски далеч не е била най-лошото, което се е случило на София. Зад благата усмивка на Фандъкова се прикрива най-грозното ограбване на София и софиянци!“ И ако стане „както винаги“, ограбването ще продължи. Съпътствано от некадърността, неграмотността и липсата на визия. Достатъчно е да споменем злощастния ремонт на Граф Игнатиев. Той е емблема както на управлението на София, така и на цялата държава.
Съветникът от групата на Реформаторския блок Иво Божков писа, че в СОС има тайна комисия за обществените поръчки. Тя не фигурира в правилника на СОС, а решенията ѝ не се гласуват от Общинския съвет. Тази тайна комисия се ръководела от Орлин Алексиев (ГЕРБ), който ходел на “Московска” 33 с въоръжена частна охрана и блиндирано “Ауди”.
В първия си мандат като кмет на София Борисов ревеше, че нищо не може да направи без мнозинство в СОС. От 2007 г. до днес ГЕРБ винаги е имал пълно мнозинство. И е видно какво направи… Затова основната задача на прогресивните сили в широкия смисъл на думата е да се опитат да разрушат мнозинството на ГЕРБ в СОС.
Като основен опонент на Фандъкова засега се очертава „независимият“ кандидат, подкрепен от БСП, Мая Манолова. Според проучване на Маркет линкс, поръчано от OFFNews, към момента Манолова води с 5% на Фандъкова. На първи тур тя би взела 28% от гласовете на софиянци, а Фандъкова – 23%.
Като омбудсман Манолова посъбра доста червени точки. В средите на късопаметно народонаселение като нашето това е достатъчно, за да се забравят черните точки от миналото. Няма да се връщаме много назад и да търсим обяснение защо Манолова си беше спечелила прякора „сестра Галева“. Но няма как да не помним предложението ѝ Пеевски да оглави ДАНС. „Аз предложих Делян Пеевски“, призна тя по Нова тв на 13 септември 2013. Това поставя един труден въпрос: Манолова кандидат на БСП ли е или на Пеевски? Защото, от друга страна, взаимоотношенията на Манолова и Нинова са обременени с история и далеч не могат да бъдат определени като приятелски. На моменти те бяха не просто опоненти, а яростни врагове. Например когато русата амбиция се беше сънувала като президент, но Нинова я прецака. „Бях с най-много номинации за кандидат-президент, обясни Манолова, но председателят имаше личен избор.“ А преди това двете яростно се сблъскаха за лидерския пост в БСП. Ако съдим по това как Нинова се опита да извади Станишев от листата на БСП за евроизборите, едва ли ще повярваме, че има толкова широко сърце, че благородно да забрави миналите сблъсъци с Манолова.
Та въпросът е дали Мая Манолова не е кандидатът на Пеевски и дали зад нейната подкрепа от страна на БСП не стои нова договорка с етнокорпорацията и нейния корпулентен фронтмен. Пеликанските гуши на Пеевски и Доган нямат напълване. Не знам дали знаете, но пеликанът е способен да изяде на едно ядене една трета от теглото си. Дано се задави…
На въпрос кое би било важно, когато избирате кмет на София, 40% от анкетираните от Маркет линкс отговарят, че кандидатът за кмет трябва да е независим, 28% държат той да не членува в партия. Нито Манолова, нито Фандъкова могат да минат за независими. И може би това обяснява 7-те процента и третото място към момента за кандидата на “План за София”, сравнително неизвестния Борис Бонев. Въпреки че думите му за метрото бяха извадени от контекста и грозно манипулирани от вестниците на медийния империалист. Организацията „Спаси София“ спечели симпатиите на софиянци със загрижеността си към управлението на столицата. Но Бонев и съмишлениците му дължат отговор на въпроса на Йоана Иванова вярно ли е, че през 2016 и 2017 г. са подписвали договори за услуги с Център за Градска Мобилност и са усвоявали пари по европроекти чрез общината. Кога разбраха, че ЦМГ е част от корупционната схема в общината? Защото на неизкушените наблюдатели това е известно отдавна.
Интересен казус се оформя около “Демократична България“ (обединение на ДСБ, “Да, България” и “Зелено движение”). Коалицията нямаше още обявен кандидат във времето на провеждане на изследването на Маркет линкс, но въпреки това 4% от софиянци заявили, че са готови да гласуват за него, който и да е той. Докато самата коалицията се радва на много по-голямо одобрение. ДБ има 26% одобрение и само 59% неодобрение сред софиянци. (Политическата класа като цяло се радва на 7% доверие и 73% недоверие.)
Странно, но коалицията ДБ успя сравнително бързо да излъчи кандидат, архитект Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България. То не че имаше бог знае какъв избор! Кандидатурата съвсем не е безспорна. Предполага се, че силата на Игнатов като архитект ще е в една нова визия за столицата. Но кичозното му предложение за решение на проблема с паметника на съветската армия накара доста хора да се усъмнят в тази му сила. Е, имаше и такива като Радан Кънев, които намериха идеята за „интересна“…
Говори се, че „първо желание“ в коалицията била финансистка с впечатляващо CV, в което имало записан и опит във висша администрация. Дамата в момента заемала престижна длъжност в ЕК. Но тя, естествено, отказала. Интересно с какъв акъл в коалицията са се надявали, че човек с престижна работа ще си я зареже, за да дойде да загуби от името на ДБ.
Според „Капитал“ сред обсъжданите кандидати бил и журналистът Милен Цветков. Дето се вика, хора нема, действайте…
Посветени в делата на коалицията казват, че Христо Иванов настоявал кандидатът им да бъде Методи Лалов. Напълно реално, като се имат предвид, че съдебната реформа е негова хронична предиспозиция. (Щеше ми се да кажа фиксация, но думата май е с негативни конотации.) Нещо повече, подозирам, че има връзка между шумната оставка на Лалов от председателския пост в Софийския районен съд и изборите. Някак нагласена ми се вижда работата. И прекалено героична позата на съдията. Точно като за по телевизора. Може и да греша. Но във всеки случай едва ли общината е основният фронт, на който трябва да се воюва за съдебната реформа.
В крайна сметка в ДБ постигнаха компромис. Кандидатът да е арх. Игнатов, а съдията Методи Лалов да води листата на бъдещите общинари.
Към този момент който и да е кандидатът на ДБ, той няма да спечели изборите. Неговата роля е главно в това да увеличи (или намали) резултатите на коалицията, тоест, броя на бъдещите им съветници.
Засега, ако може да се вярва на данните на Маркет линкс, ГЕРБ категорично води в надпреварата за общински съветници с 22%. За второто място се състезават БСП и Демократична България, и двете с по 12%. ДБ има възможност и трябва да материализира симпатиите на софиянци в общински съветници, които да бъдат коректив на управляващото мнозинство на ГЕРБ, ако то се запази. Нови съветници, различни от досегашната безлична и кооперативна спрямо мнозинството група. Хора, които няма да участват в далаверата, а ще отстояват интересите на столичани. Едва ли чак неподкупни, но поне с чувство за приличие.
И все пак въпреки партиите и техните кандидати София ще бъде управлявана така, както предпочитат нейните граждани. Безразличието също е предпочитание. Както беше казал Сократ за Атина, „Нашият град е такъв, защото нашите граждани са такива.“ Дори и Фандъкова можеше да бъде много по-добър кмет, ако имаше нужната критична маса от заинтересовани от бъдещето на града ни столичани.
………….
*Искахме по-добре, а то стана както винаги!, Виктор Черномирдин, бивш премиер на Русия
** Черномирдин
