Победата на Доналд Тръмп – едно от най-знаковите събития за 2016 г. в международен план, ще окаже влияние върху целия световен ред или липсата на такъв. Изборът на американците не просто изненада международната общност – в неделя, 13 ноември, външните министри на страните от Европейския съюз се събраха на извънредна среща в Брюксел, за да обсъдят бъдещето на двустранните отношения със САЩ. И докато голяма част от световните медии застанаха открито зад кандидата на демократите Хилъри Клинтън, Тръмп затвърди имиджа си на аутсайдер и антисистемен играч. Кандидатът на републиканците дори заяви, че изборите могат да бъдат опорочени заради измами в дните преди и след гласуването и вероятно „благодарение“ на подобни прояви Барак Обама е спечелил втория си мандат.
В резултат Кремъл изяви желание да изпрати свои наблюдатели в САЩ като част от рутинната мисия на Бюрото по демократичните институти и правата на човека към ОССЕ. Противно на руските медии, от Държавния департамент на САЩ отрекоха да са издали забрана за подобна руска дипломатическа мисия. Отделни щати като Тексас и Оклахома обаче заплашиха да повдигнат криминални обвинения срещу наблюдатели от Москва. Защо?
Броени дни след президентските избори в САЩ ролята на Русия в предизборната надпревара остава водеща тема. Бившата първа дама неколкократно обвини Кремъл в хакерска атака срещу Демократическата партия по време на кампанията и нарече Тръмп „марионетката“ на Путин. И докато мнозина говорят за избори с негласното участие на Кремъл, малцина правят паралела с изборите „по кремълски“. Многократно повдиганият въпрос за демократичността на американския изборен процес – включително и от руска страна – ни карат да се вгледаме по-внимателно в претенцията за демократичност на руските избори. В момента в САЩ продължават протестните шествия срещу избора на Тръмп за президент, но фактите са безспорни: обратът се случи. Възможно ли е обаче в Русия такова кардинално разместване на властовите пластове?
Руският сценарий
Парламентарните избори в Русия през септември т.г. бяха определени от редица експерти и световни медии като „най-скучните“ в съвременната история на страната, макар да има множество предпоставки за напрегната и оспорвана кампания – войната в Сирия, конфликтът в Украйна, икономическото свиване и тежестта на действащите европейските санкции. Начинът, по който бяха отразени изборите, също беше „скучен“. В забързания новинарски поток вероятно сте уловили с едното си ухо някой друг процент. Само че, когато най-голямата по площ държава в света твърди, че провежда демократични избори, а медиите в останалите страни или критикуват методите й, или апатично съобщават, някак по задължение, за случващото се, си струва да се замислим. Не че търсим нещо гнило поради изначалното си желание да се съмняваме във всичко. Просто като задълбаеш, става интересно.
Факторът „Путин“
Може би ще ви се стори преувеличено, но резултатите от каквито и да било избори в Русия зависят правопорционално от рейтинга на Владимир Путин. Да се върнем малко назад, защото близката история е ключът към днешния ден. Още през 1999 г. в качеството си на премиер Путин изпрати руски войски в Чеченската република в отговор на извършените бомбени атентати в Москва. Руският народ застана твърдо зад акцията, което се отрази и върху изборните резултати през същата година, когато подкрепящата Путин партия „Единство“ спечели рекордните 23.3% и стана втора политическа сила след Комунистическата партия – и то само с един процент разлика. След това президентът Борис Елцин не довърши мандата си и Путин неслучайно спечели президентските избори през 2000 г. Партията „Единство“ се обедини с „Отечество – Цяла Русия“ и своя поход започна „Единна Русия“. „На гребена на вълната“ партията спечели убедително парламентарните, местните и президентските избори през годините. Тя твърдо подкрепя президентската администрация и се ползва със завидни привилегии, особено що се отнася до сътрудничеството си с руските медии.
„Хлъзгавата“ 2007 г.
