Големият губещ на тези избори е Борисов, а не Цачева. И около загубата има само един въпрос – нарочно или от глупост. Ако е второто, то имаме среща с една чутовна глупост, рядко срещана дори и по тези ширини, които някои с основание приемат за едно от любимите места на политическата глупост.
Ако пък кажем, че е загубил нарочно, трябва да се запитаме дали доброволно нарочно или е беше принуден от нещо и някой. Заради какво или заради кого загуби, какви бъдещи облаги разчита да извлече от тази загуба, какви евентуални заплахи може да избегне с нея… И навлизаме в зона с гъста мъгла, в която можем да се ориентираме единствено по интуиция. Още от самото начало на състезанието беше ясно, че ако кандидатът на ГЕРБ загуби, то той ще загуби в полза на този на БСП. Това кара някои наблюдатели да допускат, че това са маневри с оглед бъдещо съвместно управление на БСП и ГЕРБ. В името на народа, естествено, и предвид на сложната международна обстановка… Но този ход ще бъде гибелен за ГЕРБ. Колкото и да е условно, все пак тази партия в момента играе ролята на дясно у нас. По-логично е да допуснем някаква форма на подялба на властта, отстъпване на нещо, срещу подкрепа за други неща.
Толкова много грешки направи Борисов в тази кампания, че те едва ли са случайни.
Първата грешка беше забавянето на кандидатурата. Едно по-ранно оповестяване на Цачева може би щеше да остави време поне на симпатизантите на ГЕРБ да преглътнат сухия залък. Щеше да има време да се изговори тази кандидатура, да се сравни с другите, да се поработи с кандидатката и да се направи опит да се елиминират най-дразнещите черти в публичния й образ. Това щеше да накара и другите кандидати да се покажат по-рано. За политиката ген. Радев е човек от улицата, но не остана време това да се демонстрира пред публиката. Например в дебата с Цачева в четвъртък Радев се увлече и се представи като поддръжник на една кардинална реформа в съдебната система в румънски стил. И на сутринта, естествено, беше върнат към реалността от политическите си ментори. Но вече нямаше време това да се разкаже и обясни на избирателите, да се демаскира претенцията му за независим кандидат.
Втората грешка беше фатална. „Чудеса не стават: от една муха може да се направи само един слон.” И той вече беше направен с издигането на световно неизвестната провинциална адвокатка Цачева за председател на НС. Така че изборът на Цецка Цачева до голяма степен предреши провала. Тя е трудно избираема по много причини. Една от основните е, че тя отдавна е достигнала тавана на собствената си некомпетентност. Още при съобщаването й написах, че явно Борисов е решил да загуби тези избори.
Трета грешка беше между двата тура, когато Борисов дезавуира собствения си кандидат. Шегувах се, че подобно на Бокова в ООН Борисов ще смени кандидатурата между двата тура и той почти го направи. Определи издигането на Цачева като грешка и пое отговорността за тази грешка. Е, дори и на Четвърти километър не биха подкрепили признатата грешка. Всеки друг на мястото на Борисов би се борил за кандидата си до последния ден, но той се направи на откровен. Никой човек не бива да е чак толкова откровен, освен ако не е глупав. Или користен.
Четвърто. Борисов не направи никакви усилия или поне публиката не видя такива, за да си осигури подкрепата поне на коалиционните си партньори, а защо не и на Марешки, за втория тур. Напротив, остана впечатлението, че за него тази подкрепа е нежелана. Видяхме с какво раздразнение коментира той доброволната подкрепа на ДОСТ. Можеше любезно да благодари за подкрепата на протурската ДОСТ и да я удави в патриотичното многолюдие на хората на Каракачанов и Валери Симеонов. Но той не го направи и по-лошото е, че създаде впечатление, че не го желае.
Петата грешка беше в опита да се напъха кандидата на ГЕРБ в една предварително изготвена от Борисов идеологическа и политическа рамка. Особено пагубно ми се струва това по отношение на важните външнополитически теми. През последната година от управлението си Борисов упорито заиграва с русофилската емоция на народа. И в кратката си предизборна кампания Цачева нямаше какво друго да прави, освен да реди кухи фрази за евроатлантическата си привързаност. Така кандидатът на ГЕРБ хем не спечели от гласовете на русофилските партии, хем загуби подкрепата на избирателите на реформаторските. Куха беше риториката и по отношение на реформите и особено съдебната реформа. И нямаше как да бъде друга. По някое време Цачева дори се принуди да признае, че направеното е крайно недостатъчно и дори да каже, че би посегнала на правата на главния прокурор. Но не настоя особено на това. Ако на мястото на Радев беше опитен политик, щеше да я вкара в голяма колизия.
