„Не оставяйте една несправедливост ненаказана, защото в бъдеще ще плащате за нея тройно“, съветвал Конфуций. И явно неслучайно Цветан Цветанов избра фигурка тъкмо на този мъдрец, която да подари на премиера Борисов след посещението си в Китай. Беше юни 2016 г. и завръщането на бившия вътрешен министър бе ознаменувано с пространно интервю по бТВ. Там той пусна и собственоръчно заснето клипче как изкачил Великата китайска стена, като отдолу пишеше: „Цветан Цветанов за пътя към върха“…
И да е било само клиширана журналистическа метафора, към днешна дата вече не е. Цветанов изкачи пореден връх съвсем буквално, превръщайки се във важна фигура в полицейската агенция на ЕС Европол. Нещо повече, той бе избран единодушно от всички държави-членки и Европейския парламент за постоянен представител в Управителния й съвет. „Позицията е изключително важна за упражняването на контролните и надзорни функции на Съвместната група за парламентарен контрол върху дейността на агенцията“, а и се предполага, че върви в комплект с високо заплащане. Което не е най-важното на фона на високото място, от което е бил номиниран – австрийското председателство на Съвета на ЕС и съпредседателите на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП.
Да, налага се да признаем, че постижението е забележително, да не кажа и направо умопомрачително. Във всеки случай, ако се върнем отново към юни 2016 г., ще се наложи да си припомним и какво се случи в навечерието на онова интервю, т.е. още докато Цветанов изкачваше Великата китайска стена. А то е следното: българската държава беше осъдена за седми (!) път в Страсбург заради полицейско насилие от времето на неговото министерстване. Ставаше дума за акцията от 1 април 2010 г., когато бившият секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов беше зрелищно задържан в нотариалната кантора на жена си. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) ясно се видя как секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи я разбиват с ритници. Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му в касата и го събаря на земята. Съответно той губи съзнание, а докато лежи проснат на пода, полицаите го ритат по едната ръка и чупят часовника му. Настъпват го и накрая му слагат белезници, като през цялото време неистово крещят…
Впрочем по абсолютно същия начин изглеждаха и арестите при операции с гръмки имена като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“ и др. Нахлуване в домовете на заподозрени рано сутрин или посред нощ. Бой, блъскане, чупене, ритници. Отгоре на всичко Цветанов раздаваше присъди от ефира и от парламентарната трибуна, обявяваше кой е престъпник, преди това да е направил съдът, и даже размахваше пръст на магистрати, които не споделяха мнението му. И по седемте казуса обаче единственият осъден от Европейския съд за правата на човека беше българската държава, по-точно ние, данъкоплатците, които трябваше да платим 123 000 евро.
Оттук можем да заключим, че за Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП това не само не е имало никакво значение, ами вероятно е било и предпоставка на същия този човек да бъде възложен контролът върху работата на Европол. И пак добре, че Цветанов не реши да покори нов връх на безочието, като на свой ред осъди България в Страсбург за влаченето му по съдилищата, при положение че го оправдаха по всички обвинения. Включително по делото, за което две инстанции му дадоха ефективна присъда от 4 години, та днес можеше да е в затвора…
Понеже точно това дело е важен щрих към портрета му, щом Цветанов се явява олицетворението на разбирането за правосъдие, припомнянето на историята изглежда наложително:
През юни 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане за снемане на депутатския имунитет на бившия вътрешен министър по разследване срещу антимафиота от Велико Търново Орлин Тодоров. Причината – Цветанов отказал да се изпълнят шест разрешения на Окръжния съд в града за прилагане на СРС. Подслушването на Тодоров трябвало да се проведе през есента на 2009 г. заради съмнения, че използва БОП като бригада в услуга на частни интереси. Въпреки задължението си да ги подпише министърът пренебрегнал съдебните разрешения с шест резолюции „НЕ!!!“ и така възпрепятствал събирането на доказателства.
Според прокуратурата над Тодоров бил разпънат политически чадър, който му позволил системно да информира местния бизнесмен Петър Христов за хода на знакови разследвания като „Килърите”, „Фалшификаторите” и прословутото дело за „бебето във фризера”. В продължение на година същият лежа в следствения арест, след което беше освободен под гаранция. Даже получи обезщетение от 12 заплати накуп, тъй като подаде молба за напускане по взаимно съгласие. На делото срещу Цветанов се държа изключително предизвикателно, демонстрирайки увереност, че и на него, и на бившия министър ще им се „размине”.
Между другото, Тодоров оглави регионалното звено на БОП през март 2010 г., т.е. след исканията на съда за прилагане на СРС. Назначението му съвпадна с изтърпяването на дисциплинарно наказание „порицание”, защото като дежурен криминалист от Горна Оряховица не реагирал на сигнал за кражба от автосервиз. Чак през юни 2010 г. Административният съд във Велико Търново отмени въпросното наказание, а междувременно местните медии намекнаха, че за неговото издигане са били платени 300 000 лв.
Но да продължим с делото…
В края на май 2014 г. бившият вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ изненадващо беше осъден на 4 години затвор от Софийски градски съд заради престъпление срещу правосъдието (!). В мотивите си съдията обясни, че той не е имал право да блокира исканията за СРС срещу Тодоров, след като те вече са били разрешени от съда. Трите удивителни, поставени след отрицателните му резолюции, бяха разтълкувани и като доказателство, че подсъдимият целенасочено е извършил престъпление. Същото потвърди Софийският апелативен съд на 9 февруари 2015 г., като апелативните съдии изцяло се солидаризираха с мотивите на долната инстанция и по 5-годишната забрана Цветанов да заема държавна длъжност. Според тях той „е осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи”, което е „недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло”.
