Радан Кънев не изтрая да мине и месец от учредяването на „Да, България“, за да обяви създаването на нов политически проект, етикетиран като надпартийна платформа. Новото обаче е единствено в името – „Нова република“, което прави инициативата още по-комична. Освен познатата идейна оскъдица, проектът предлага като „алтернатива на ГЕРБ“ … депутата от ГЕРБ Методи Андреев и някогашната активистка на партията Дани Каназирева. А най-забавното е, че Кънев, който все още е лидер на ДСБ, тържествено ни съобщи новината: „За първи път в дясно има алтернатива на ГЕРБ. За първи път в дясно няма да има коректив, младши партньор, камъче в обувката, трън в петата. Ще има алтернатива!“ С което всъщност направи самопризнание, че досега собствената му партия е била просто една имитация…
Впрочем същият патос се лееше и през май 2013 г., когато Иван Костов подаде оставка заради слабия изборен резултат. Тогава Кънев оглави ДСБ с думите: „Получихме оферта от г-н Бойко Борисов, за да участваме в единен десен блок, но ГЕРБ не е алтернатива в българската политика. Позицията ни срещу ГЕРБ е единодушна, тя не е предизвиквала никакви спорове. Няма сговаряне, твърденията за това са немного добросъвестни медийни интерпретации“.
Тези приказки обаче не попречиха година по-късно демократите за силна България да влязат в официална коалиция с ГЕРБ, като отново се намери високопарно обяснение за участието им във властта – компромис в името на належащите реформи. Кънев даже призна, че е излъгал избирателите си, „когато обещавах, че няма да гласувам за правителство с премиер Бойко Борисов“, а само след няколко месеца се случи и ето това:
В началото на 2015 г., в разгара на снежната блокада в Родопите, партийният актив на ДСБ опъна тежки трапези в пловдивския хотел „Санкт Петербург“, собственост на „червения олигарх“ Георги Гергов. За да повдигне още повече градуса на настроението, лидерът Кънев шеговито разказа как навремето се озовал на сбирка на Европейската народна партия. Бил заедно със Светослав Малинов, към днешна дата евродепутат от РБ, и Надежда Нейнски, сега посланик в Анкара. Тримата се разкъсвали от Хамлетовата дилема дали да се снимат с Цветан Цветанов и „да бъдем псувани“ от съпартийците си, или да се изнижат като мокра връв. „Имаше и трети вариант – ако Цветанов ни намери, какво тогава да правим – да бягаме или да се снимаме с него? Неслучайно се връщам към тази случка, защото само година по-късно между партиите в център и дясно вече има здраво и сериозно партньорство, с уважение и самочувствие!“
След тия думи активът се смя, смя се и гостът на сбирката… Бойко Борисов. А после Борисов избъзика демократите за силна България с аналогична шега: „Днес имах същата дилема, преди да дойда тук. Не знаех дали нямаше да ме набият, затова си взех Румяна Бъчварова да ме пази и да ви вкарва страх.“ И десебистите пак много се смяха и ръкопляскаха, с надеждата да се харесат на премиера…
Вярно, в края на същата 2015-а „доверието“ се пропука и Радан Кънев пак смело заговори за алтернатива. Само дето продължи да бъде лидер на партия, която участва във властта, а и той си остана на депутатската банка с поредното оправдание – в сегашния си организационен вид Реформаторският блок не защитил програмата си и не отговорил на очакванията на избирателите си, но ДСБ нямало да го напусне, тъй като „само от властови позиции можеш да променяш живота на хората за добро.“ Логиката, че единствено във властта имаш реален ресурс да влияеш при взимането на решения, беше изтъкната и на националната конференция през март 2016 г., нищо че Кънев се похвали как за 3 месеца в опозиция ДСБ направила повече, отколкото за 13 месеца в управлението. „Ако искаме днес, утре или след десетилетие да имаме истинска власт, ние имаме нужда от истинска опозиция, която да дава алтернатива, да сочи пътя напред!“, каза той и тогава, а делегатите бурно аплодираха това сериозно противоречие. Още по-бурно пък ръкопляскаха на гостуващата им Татяна Дончева, която обяви, че „ние сме дали държавата на мутрите и мафията“, а хората в ГЕРБ са „конформисти, прости и нахални“.