Грешката, която обаче ще бъде с най-тежки последици, е обвързване на предизвестената загуба на Цачева с оставката на правителството. Обикновен рекет ли беше това, или етап от изпълнението на цялостния план? Не мога да повярвам, че Борисов и хората около него до такава степен са се самозабравили, че да се държат така, сякаш поименно са споменати в конституцията. България е просъществувала 13 века без Борисов, ще просъществува и още. „Първия работен ден депозираме оставката на кабинет. Сега ние сме опозиция по волята на народа”, драматично обяви Борисов. Народът каза само, че предпочита Радев пред Цачева за президент. Едновременно с това социологическите изследвания показват, че ГЕРБ остава първа политическа сила.
Работата на Борисов стана малко като на Швейк:
– Направете пет крачки напред! – Швейк направи десет.
– Аз нали ви казах – рече лекарят – да направите пет крачки.
– Не съм за няколко крачки – рече Швейк.”
Защо Борисов направи повече крачки от необходимото? Защо смеси проблематиките и подмени въпроса? Защо играе ва банк – или всичката власт или нищо? Казвал съм, че много от нещата у нас, зад които се търсят сложни конспирации, могат да се обяснят с обикновена глупост. Но чак такава глупост е необяснима. ГЕРБ държи централната власт, държи най-големия дял от местната власт, има най-много депутати в парламента. И изведнъж решава да жертва всичко, заради това, че Тетка Цачева не станала президент.
Отказвам да повярвам, че зад всичко това не се крие някаква цел. Не знам каква е и как смятат да я постигнат. Ако се проведат избори при сегашната избирателна система ГЕРБ вероятно отново ще е първа, но едва ли ще има толкова депутати, колкото сега. Патриотите ще откъснат значително парче от електоралната баница, възможно е победата на БСП в президентските избори също да увеличи парламентарното им представителство. Само някакво чудо може да промени ситуацията в полза на Борисов. И да не забравяме, че в засада дебне новият претендент за ролята на спасител Славчо от Учендол. Андрей Райчев е склонен към момента да му даде „нещо от порядъка на 10-15-20 и повече процента”…
Но все пак чудото не е съвсем невъзможно. Борисов вече заяви, че ще нареди на депутатите си да узаконят и трите въпроса на референдума, макар че нямало да е добре за държавата. Щом народът е поискал промяна, той бил длъжен да се съобрази. “От днес нататък ще работим субсидията да е 1 лев. След като 3 млн. искат това, ще работим за мажоритарно избрани депутати”. Въвеждането на мажоритарна система за Борисов е като сбъдната молитва. Шанс да влезе в НС със собствено мнозинство. Корнелия Нинова заяви, че и БСП ще внесе в НС предложение за промени в Изборния кодекс по въпросите на референдума. „Смятам, че всички трябва да се вслушаме в това, което казаха 3,5 млн. българи.”
И със своите общо 126 депутати двете партии биха могли да прокарат промяна в избирателната система. Те имат силна мотивация, доколкото са главните печеливши от въвеждането на такава промяна. От това как ще се начертае изборната география при превръщането на многомандатните в едномандатни райони може да се окаже, че и ДПС не е сред губещите. Във всеки случай ще запази любимата си роля на балансьор в политическия процес.
Но дали „грешките” свършват до тук? След оповестяването на разгромните резултати от изборите Цачева каза: „Ще подам оставка като председател на парламента, ако това е волята на моята група.” Ексик олсун, дето викат турците.
Какво се случва всъщност? Борисов си е наумил да създаде огромен хаос в държавата, за да покаже, че той единствен е гаранция за стабилността? Ама да не стане хитрата сврака с двата крака…
„Когато наличните факти не се вместват в параметрите на здравия разум, обикновено липсва част от уравнението.” („Мошеникът”, Стивън Канел) В нашия случай липсва важна част. Но както се казва в една от биографиите на Христос, „Няма нищо тайно, което да не стане явно и нищо покрито няма да остане без да се разкрие!” Стига да имаме достатъчно гражданско и политическо любопитство, все ще стигнем до истината.
Когато журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстийн загубват нишката в разследването на аферата, довела до свалянето на Никсън, „Дълбокото гърло” (Уйлям Фелт) им дава само една насока: „За да откриеш истината, следвай парите”.
През 2013 г. Борисов подаде оставка заради един разбит нос на Орлов мост. Напусна властта, за да се върне отново. През времето, в което Борисов не беше на власт, в държавата станаха много маловажни неща и едно важно – фалита на КТБ. После Борисов се върна дори и по-силен, защото единственият му конкурент за властта беше изтощен от едногодишното съуправление с етнокорпорацията ДПС. По времето на второто управление на Борисов се състоя на практика фактическия грабеж на КТБ – разграбването на активите й. Така той избягна негативите от този фалит, но се възползва от позитивите. Горанов призна, че едва ли държавата ще успее да си върне повече от 10% от тези активи. Къде отидоха другите 90%? И къде ли ще ни отведе сега следата?
…………………………
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
