Вече е ясен съставът на новото правителство – Обединени патриоти имат 3 министерства (отбрана, икономика и околна среда) и двама заместник министър-председатели. ГЕРБ ще поемат останалите 15 министерства. Те също ще имат двама заместник министър-председатели, а Борисов отново ще поема най-високия пост в правителството. По всичко изглежда, че и двете страни ще се стараят максимално много, за да изпълнят четири годишния мандат и това не трябва да ни учудва. Напълно възможно е партията на Бойко Борисов да не спечели незабавни нови предсрочни избори, нещо, което той добре съзнава. След три пъти дадена възможност и три пъти недовършен мандат малко хора биха им гласували доверие за четвърти път. Това е и една от основните причини Бойко Борисов да търси компромиси с всички партии в настоящия парламент. Видяхме, че предложи на няколко пъти партньорство по различни поводи на БСП – от председателство на 44-то НС до запазване на министър от служебното правителство. От левицата обаче отказаха и остават в опозиция на бъдещия кабинет.
Какво трябва да ни говори всичко това? Защо са всички тези усилия за сътрудничество? Както вече споменах по-горе, Борисов е наясно, че това е последната му възможност да се покаже като силен лидер. Оттук идва желанието му да постигне партньорство с всички – така той ще бъде компромисната фигура, готов на всичко, за да има стабилност. Поради този факт е силно вероятно ходът на управлението да бъде белязан от серия компромиси, целящи запазването му и пълен мандат. Ключов момент е новият пост на Веселин Марешки. Веднага след като излязоха резултатите от изборите, той заяви, че би подкрепил само правителство, в което негови съпартийци заемат министерски постове. Е, нещата не развиха точно по този начин, но това не попречи на варненския бизнесмен все пак да подкрепи новото управление и да се самоизбере за заместник-председател на Народното събрание. Очевидно принципите не са толкова устойчиви, колкото са били в миналото. Неговата политическа кариера също не започва особено обещаващо след отказа му да се откаже от имунитета си във връзка с дело, в което е обвиняван за изнудване и насилие. А самият Бойко Борисов не показа високи критерии, когато става дума за морал и принципи.
Това важи и за официалния коалиционен партньор на ГЕРБ. Част от коалицията Обединени патриоти е партията на Волен Сидеров – „Атака“. Много анализатори го смятат за най-силния популист в България (може би днес Слави Трифонов го измества), но не за първи път той застава зад правителство с Бойко Борисов. Нека си припомним, че първият кабинет на ГЕРБ бе създаден именно с помощта на Сидеров, без „Атака“ да участва в управлението. За партия като ГЕРБ, афишираща се като проевропейска и либерална, расистката и антиевропейска реторика на лидера на „Атака“ не е най-добрата реклама. Става още по-трудно да разберем как те могат да са заедно на още по-високо равнище, в един кабинет, с една програма и с една обща европейска цел напред. Вторият съпредседател на ОП е Красимир Каракачанов – историк и бивш агент на ДС. Отново не е най-добрата реклама за партия, която има себе си за дясна и либерална. Третият лидер в ОП е Валери Симеонов. Той още не е натрупал скандална политическа кариера, но за сметка на това отношенията му с Волен Сидеров не са най-удачният пример за партньорство. Симеонов се отцепва от „Атака“ през 2009 г., защото според него партията е престанала да следва принципите си, което значи, че в един по-късен момент явно пак е започнала да ги следва.
Възможно ли е да има разбирателство между тези 4 партии? Три от тях са заедно, нямаха друг шанс и трите да влязат в парламента. Вярно, че и трите смятат себе си за патриотични, но след като са в един и същи политически спектър, след като вече взаимно си харесват програмите и след като отричат да има лидерски разминавания, спира да бъде ясно защо са три, а не една. Друг много важен аспект от съставянето на едно правителство са експертите – независимо съветници или министри, те са част от неговата ефективност. Кои са експертите в редиците на Обединените патриоти? По време на кампанията не бяха представени такива лица. Това прехвърля отговорността в ръцете на ГЕРБ.
Ще успее ли „Борисов-3“ да изпълни 4-годишния си мандат? Партньорите в коалицията заявяват положителни очаквания, макар че много политолози и социолози не са на същото мнение. Българското общество някак си свикна да гласува всяка година, но това не означава, че умората от избори е притъпила чувствителността му. Да не забравяме и ултиматума, даден от Слави Трифонов на новото НС. Популярността на телевизионния водещ се възобнови, а последните му големи концерти бяха изключително добре възприети от гражданите. Това му дава голяма увереност и самочувствие да продължава с политическата си активност. Най-актуален по дата е силно отразеният му протест от 4 май след изтичане на двуседмичния срок НС да започне да работи по решенията от референдума. С оглед на всичко, което телевизионният водещ е направил досега, защитавайки „гражданските си права“ не бива да се учудваме, ако го видим като лидер на партия – даже и днес да го отрича.
За да бъде цялостна картината, да се върнем на партията на Марешки. Тя се учреди като борец със статуквото, но много бързо тонът омекна. В началото варненският бизнесмен беше отявлен критик на ГЕРБ и политиката, водена от тях. Още на втория тур на президентските избори той обаче показа фасадността на цялата критика, подкрепяйки излъчената от ГЕРБ кандидат-президентска двойка. Явно присъствието му в Бюрото на Народното събрание е достатъчно за него (въпреки заявката за премиерския пост). „Лъчът надежда“ дойде с изказването на Марешки, че партията му ще следи дали правителството спазва предизборните си обещания и политики. Сега остава гражданите да следим дали това ще се отнася само до политиките близки до сърцето на бизнесмена или за управлението изобщо.
Настроенията в страната и бъдещето председателство на Съвета на Европейския съюз очертават интересен мандат за „Борисов-3“. Това е шанс за България да се покаже като стабилна държава с работеща демокрация. Приятно е да се чуе, че двете големи партии са съгласни да работят заедно, за да бъде това председателство успешно. Последното нещо, което искат партиите в настоящото НС е да загубят доверието на европейските си колеги. Ще очакваме, следователно, усилия за доброто представяне на България по време на председателството. Нека им пожелаем успех.
…………………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.