Фактът, че две съдебни инстанции приеха абсолютно еднакви решения и мотиви по казуса, значително увеличи вероятността и ВКС да отсъди по аналогичен начин. Но евентуалното окончателно осъждане на Цветанов щеше да доведе до сериозна политическа нестабилност в управляващата коалиция, тъй като той има водещи позиции в ГЕРБ. Освен шеф на парламентарната група и зам.-председател на партията, бившият вътрешен министър традиционно оглавява предизборния й щаб. Не на последно място, повечето депутати са избирани в резултат на личния му кастинг, бившият министър е на „ти” с местните структури. Докато ръководеше МВР, събра и достатъчно информация, с която да държи в ръцете си всеки, независимо от поста му. По ирония, красноречив пример за неговата определяща роля при кадруването беше бившият шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, който беше вкаран в листата на партията от Хасково. Стефанов ръководеше приходната агенция, когато данъчните проверяваха имотното състояние на Цветанов по сигнала за шестте му апартамента и след петмесечната проверка лично потвърди версията за „заем“ от тъстовете.
Е, точно тези обстоятелства улесниха намирането на вратичка за отменянето на ефективната присъда на Цветанов през 2015 г. В негова полза беше и зациклянето на наказателното дело срещу Орлин Тодоров, тъй като апелативните магистрати в Търново си направиха отводи. Все пак на едно от заседанията на съда бизнесменът Петър Христов се яви като ключов свидетел по делото срещу бившия антимафиот, но отказа да коментира слуховете, че е платил за поста на Тодоров солидни суми. „Не мога да си позволя да коментирам подобни твърдения!”, каза Христов, подминавайки с усмивка изтеклия запис от техни разговори, в който шефът на антимафиотите го нарича „Шефе” и му докладва подробности от секретни разработки на службата. И как няма, след като приятелството му с Орлин Тодоров датира още от 90-те години, когато Христов вече върти печеливш бизнес със „Захарни заводи”, а Тодоров е редови полицай в предприятието. Местните го описват като „мъжа с внушителна осанка, който често може да бъде видян да слиза от луксозния си черен мерцедес, за да застане рамо до рамо с официалните лица по трибуните за празници и политически мероприятия”. Някогашният портиер в столичния бар „Анаконда“ и регионален шеф на бившата борческа групировка СИК в Търново дори беше издигнат за депутат от ГЕРБ преди парламентарните избори през 2013 г., но си направи отвод с мотива: „Ще бъда стократно по-полезен, като продължа да работя за реалната икономика на страната ни.”
За съжаление, той не успя да бъде много полезен, след като на 9 януари 2018 г. Петър Христов беше показно убит пред офиса си в София. Не се е чуло разследването да е стигнало по-далеч от кривата круша, но междувременно Цветанов побърза да се дистанцира от него, отричайки да са били близки приятели. Да се надяваме все пак, че в Европол – като агенция за противодействие на тежката организирана престъпност и тероризма, това няма да го спре да търси истината, нали?
Ако иронията ви се струва неуместна, държа да уточня, че го написах най-сериозно. Каква ти тук шега, когато става дума за институция от ранга на Европол! Макар че с такива като Цветанов в Управителния й съвет тя вече прилича на виц, работата е много, много сериозна, доколкото „основната цел на Съвместната група за парламентарен контрол на Европол е да допринесе за отчетността (!) и легитимността (!) на агенцията предвид директното отражение на дейността й върху сигурността и всекидневието на европейските граждани“. Директно и всекидневно отражение, при това според самия Цветанов, което ще рече, че и останалите европейски граждани имат да патят от изпитаните му методи…
Но наред със срива в репутацията на службата има и една, по-скоро добра новина: нищо чудно съсредоточаването на още властови ресурс и информация в ръцете на амбициозния втори човек в ГЕРБ да създаде куп проблеми на първия в партията. Цветанов знае много, Цветанов знае всичко, а обтегнатите отношения между двамата не са кой знае каква тайна. „С Бойко Борисов се чухме и се поздравихме по повод на рождения му ден, аз му купих една фигурка на Конфуций от Китай, защото хората на неговата възраст са все по-мъдри“, каза контрольорът на Европол през 2016 г., все едно Борисов го е поздравил за рождения си ден, а може и сам да му е звъннал, за да си честити. Такова его, особено изпълнено с желание да отмъсти и да получи полагащата му се по негово мнение управленска позиция, няма да падне по гръб. И току-виж изскочили интересни схеми за разследване тъкмо от компетенцията на европейската полицейска агенция, които да трасират пътя му към по-високи върхове.
Разбира се, властта е изкусително нещо, щом на 53 години и самият Конфуций се поблазнил да стане министър на правосъдието в древното китайско княжество Лу. След две години обаче напуснал, защото не се почувствал в свои води. Видял, че тая работа не е за него. От съмнения в себе си дори не сколасал да се облагодетелства и до края на живота си обикалял на едно дръгливо конче, за да пропагандира мъдрите си идеи. Като тази, че за ненаказана несправедливост един ден ще се плаща тройно, с което няма как да не се съгласим. Само дето, уви, пропуснал да уточни нещо твърде важно:
Дали това все пак се отнася и за ненаказания, а?