Е, при това положение какво прави Методи Андреев в „Нова република“? Или ще излезе, че ДСБ нямаше нищо против да съучаства в управлението на простаци и нахалници? Нещо повече – на мафията, доколкото самият Радан Кънев някога също наричаше ГЕРБ „едно от лицата на политическата мафия“? Ако тогава е излъгал, а с коалирането после пак е излъгал, няма ли, следователно, да излъже и с новия си проект?
Разбира се, въпросният нов десен проект няма какво ново да ни предложи, затова и на помощ се притичват клишетата. Алтернативата ще дава надежда на хората. Тя ще търси лица, които са доказали, че защитават принципи. „Нова република“ веднага започва „контакти за политическо обединение с личности и партии, с които споделят общи ценности и принципи“ и прочие лицемерни бла-бла…
Въобще кризата в жанра е толкова очевидна, че веднага се сещам за едноименната глава от „Златният телец“ и драмата на местните художници от групата „Диалектически триножниковист“. За разлика от Радан Кънев обаче, портретистът Теофан Мухин прояви доста по-голяма находчивост от тази да представя поредната си конюнктурна халтура като „надпартийна платформа“. Мухин дори успя да разбие утвърдения шаблон, като предложи на публиката портрети не с маслени бои, акварел, въглен, темпера, пастел или черен молив, а с овес. Впоследствие огромен успех имаха и скиците му от просо, пшеница и мак, смелите наброски от кукуруз и булгур, пейзажите от грах и натюрмортите от грухано жито. А когато Остап Бендер завари Теофан в миг на творческо вдъхновение, пърхащите наоколо врабчета атакуваха отрупаната с житни растения палитра на художника и отмъкваха някои детайли от бъдещата картина.
Изтръскаме ли новата платформа от общите приказки и додеялите банализми, от нея също няма да остане нищичко. Тя е съвършено позната, а оттам и безинтересна, защото е опит едни изхабени лица да се навират отново в общественото полезрение. За протокола: Методи Андреев беше народен представител от СДС от 1997 до 2001 г., сетне оглавяваше Комисията по досиетата, а в последното НС беше депутат от гражданската квота на ГЕРБ и член на сума комисии. Запасният генерал от ДСБ Атанас Атанасов, който се е специализирал в приглушеното подхвърляне на засукани конспирации, също е с двата крака в статуквото от има-няма 25 години. Самият Радан Кънев пък, да повторя, разправяше как „между партиите в център и дясно вече има здраво и сериозно партньорство, с уважение и самочувствие“, макар днешната му съидейничка Дани Каназирева отдавна да бе изключена от ГЕРБ и да се готвеше за личен реванш…
Реваншизмът на Каназирева обаче е най-малкият проблем на „надпартийната платформа“, която дойде по-скоро като отговор на „Да, България“, а не като алтернатива на ГЕРБ. Ясно е, че покрай партията на бившия правосъден министър инициативата беше иззета от групата „Диалектически триножниковист“, а лидерът на ДСБ сериозно изревнува. Затова и „Нова република“ изглежда плод на желанието му отново да е в центъра на вниманието, заедно с други пренебрегнати, но петимни да се прикачат към нещо ужким новичко лица. Водени от амбицията да не изпаднат от каруцата на следващите избори, те всъщност пречат, и то пречат именно за обновяването на така нареченото дясно. Запушват го като тапа, блокират го с изтърканите фрази, че „повече от всякога България има нужна от алтернатива – принципна, разумна и честна“. От тях десният избирател е изтощен вече до смърт, дошло му е направо до гуша от лицемерие, лъжи и тягостна идейна пустота. А последните, впрочем, лъснаха още на другия ден след учредяването на „Нова република“, с милото признание на Методи Андреев, че в ГЕРБ има много свестни хора и един от тях е …Цветан Цветанов!
Щом тази е алтернативата, по-добре ще е да минем без нея, не мислите ли? Далеч по-смислено ще е и следващите „десни“ проекти да бъдат нахвърляни с грухано жито, с овес или пшеница, в краен случай само с грах. Така някое врабченце може и да клъвне, та поне да има някаква файда от платформите. И не на последно място – това ще бъде наистина нещо новаторско, каквато би трябвало да е всяка алтернатива. Същинската обаче, не и имитацията на такава. Камо ли суетната претенция да олицетворяваш принципност и честност, когато като същи Мухин си го ударил на халтура в името на оцеляването си.