Парламентарните избори през 2007 г. силно повлияха на репутацията на Кремъл. Тогава или „Единна Русия“ се „подхлъзна“, или просто международната общост се „пробуди“ за модела на руския изборен процес. Стана видимо, че руската демокрация започва и приключва с изборните права на гражданите. През 2011 г. обаче управляващите едва ли са очаквали протести по улиците на Москва в защита на демокрацията и прозрачността. Платен вот, неколкократно гласуване на едни и същи хора, изкуствено завишаване на изборните резултати – сигналите за тези престъпления бяха определени от властта като фалшифицирани. Русия играе по собствени правила във всяко едно отношение – това доказа и анексирането на Крим през 2014 г., което допълнително нажежи страстите. На сегашните парламентарни избори в контекста на случващото се в Сирия и Източна Украйна, Русия трябваше да си гарантира убедителен резултат без изненади, защото те са основата и на предстоящите избори за президент през 2018 г. Владимир Путин има право на четвърти мандат, ако не се прибегне до познатата рокада с Дмитрий Медведев от 2008 г.
Моделът „Да, ама не“
В сравнение с изборната обстановка преди 5 години на пръв поглед няколко сериозни промени в положителна посока бяха налице. Изборната бариера беше свалена от 7 на 5%. Две опозиционни партии бяха допуснати в самата предизборна надпревара, сред чиито кандидати фигурираха и двама открито заявили хомосексуалността си мъже – един особено любопитен факт на фона на нарастващия тормоз над тези общности след приемането на закона за гей-пропагандата преди 3 години. Сменен беше шефът на Централната избирателна комисия. Дадено бе екранно време на опозиционни лидери. Да, ама не! Дори лицемерното „съобразяване“ на Кремъл с международни препоръки си има граници. Когато основната руска независима социологическа агенция „Левада Център“ понижи рейтинга на „Единна Русия“ с 8 пункта в рамките на две седмици, тя беше обявена за чужд агент. Друг безспорно хитър ход: датата на изборите беше изтеглена с три месеца по-рано, така че пикът на кампанията да се случи през август, когато повечето хора са на почивка. Полицейското присъствие в Русия бе засилено, а правото на демонстрации – ограничено. В същото време над 1600 сигнали за измами са били подадени по данни на базираното в Русия движение за защита на правата на гласоподавателите „Голос“. Новият шеф на ЦИК Ева Памфилова също призна за нарушения в някои региони.
Когато резултатът е предвидим, еуфорията е излишна
Според чуждестранни наблюдатели на тези избори бяха спестени не само вълненията, но и предизборните плакати. Най-ниската избирателна активност в новата история на Русия е отчасти оправдана. Както констатират кореспондентите на водещи световни медии, разминаването между очакване и резултат е водещото чувство в Крим. Полуостровът гласува за пръв път като част от руската държава, но животът там тече все така монотонно, макар върху обществените сгради да се развяват други знамена. Едва 28% от московчани пък са отишли до урните в изборния ден. И докато Украйна не признава проведените избори заради участието на Крим, то за руснаците в Чеченската република партията на Путин е безпорен фаворит.
В крайна сметка „Единна Русия“ спечели със сто и пет места повече в Долната камара на Парламента и гледа амбициозно към март 2018 г. Кардинални промени в руската политика са малко вероятни, тъй като останалите три партии в Долната камара на Федералното събрание на Русия на практика са близо до властта. Ще задухат ли обаче силни сибирски ветрове, или и те ще бъдат забранени типично „по кремълски“, предстои да разберем.
Междувременно американците ще трябва да приемат новата конфигурация под лидерството на Доналд Тръмп, част от която вероятно ще е и затоплянето на отношенията между Вашингтон и Москва. Дали обаче темата за изборния процес и обмяната на опит в тази посока е била засегната по време на първия разговор между двамата президенти, можем само да предполагаме.
………………….
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
