Пак добре, че не живеем във времената на Вишински, понеже той хич нямаше да се помайва и отдавна щеше да е пратил несъгласните с „волята на народа“ в Сибир. За сметка на това обаче, главният ни прокурор вече и не крие колко му се ще да разполага с неограничената власт на Андрей Януариевич.
В писмо до „Шоуто на Слави“, в което уж изказва само лично мнение, Сотир Цацаров не просто обяви резултатите от шоуменския референдум за задължителни, ами си позволи да притиска и парламента. Без да има правото да заема страна в политически спор, който е извън неговите правомощия и компетенции, шефът на държавното обвинение направо пришпори депутатите да приемат резултатите от допитването. А освен че се намеси грубо в работата на законодателната власт, пътем неглижира и Върховния административен съд, макар с половин уста да призна, че ВАС е единственият компетентен да се произнесе по казуса с недостигащите гласове.
„Броят на участвалите в гласуването (близо 3.5 млн.) и броят на отговорилите с „да“ (близо 2.5 млн.) сам по себе си прави резултатите от референдума задължителни за парламентарно представените партии и изисква съответни действия за осъществяването им. Със или без недостигащите според ЦИК 12 027 гласа, трите „да“ станаха задължителни“, разсъждава Цацаров. По-нататък той декларира, че „отричането на този извод или дори само забавянето му за неопределено време“ означавало „игнориране на пряко изразената народна воля“.
Сметките, разбира се, са доста по-различни, но те не отърват на Слави и неговата команда. Вярно е, че 3,5 милиона е общият брой на гласувалите в референдума и това е наистина внушително число. Утвърдително обаче, както признава и самият Цацаров, са отговорили около 2,5 млн. души. Близо милион не са ги подкрепили, а голяма част от всичките 6,8 млн. български избиратели въобще не са участвали в допитването. Така излиза, че „за“ е само една трета от „народа“, като отричането на този извод (ако си послужим с израза на главния прокурор) представлява същинското игнориране на изразената от него воля.
Още преди да се разбере колко точно гласа не достигат, за да бъдат обявени резултатите за задължителни, екипът на шоуто опищя публичното пространство, че ЦИК извършвала чудовищна манипулация и организирала… държавен преврат. Цацаров обаче предпочете да не реагира на граничещите с безумие обвинения, нито пък да вземе отношение по пропагандната война, поведена от ефира на една национална телевизия. Лъжливите внушения, за чиято патерица бяха използвани и фалшифицирани клипове, въобще не развълнуваха главния прокурор. Нещо повече, приемайки на лична аудиенция Слави, който му занесе папка с нарушения, той легитимира обвиненията и открито заигра в неговия отбор. Впоследствие, с изречението в писмо си „Със или без недостигащите според ЦИК 12 027 гласа, трите „да“ станаха задължителни“, неглижира закона, а оттам и законността, над която тъкмо той би следвало да бди. Голям праз за някакви си там 12 хиляди, след като суверенът е решил – така, със замах, ги зачеркна този адепт на Андрей Януаревич.
Съмнявам се, че Слави и сценаристите му някога са чели внимателно Конституцията, но би трябвало Сотир Цацаров да я познава наизуст. Например там има важно уточнение, че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Не се е чуло някой да го е отменил или да възнамерява да го отменя. Все някога Слави и сценаристът Тошко може и да го направят, но засега поне им се налага да се съобразяват, колкото и да им пречи да се разпищолят до краен предел.
„Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи“, разправяше шоуменът Трифонов още преди провеждането на референдума. Потресаващо примитивното съждение, очевидно изказано с оглед на бъдещо цамбурване в политиката, беше чисто подмазване пред „унизените и оскърбените“, чийто глас уж не се чувал. Но по-неприятно е друго – това глупаво, неграмотно и опасно разбиране явно се споделя и от главния прокурор, който дори вече нахлузи зелените гащи. Така, де, нищо не се знае, нека да е готов, когато се наложи и да ги събуе…
Знам, последното прозвуча особено кофти, да не кажа просташки, малко като каламбур от „Шоуто на Слави“. За такова равнище обаче говорим и няма място за деликатности. Представям си даже как един ден Цацаров с охота го прави в някой пошъл скеч, а народът ръкопляска ли, ръкопляска.
