Докато се оглеждаме за разумно обяснение от философ или лидер на все по-неразбираемия ни свят, ще се окаже, че вече сме го получили – от математик. Години наред приеман като ексцентрик и автор на теории по допирателната с науката, Насим Николъс Талеб е гуруто на случайността. Да проповядваш за силата на случайността в стриктно поддържаната схема на финансовия свят, не е престижно занимание. Случайността не е сериозен аргумент, освен за мрачни оракули и отвеяни предсказатели. Талеб отнася много подигравки с упоритостта си да залага на несигурното. Това продължава до голямата финансова криза. Това е моментът, който от смешен го превръща в богат. Оттогава при всяка необичайна ситуация някъде по света някой се сеща за теорията на Талеб и прави сравнение на необичайното, непланираното, непредвиденото явление с черен лебед.
Насим Николъс Талеб е от ливански произход, живее в САЩ. През 2001 година пише книгата си „Надхитрени от случайността“, през 2007 г. – „Черният лебед“, а през 2011 г. „Антикрехкост“.
Сега вече никой не се смее на Талеб. Книгата му „Черният лебед“ е отново в ръцете на много хора – не само на икономисти, а и на всеки, който иска да си обясни необяснимото. Междувременно се появи и „Антикрехкост“. Няма нищо по-естествено от това обяснението за един вече необясним в никаква система свят, да се търси от теоретика на антисистемността Талеб. Докато се чудехме дали е истина описания от него черен лебед, ятото на черните лебеди пристигна. Талеб е човекът, който видя парадокс в смятаните за неприкосновени конструкции, върху които е положен днешния ни свят.
Талеб: „Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави.“
И още: „Глупаците мислят, че алчността се лекува с пари, пристрастяването – със съответните субстанции, експертните проблеми – с експерти, банковото дело – с банкери, икономиката – с икономисти, а дълговите кризи – с дългови разходи.“
Английската поговорка „Всички лебеди са бели” се приемала за факт докъм 17 век. С първите пътувания до Австралия обаче – изненада! изненада! – станало ясно, че има и черни лебеди (Cygnus atratus). Насим Талеб си харесал символа и създал теория, описана в труда му „Черният лебед”, която The Financial Times, The Economist и Business Week определят като бизнес книгата на 2007 година. (На български език книгата бе издадена от „ИнфоДАР” през 2009 година.) Теорията на Талеб е лесна за четене и трудна за обяснение. Затова тези, които се заемат да я обясняват, предпочитат да започнат с авторовия пример за пуйката.
Като българи за нас е по-лесно да използваме като пример прасето. Имате едно прасе, което храните всеки ден. Всяко хранене затвърждава убеждението на животното, че да бъдеш хранен всекидневно от приятелски настроени представители на човешката раса, защитава интересите му по всякакъв начин. Прасето е спокойно, доверчиво и убедено, че винаги ще бъде така. Един ден преди Коледа обаче на прасето му се случва нещо неочаквано, нещо, което не му се е случвало досега, нещо неизбежно. Прасето ще бъде принудено да ревизира убежденията си.
Това, което се случва на прасето в навечерието на Коледа, е черен лебед за прасето. Черният лебед е непредвиждано, непланирано, малко вероятно събитие, което се случва изненадващо и едва след като то се случи, се намират обяснения, че всъщност не е било нелогично. Миг преди то да стане обаче, никой не го е допускал. Колко голяма е вероятността в живота ни да кацне черен лебед, зависи от това дали живеем в Средностатистан или Екстремистан, според Насим Талеб. Средностатистан е територията на средните стойности, приемливите отклонения, меката несигурност. Но светът е Екстремистан. А За черния лебед Екстремистан е като Австралия за Cygnus atratus.
Жителите на Екстремистан си заслужават нашествието от черни лебеди, защото те не знаят какво не знаят. Мислят си на 11 септември 2001 година жителите на Екстремистан, че са владетели на земята и небето, а към двете кули на Търговския център в Ню Йорк се задава черен лебед. Само преди няколко години Гърция беше наречена черният лебед на Европа. Тогава някой предвиждаше ли черния лебед Брекзит? Предвиждаше ли някой в тихата и свята Коледа на миналия декември, че се задава година, която ще ходи с маска на устата и латексови ръкавици? Предричаше ли някой, че само след дни безопасното разстояние между двама души ще е поне два метра? Минаваше ли през ум на някого, че ние, свободните да прелитаме от всяка една точка във всяка друга точка на света, скоро ще можем да ходим само до аптеката и до супермаркета за храна? Как щяхме да погледнем на някого, ако ни кажеше, че само след няколко седмици в разстояние на два-три дни ще изчезне от магазините цялата налична тоалетна хартия? Колко логично бе всичко това за нас, жителите на Екстремистан, които живееха екстремно, консумираха екстремно, пътуваха екстремно, общуваха екстремно…
По своя размер черният лебед на коронавируса е сравним с черните лебеди на срутването на кулите близнаци в Ню Йорк в началото на първото десетилетие на века и финансовия срив в края на същото десетилетие. Нещо повече – днес, когато вече се видя мащаба на най-новия световен черен лебед, все още не е ясно дали той няма да е най-големият, споходил ни през този век. И дали след него не идва цяло ято от черни лебеди, които днес в старанието си да ограничим и овладеем заразата, не предвиждаме. А после, когато те кацнат, ще е ясно, че всичко е водело към тях, но ние сме били ослепели за идващото.
Насим Талеб е автор на още един неологизъм – антикрехкост. Това е името на друг негов голям труд. Ето най-краткото обяснение за антикрехкост: „Всяко нещо, което се облагодетелства повече, отколкото претърпява загуби в резултат на случайни събития или определени шокове, е антикрехко.“ Затова и подзаглавието на книгата е „Как да извлечем ползи от хаоса“. Кого ще ощети и кого ще облагодетелства най-новият черен лебед в нашия свят? Кой ще извлече ползи от хаоса и какви ще са те? Кое от всички неща, които ни заобикалят, ще се окаже крехко и кое антикрехко? Това са въпроси, чиито отговори след време ще станат очевидни, ще се чудим защо не сме ги предвидили, защо не сме ги разгадали. Но сега тези отговори са известни на малцина. Талеб е много наясно с парадоксите на лебедовото ято. Впрочем на едно място в книгата си той казва: „Много по-лесно е да измамиш хората с милиарди, отколкото само с милиони.“
