Все повече така изглежда основният въпрос на актуалния „политически сезон“. ГЕРБ признава вече и на думи зависимостта си от ДПС, не че тя отдавна не е видима в гласуванията в Парламента. Най-големите от всички възможни „патриоти“ отдавна са политическа комедия, а все по-открито просташките им пререкания отдавна преминаха и елементарните стандарти за публично общуване. Те ще поставят нов рекорд по политически абсурди след като вече дори не се събират на коалиционни срещи, лявата ръка има нулева координация с дясната, всеки си приказва някакви неща и се състезава за електорат. Задкулисно „герберите“ правят сондажи за евентуално бъдещо управление с „Демократична България“ и преформатирани „патриоти“ плюс СДС или нещо от този порядък. Електоралната подкрепа за управляващите тръгна надолу и всеки си задава въпроса дали това е обратимо. Заедно с надигащия се калабалък обаче наближава време разделно по някои ключови политически теми, които със сигурност не дават мира на сегашния премиер. Дали няма да избяга отново точно преди да му се наложи да ги доведе докрай.
Липсата на съществени политически постижения на Борисов след 10 години във властта е фрапираща. Той наистина ще си остане с едните магистрали, както обича да повтаря. В никоя област няма да откриете някакъв значим и осъществен проект за реформа, за нещо малко по-дългосрочно от ежегодното раздаване на пари. „Плащай и разделяй“ се оказа нелоша формула за политическо оцеляване. Но всичко това не е никаква изненада, човекът не мисли така за управлението и всъщност никога не го е криел. Сега обаче нуждата от европейска и евро-атлантическа легитимност го поставя в неудобна ситуация, защото изисква от него нещо неочаквано – да вземе съществени, дългосрочни и модернизиращи мерки. Става въпрос за влизането на България в еврозоната и покупката на американски изтребители. Тази евро легитимност често му „спасява кожата“ на избори и му гарантира европейското финансиране, сега тя изисква от него да излезе от зоната на бездействие и да направи реални и трудни стъпки.
Чисто политически той в момента вече не може да избяга от тях. Вече не е толкова незаменим като партньор, същински ще ядоса съюзниците и рискува да загуби това, което му прави разликата с бившата комунистическа партия. Пък тези отношения ще му бъдат важни и в годините, когато вече няма да е премиер. Така че Борисов е наистина в непривична позиция. Точно затова поредното бягство от властта може да се окаже единствената пътека, по която да се „изсули“ от неудобствата на реалното управление. Предсрочните избори са единствения що-годе убедителен разказ и оправдание защо за пореден път няма да направи нещо фундаментално значимо за страната си. Борисов обожава да се представя като жертва на независещи от него явления, кризи, турбуленции. Затова непрестанно говори за войни, нестабилност, рискове и заплахи. Те са най-удобното оправдание за собствената му парализа. Нищо че нейният произход е съвсем друг. Всъщност, поддържането на гео-политическо безвремие е перфектно прикритие за крепенето на различни баланси вътре в страната, но най-вече за все така доминиращото руско влияние в ключови сектори – сигурност, енергетика и икономика. Там бездействието е най-големия подарък за руските другари. Просто защото статуквото перфектно ги устройва.
Това е голямата дилема на Борисов в задаващите се политически месеци. Чрез планирания провал на президентските избори, той показа не просто как може да помага на най-големите си политически опоненти, но и как може да се самопарализира управленски, за да поддържа статуквото. За да може да вдига рамене и да прилича на жертва на независещи от него ограничения и трудности. Този номер не би трябвало да мине отново, но България е вече страна на неподозирани политически странности. Затова каквито и истерии да ни предложат идните месеци, скандали, корупционни разправии, караници по ТВ студиата, те далеч няма да бъдат най-същественото. Ще трябва да следим най-вече приказките на Борисов. По тях ще разберем дали не готви поредното бягство от властта. Точно в момент, в който трябва да направи нещо смислено за собствената си страна.
