Хванала се българската политическа класа да обсъжда следващата финансова рамка на ЕС и родила първите шедьоври. Преди няколко дни на дискусия за бъдещето на общата селскостопанска политика, актуалният министър Румен Порожанов юнашки обявил, че „не е фен на мерки 10 и 11 (агроекология и климат и биологично земеделие)“. След това още по-еднозначно заявил: „не искам да чувам думата гъска“, защото в момента се правели големи разходи за зимуващите гъски. Стряскал се и от опростяването на правилата, защото това обикновено означавало усложняване и призовал за „повече доверие“ в нашите институции. Естествено, междувременно защитил така обичаните от всички субсидии и казал още някоя лоша дума за всичките нови иновативни измислици в сектора, които не са свързани с кеш на ръка. Е, поне е честен. Човекът съвсем ясно е очертал нашенската идилия. Кеш, без много авангардни измишльотини, по-малко контрол, нещо като соц в сегашно, а по възможност и бъдеще, време.
Лошата новина за Порожанов е известна доста отдавна (ако си чете документите и слуша по време на заседанията в Брюксел). ЕС ще се движи в точно обратната посока: по-малко субсидии, повече пари за цялостно и равномерно развитие на сектора, повече финансови инструменти, повече внимание към по-щадящи и био производства, подкрепа за създаване на бизнес модели отвъд субсидиите и т.н. Въобще, все сложни и обърнати към бъдещето неща, дето няма да се харесат много по нашите земи. Подобна нагласа е позната и от други сектори. В България няма особен евро ентусиазъм, когато чрез европейските политики трябва да се променя и модернизира страната. Има очевидна асиметрия в страстта, с която се хвърляме на европейските дела в отделните политики. Например, да сте видели някой да говори разпалено, защото съюзът ни дава пари за иновации и изследвания. Както знаем до болка, съвсем друга е картинката, когато иде реч за пътища, ЖП-та и прочее неща, които стават за рязане на ленти и „хората могат да ги пипнат“.
Езикът на земеделския министър достатъчно ясно подсказва нивото и начина, по който се „мисли“ по важни европейски въпроси. Затова може би наистина е по-честно да започнат всичките да говорят по този начин, поне да отпадне претенцията, че върви някакъв смислен и институционален процес. За евро председателството все някак ще се оправим. Във всяко министерство има достатъчно чиновници, които от години пътуват по заседания и комисии и имат достатъчна представа от дебатите, понятията и езика, на който се дискутира. Те ще подготвят на министрите си какво да четат и приказват в шестте месеца след Коледа. От Порожанов и компания просто се очаква горе-долу прилично и ритмично да прочетат написаното, макар че надали са много слушателите, на които вече не им е известно за какво всъщност иде реч по нашите земи. След присъединяването ни преди 10 години поне отпадна унижението да сричат на чужд език, така че сега могат да го правят на родния си.
Това, че моментния министър „не е фен“ на еко, био и прочее модернистични измишльотини обаче сигурно не е съвсем случайно. Надали политическата му „дистанция“ от крупните собственици на земеделски земи и стопанства е особено голяма. Надали и те са особено въодушевени от промените, които ЕС им готви. Както от доста време знаем, концентрацията на собственост в нашето земеделие е сред най-високите в съюза, а повечето чорбаджии там са от разновидностите на различните трибуквени абревиатури. Порожанов едва ли не знае, че точно био сектора е сред най-динамичния както вътре в страната, така и в целия ЕС. Може би пък той „не е фен“ на някои от хората, които са ангажирани в него. Защото много от тях са ангажирани не само с модерно земеделие, но и с модернизация на местния батак, в който живеем. Някои дори имат нахалството да са сред малкото останалите бунтари, които постоянно задават въпроси, изискват промени, опитват се да контролират как се случват нещата. Та така, човекът просто може да е фен на други хора и други неща. И да си прави държавна политика, според собственото удобно фенство.
