Често се твърди, че на референдуми хората отговарят на всякакви въпроси с изключение на този, който е на бюлетината. Италианските избиратели отхвърлиха с почти 60 на 40 процента пакета от конституционни реформи, на които подалия оставка Матео Ренци посвети две години и така хвърлиха страната отново в драматично безвремие, от което младия политик се опита да я извади. След като не получи необходимото мнозинство от две трети в Парламента, той нямаше как да заобиколи провеждането на национално допитване и очаквано от всякакви посоки полетяха критики и недоволство, някои свързани със самите промени, други просто произтичащи от общото недоволство срещу целия establishment. Загубата на Ренци може и да не е края на неговата политическа кариера, но илюстрира скоростта, с която политическите фигури се износват на фона на множеството сложни проблеми и предизвикателства. Само преди 3-4 години младият кмет на Флоренция бе приветстват като политик на бъдещето, на промяната, на непримиримо несъгласие със старите начини на правене на политика. Днес той има умореното излъчване на поредния отхвърлен ентусиаст.
За италианските стандарти предложения пакет от промени бе доста радикален. Той включваше отнемане на основни правомощия и пряка избираемост на Сената и край на модела на равнопоставеност между долната и горната камара на Парламента, централизация на различни правомощия и нарушаване на баланса между централна и различните видове местна и регионална власт, както и избирателна реформа, която дава допълнителен бонус на печелившата партия и улесняване на формирането на едно-партийни кабинети. На практика това беше предложение за отмяна на следвоенния политически и конституционен модел, създаден да сдържа отделните власти и да предотврати появата на силен лидер или партия, която да доминира целия законодателен и политически процес. Този модел е отглас от фашисткия период на страната и възприятието, че цената на често взаимно блокиращите се власти е по-ниска от изкушението за исторически регрес. Ренци предложи промяната като продължение на своята реформаторска програма, но получи остро неодобрение от различни посоки.
На практика всички останали партии възприеха неговата маневра като опит за собственото му допълнително овластяване и дълбока институционализация на сегашната му позиция. Това ги накара да се обърнат срещу него, а дори негови съпартийци отказаха да го подкрепят в седмиците преди вота. Разбира се, подобна промяна щеше да отслаби структурно позициите на по-малките партии, които нямат шанс да станат първи, както и да намали тяхната цена като коалиционни партньори. Затова и не е изненада, че те реагираха така остро и се позиционираха твърди срещу предлаганите промени. По-нюансирана е позицията на Бепе Грило и неговото движение „5 звезди“. Макар неговата партия да беше потенциално най-печеливша от разместванията, той предпочете да подкрепи кампанията за „Не“, укрепвайки своята позиция на глас срещу старата политическа класа и нейните институции. За голямата част италианци вотът срещу предложенията бе мотивиран от дълбокото им общо недоволство и бе просто отхвърляне на нещо, което им предлагат презираните политици, независимо от точното съдържание и последствия. Разбира се, в подобна нагласа има сериозна ирония, защото те едновременно искат промяна, но и отхвърлят новите инструменти, с които тя може да се случи. Такива противоречиви нагласи не са изненада, когато става въпрос за подобни сложни институционални казуси и допълнително затрудняват движението на страната напред.
Видно е обаче, че немалко избиратели са имали „по-просветен“ подход и мотивация в своя вот. За тях отхвърлянето на конституционните реформи е всъщност подкрепа за запазване на защитния механизъм срещу идването на власт на популисти като Грило. Разграждането на системата на взаимно-възпиращи се власти и институции може и да прави Италия трудно управляема и закостеняла, но поне предлага гаранции срещу политическите крайности. Калкулацията на тези избиратели е била, че Ренци вече слиза от сцената, а следващата политическа звезда ще е рошавия комик, чийто електорален възход продължава. С други думи, падането на Ренци сега е цената на запазването на институционалните буфери срещу далеч по-радикалния популист. Мнозина критикуват левия политик за това, че отиде твърде далеч в амбициите си за структурна промяна и инвестира твърде много политическа капитал в нея, вместо да гради по-усърдно съгласие за промяна по отделни мерки и политики. Така или иначе, грешката е факт и сега Италия е отново в сериозна криза.
Отвъд конкретната ситуация и политическите й последствия, страната остава заклещена в няколко привидно неразрешими дилеми. Тя има нужда от дълбока промяна, избирателите настояват, че я искат, но никой не успява да намери приемливите политики и институционални механизми за нейното случване. Дори идването на власт на Грило трудно ще разсече този възел. ЕС е едновременно ценен и критикуван, италианците не искат да напускат съюза, но са силно недоволни от евро критиките и изискванията за реформи. Някои копнеят по лирата, защото тя дава привидна свобода да пазят статуквото чрез серийни девалвации, но в същото време усещат неприемливата икономическа и политическа цена на едно напускане на еврозоната. Сегашната драма се състои именно в това раздвоено състояние, на което трябва да се търсят решения. Италия току-що прати в историята един от малцината, които успяха да направят, макар и малки, стъпки в правилната посока. Може би е време италианците наистина да получат това, които искат (Бепе Грило), за да видят дали и доколко рецептите на недоволството ще им помогнат да живеят по-добре.
……………………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
