Периодично обществото ни си избира някаква тема, от която е в състояние да направи голяма шумотевица и да зазвучи като национална кауза. Преди време нещо подобно се случи с изписването на български на общата европейска валута върху банкнотите, което бързо се трансформира в публично-политическа пушилка. Отделен въпрос е доколко опасността това да не се случи бе реална и изискваше подобна реакция. Имаше и друга, по-местна истерия, която бе насочена към качеството на произвежданите в България храни. Роди се нов „български държавен стандарт“, остана доброволен, някои го възприеха, но постепенно клиентите го разлюбиха и цялата тема угасна. Преди няколко месеци някой внезапно откри изследвания, правени в централна Европа преди години и обясни на всички, че храните-боклуци идват към нас, а хубавите остават за баровците в западна Европа. Че и са по-скъпи. Вече излязоха резултатите и от българското проучване по темата и половин правителство се впрегна да обяснява какво ще направи по въпросите на новата ни, хранителна, национална кауза.
Накратко, поръчаното от агенцията за безопасност на храните изследване представлява лабораторни изследвания на пет групи храни (месни, млечни, шоколадови изделия, безалкохолни напитки и плодови сокове, храни за бебета и деца), закупени от една и съща верига магазини в България, Австрия и Германия. От изследваните 31 продукта, различия в съставките са открити в 7 като съответното съдържание е описано върху етикетите. Разлики във вкус и консистентност са открити в три, а при физико-химическия анализ са констатирани несъществени отлики. Като най-съществени се описват разликите при млечните продукти. Например, при един от видовете краве масло съдържанието в България е 82%, а в Германия 80%. При еднотипен маргарин, в предлагания в България е открито ниво от 70% мазнини, докато при продавания в Германия то е 80%. При газираните напитки тук се предлагат продукти с използване на предимно глюкозо-фруктозен сироп, вместо захар. При соковете процентът на плодово съдържание при нас е 97%, а в западна Европа е 100%. При месата разминаванията са най-несъществени.
При подобни случаи данданията и политическата превъзбуда продължават известно време и постепенно се утоляват. Но и този път вече бяха казани достатъчно странни и направо несериозни неща. Особено активен в това отношение сега се оказа земеделския министър. Негова е героичната идея за постоянен мониторинг на цените у нас и в останалата част на ЕС. Според него, той не просто би трябвало да наблюдава, а да изработи единен подход и да разреши проблема. Още един политик, който има определени трудности да разбере разликите между СИВ и ЕС. Министърът шумно негодува срещу разликите в състава на 7 от 30-те изследвани продукта. Пропуска обаче очевидния въпрос какво точно следва от тези отлики. Например, продаваните в България маргарини са с 10% по-ниско съдържание на мазнини от тези, които са по рафтовете в Германия. Или пък да вземем кофеина. Оказва се, че неговите нива тук са доста под тези в Германия. Отново, това май е по-скоро добра новина? Или не е ? Вярно е обаче, че например в газираните напитки продавани тук има повече глюкозо-фруктозен сироп, вместо захар. Но тепърва ще трябва да чуем сериозни анализи на експерти дали това има съществени последствия за здравето на хората. Има и продукти, при които разликите са минимални и е дори смешно да бъдат коментирани. Например, в западно – европейския вариант на плодовите сокове има 100% плодово съдържание, а при нас 97%.
Разбира се, подобни теми заслужават необходимото внимание, но трябва да бъдат много по-спокойно анализирани и коментирани. Например, в „битката“ за българското изписване на евро банкнотите въобще не ставаше дума за някаква анти-българска конспирация и спокойната и настойчива дипломация бе напълно достатъчна, за да получим желания резултат. Темата за храните с основание е чувствителна и затова избухването й в централна Европа също предизвика голямо обществено внимание преди известно време. Общият отговор на бизнеса е, че състава на продуктите им зависи най-вече от местен вкус и покупателната способност на конкретните общества. С други думи, в по-бедни държави се намалява състава на дадени продукти, за да бъдат по-лесно продаваеми. Цялостното сравнително ниво на цените в ЕС общо взето потвърждава подобна позиция, макар че при постепенното изравняване на стандарта на живот и цени, големите компании може и да се опитват да забавят процеса на приближаване на състава. Ако това е така и потребителите са недоволни, те просто ще получат тяхната санкция.
Има и още въпроси. Цялата реторика около проучването вменява някаква вина и заиграва с колективното усещане за жертва на българите. Сякаш ни убеждават, че разликите в типа и пропорциите на определени продукти носят здравен риск, въпреки писмените уверения на институциите. Официалните лица определено не акцентират достатъчно на този факт. В повечето приказки по темата въобще не се споменава, че първо, разлики са открити в едва седем от 31 продукта и второ, повечето разлики са наглед незначителни и надали представляват здравна заплаха. В този смисъл, създаването на връзка между разлики в структурата на продуктите и сигурността на храните изглежда особено проблематично на фона на големия обществен интерес. Най-малкото хора като земеделския министър имат служебната отговорност да не всяват притеснения сред хората и трябва доста по-внимателно да коментират темата.
Казусът с цените също е интересен и фокусира вниманието. Българското изследване показва, че 16 от продуктите са по-скъпи като това варира от 20% до над 100% при един конкретен продукт. От методологията на прочуването е трудно да се прецени дали има някакви фактори, които биха могли да повлияят на ценовите нива, но най-малкото са необходими допълнителни тестове, за да стане ясно дали нещата опират до системна търговска политика на съответната верига. Разбира се, дори това да е така, надали е особено смислено да се отварят разговори за ценови контрол или други подобни отживелици. В такъв случай, съответната верига ще трябва да понесе отношението на клиентите към нея. Особено, ако те са недоволни, че идентични продукти са на еднакви или по-високи цени при продължаващи съществени различия в доходите. Но това не е повод за драматичните жестове, с които се занимават политиците в момента. Още по-малко пък е повод за измислици от типа „ЕС е виновен“ или приказки за потребителска пропаст между западна и източна Европа. Повод е за спокоен, разумен и аргументиран разговор. Каквито тук все по-трудно водим.
………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
