Забавна история отпреди няколко години:
Цивилните служители на полицията в малко испанско градче трябвало да минат през специален курс на обучение по седене на стол с колелца. Причината била, че хората от Отдела за отпечатъци и снимки редовно се изсулвали от столовете си и падали на пода. Преди да вземат решението за специалния курс, полицейските шефове сформирали нарочна комисия за борба срещу падането от стол с колелца. Тя заседавала дни наред, от нея се пръкнали няколко подкомисии, после подкомисиите се разделили на работни групи. Все пак накрая имало резултат – било изготвено ръководството „Столовете с колелца и как да седим на тях”, което започвало със забележителното изречение: „Хванете се за дръжките и се уверете, че владеете стола, преди да седнете на него”. Служителите от Отдела за отпечатъци и снимки обаче продължили да падат, тъй като в ръководството не пишело нищо за столовете без дръжки….
Ако си мислите, че става дума за измишльотина, веднага ще ви компенсирам с друга трагикомедийка:
На 3 януари, когато тук обикновено е зима, а през зимата обикновено е студено, премиерът в оставка свикал заседание на Националния кризисен щаб във връзка със… застудяването. Освен ръководителят на щаба в лицето на министъра на вътрешните работи, на заседанието присъствали още министрите на транспорта и на енергетиката, заместник-министрите на регионалното развитие, на земеделието и на здравеопазването, заместник-главният секретар на МВР, директорите на ГДПБЗН, ГДНП и НИМХ-БАН, експерти от „Пътна полиция“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на отбраната.
„С оглед заповед на премиера на основание чл.62 а, ал.2 от Закона за защита при бедствия“, всички те направили обстоен „анализ и оценка на обстановката във връзка с прогнозите за предстоящи обилни снеговалежи и силни ветрове“. Планирали и „превантивни мерки и действия за реакция“…
Изтръскаме ли горенаписаното от абревиатури, членове, алинеи и административни клишета, взетото от щаба решение всъщност би трябвало да прозвучи така: министерства, служби, дирекции и агенции имат вменени по закон задължения, които просто следва да изпълняват. За едни това означава да почистват пътищата редовно, а не на юруш, чак когато са натрупали преспи. За други – да спират тежкотоварните камиони, за трети – да организират аварийни екипи, щом някъде спре водоподаването или електроснабдяването и т.н., и т.н. Няма нужда, тоест, премиерът да НАРЕЖДА свикването на Националния кризисен щаб, когато се очаква нещо обичайно за сезона. И по-важното: с подобни заседания не се внушава, че държавата работи, а се създава тъкмо обратното впечатление – че не си е на мястото и действа според случая и метеорологичната обстановка.
Впрочем цялото това управленско бездарие лъсна и в навечерието на Нова година, когато на опасност беше изложен животът на хиляди души. Те се оказаха заложници не само на снежния капан по магистрала „Тракия“, а най-вече на нелепия пиар, с който премиерът отигра драматичната ситуация в своя полза. Образно казано, онзи, който набута пътуващите в канавките и ги остави да пренощуват под открито небе при минусови температури, пренесе снимачната площадка от село Хитрино върху отсечката Карнобат – Бургас и за пореден път си присвои ролята на спасител. Прозрачното му намерение да показва пред камерите героичния си профил, заслонен от дебела качулка, даже подсили подозрението, че бедствието е предизвикано малко нещо умишлено. Във всеки случай, както отбелязаха социалните мрежи, беше твърде съмнително, че Борисов ту отиваше към мястото, ту се връщаше оттам безпроблемно, и то придружен от телевизионни екипи, докато хората стояха блокирани с часове…
Тъй като повторението на организирания предновогодишен хаос щеше да е прекалено, сега очевидно дойде ред и на втория етап от рекламната операция. За по-силен драматургичен ефект кризисният щаб дори беше привикан късно вечерта, като ни се даде да разберем, че ще продължи работа по изгрев слънце на следващия ден. В това време телевизиите ни проглушиха ушите за задаващото се „бедствие“, нищо че температури от минус 22 градуса, придружени със снеговалеж, не са чак извънредно природно явление. Камо ли неочаквано, стига такова застудяване да не ни връхлети през юли-август, когато вече бихме могли да се съгласим с написаното в чл.62 а, ал.2 от Закона за защита при бедствия. А именно: „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото.“ Ако снегопочистването надхвърля капацитета на държавата през декември и януари, то значи бедствие наистина има, но върлува единствено по върховете на самата държава.
Е, ще кажете, нали се набелязват превантивни мерки, кризисният щаб се задъхва от бачкане! Там е работата обаче, че освен в некадърността и безотговорността, опасности се крият и в престараването, та нищо чудно сега по магистралите да бъде струпано огромно количество техника, която да ги направи абсолютно непроходими. А най-големият майтап ще бъде, ако обстановката съвсем не се окаже чак толкова страшна и изведнъж Бойко Борисов остане без декор, на чийто фон да проявява храброст. Моля се даже поне малко от малко да завали, за да не истеряса до степен изкуствено да предизвика лавини. Или пък да нареди на министрите, както направи през декември 2010 г.: „Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха!“
Всъщност идеята му си беше чудесна и не е късно да се реализира на практика. Веднага можем да си представим как членовете на кабинета в оставка тръгват пеш по пътищата и започват да ловят снежинките с кепчета или направо с уста. За да не се уморяват, в някои отсечки се придвижват върху столчета на колелца, а кризисният щаб – пак на такива, само че непременно без дръжки. Желателно е също така десетки телевизионни екипи да предават директно спектакъла, а вечерните новини да започват с историческия кадър как Бойко Борисов хвърля на земята дебелата качулка и се юрва срещу стихията гологлав…
Ако не друго, то поне ще бъде забавно за публиката. Не че и сегашният пиар не е, но все пак в него надделява нещо много противно, адски цинично и додеяло ни до смърт. Какво ще кажете да го наречем съвсем простичко – подигравка?
