Откъс от “Кладенецът”
Според д-р Липтън съзнанието заема едва 5 процента от мозъчната дейност, съдържаща осъзнатите ни стремежи и желания. Подсъзнанието /съхраняващо програмите, които сме научили от родителите си и от схващанията на другите хора/ заема останалите 95 процента. Затова през повечето време то е доминиращо. Затова често, когато сме твърдо решени да направим нещо, накрая не го постигаме, т.е. схващанията, съдържащи се в подсъзнанието ни, са в пряко противоречие с онова, което желаем на съзнателно ниво. Тези подсъзнателни схващания отхвърлят съзнателните ни намерения, тъй като са по-силни.
Пет срещу 95 процента – много неравна битка.
Първите даунлоудвани програми в моя малък мозък са – по спомен – следните.
Дядо е добър, той е важен, защото всички го слушат, когато говори.
Баба е още по-добра, тя не приказва много, на нея можеш да ѝ кажеш всякаква тайна, тя не е издайничка.
Не бива да се качваш на таблата на леглото и да сваляш картината.
Майка ми знае всичко, тя говори много и въпреки че никой не смее да ѝ противоречи, тя продължава да говори. Майка ми прави нещата най-добре от всички, затова не може да понася другите, те са некадърни. Тя обаче само си мисли, че знае най-много, има човек, който знае повече от нея, това е пощаджията бай Марин, защото в неговата чанта са всички вестници и там е написано всичко.
Животните не бива да се ритат.
Възрастните хора се поздравяват, а на бабите и дядовците с бастуни се целува ръка.
Когато минава погребение, се застава мирно с наведена глава и не се говори.
Всички хора обичат баща ми, но майка ми не харесва това. Тя иска той да си дойде от работа направо вкъщи, а не да минава през хоремага. Там го чакат некадърници, които той забавлява и черпи. Баща ми живее за тези хора, не за майка ми, затова тя все повече чисти, пере, лъска, търка, тъче, подрежда и през цялото време говори.
Хлябът е жив, когато го поставиш наобратно, той се сърди, а ако стъпваш по трохите му, плаче.
Ако не си оправяш добре леглото, в него може да остане троха и тогава ще сънуваш змия.
Най-срамното нещо е да откраднеш.
Заем не бива да се взима.
Който се присмива на бедните хора, значи е много беден.
Песен можеш да си пееш не само когато ти е весело, но и когато ти е тъжно.
Те могат да ме заведат в детската градина, но аз пък мога да избягам.
Когато си убодеш пръста на пирон или мрежеста ограда и има кръв, трябва бързо да се сбогуваш с всички, защото след малко ще умреш от тетанус.
…Трябва да науча сестра си да казва буквата „р“. И да я следя дали си обува обувките, защото даже и да я измия, те пак ще разберат дали съм ѝ разрешавала да ходи боса. И да наблюдавам да не се приближава до кладенеца, защото каквото падне в него, остава завинаги там. За всичко, което се случва със сестра ми, отговарям аз, защото съм голяма и умна.
„Ти ли пусна тигана в кладенеца?“ Няма да им кажа, щом не ми дават да свалям картината от стената и да гледам момиченцето на нея. Тиганът и без това беше черен. „И вилиците ли изхвърли? Това дете ще изсипе цялата къща в кладенеца!“
В съседния двор имаше две много високи тополи. Комшиите решиха да ги отсекат. Децата от махалата се събрахме, възрастните ни гонеха по-далеч, да не ни удари дървото. Отсякоха първото, то се стовари и разклати земята. Отскочиха няколко гнезда. До едното видях да пълзи голо пиленце. Беше грозничко, кривеше се, не можех да откъсна очи от него, взе ми се въздухът. Някой ме избута, защото вече дърпаха с въже второто дърво. Над липсващите дървета кръжаха няколко гугутки. Помня, че изтичах при дядо и го молех: „Кажи им, кажи им, че не съм съборила аз дървото, на гугутките кажи.“ Дядо не разбираше. „Те викат моето име, чуваш ли, мислят, че аз съм убила пиленцата им.“
Майка ми не е щастлива.
От мен се очаква да направя майка си щастлива, а аз не правя нищо.
Аз съм виновна.
Сложиха тежък капак на кладенеца. Баааммм! Вече си нямах дупка, в която да изкрещявам, че цар Траян има магарешки уши.