Джорджина Киниън, превод Веселина Седларска
През 1979 година стана известно съдържанието на един засекретен меморандум от тютюневата индустрия. Съставен десетина година по-рано от „Браун и Уилямсон“, меморандумът разкрива прилаганите от компанията тактики за противопоставяне на „силите, които са против пушенето“.
Ето какво може да се прочете в този документ в раздела „Маркетинг“: „Нашият продукт е съмнението, тъй като съмнението е най-най добрият начин да се конкурира всеки факт, който вече съществува в съзнанието на потребителите. Съмнението е най-доброто средство за предизвикване на полемика.“
Станалият явен меморандум предизвиква интереса на Робърт Проктър, историк от университета „Станфорд“, който започва да се рови в практиката на тютюневите компании и най-вече в начина, по който те са създавали шум около въпроса дали пушенето води или не води до ракови заболявания.
Проктър стига до извода, че тютюневата индустрия не иска потребителите да знаят вредите от пушенето и харчи милиарди да замъгли и омаловажи фактите как пушенето се отразява на здравето. В резултат на това изследване той създава дума за наука, която изучава преднамереното разпространение на невежеството: агнотология.
Съставена е от agnosis, гръцката дума за невежество, и „онтология“, клонът на метафизиката, който се занимава с природата на нещата. Агнотологията е наука за злонамереното разпространение на хаос и измама, обикновено с цел продажба или друга полза.
„Изследвах как мощни индустрии насърчават невежеството, за да продават продуктите си. Невежеството е сила и агнотологията се занимава с преднамереното създаване на невежество. Когато се заех с това изследване, открих таен свят на засекретени научни знания и стигнах до извода, че историците ще трябва да им обърнат повече внимание.“
Според Проктър написаният през 1969 година меморандум с използваните в него тактики са перфектният пример за агнотология. „Невежеството не е просто нещо, което все още не знаете, то също така е политическа маневра, нарочно създадена от силни субекти, които искат да не знаете.“
Агнотологията е точно толкова важна днес, колкото когато Проктър изучава нарочната бъркотия от факти за връзката между пушенето и раковите заболявания. Например съмнението, което беше посято от опонентите на президента Барак Обама за месеци наред, докато той публикува удостоверението си за раждане през 2011 година. Или случая, в който политически коментатори в Австралия, които се опитаха да поддържат паника с оприличаването на кредитния рейтинг на държавата с гръцкия, въпреки наличната информация от кредитните агенции, че икономиката на Австралия е различна от гръцката.
Проктър обяснява, че невежеството може да бъде разпространявано под дегизировката на балансирани дебати. Но фактът, че в един спор има две различни гледни точки, не води задължително до разумни заключения. Това се е прилагало навремето, когато тютюневите компании са използвали науката, за да доказват безвредността на пушенето, прилага се и сега, когато на отричащите климатичните промени им се налага да спорят с научните доказателства.
„Тази практика на двете гледни точки позволи на тютюневата индустрия тогава и на отрицателите на климатичните промени днес да претендират, че всеки проблем има две страни и така да създават фалшива картина на истината, тоест невежество.“ Например ако науката сочи връзката между пушенето и рака, доказана в експерименти с мишки, тютюневите индустриалци опонират, че това не означава, че и хората са застрашени.
„Живеем в свят на радикално невежество и е цяло чудо, ако някаква истина си пробие път през целия този шум – казва Проктър. – Въпреки че знанието е достъпно, това не означава, че го притежаваме. Повечето от нещата са тривиални, почти толкова тривиални, колкото точката на кипене на живака, но при въпросите от политическо и философско значение хората прибягват до знания, идващи от вярата или традицията, пропагандата или откъдето и да било другаде.“
Проктър установява, че невежеството се разпространява, когато мнозинство от хора не разбират някакво схващане или факт и едновременно с това групи по интереси – търговски или политически – упорито работят да сътворят объркване, замъгляване, хаос. Неграмотното общество е податливо на тактиките за замъгляване на истината.
Да вземем за пример климатичните промени. „Битката не е само по въпроса дали има или няма промени в климата, тя се разпростира и върху това дали Бог е създал земята, за да я използват хората, дали правителствата имат правото да регулират индустрията, дали на еколозите трябва да се дават такива правомощия и т.н. Така че не става дума само за факти, а за всичко, което въображението може да свърже с тези факти.“
Друг академичен изследовател на невежеството е Дейвид Дънинг от университета „Корнел“. Дънинг предупреждава, че интернет спомага за разпространение на невежеството – това е място, където всеки има шанса да е експерт, което прави хората плячка на мощни интереси, разпространяващи с цел невежество.
„Умните хора имат полза от информацията в интернет, но само на един клик разстояние мнозина могат да бъдат заблудени от фалшиви експерти. И аз се тревожа не толкова от факта, че губим способността си да си съставяме собствено мнение, а че е толкова лесно това да се случи. Налага се да се консултираме с други хора дори повече, отколкото си представяме. Другите хора може също да не са перфектни, но понякога те коригират нашите недостатъци, както и нашият далеч от перфектността житейски опит може да коригира техни грешки“, твърди Дънинг.
Дънинг и Проктър са на мнение, че злонамереното разпространение на невежество е било яростно и от двете страни на политическия спектър по време на президентската кампания в САЩ. „Доналд Тръмп е очевидният пример за предлагане на лесни решения, които или не могат да бъдат приложени, или няма да свършат работа“, смята Дънинг.
И макар агнотологията да се е зародила в разцвета на тютюневата индустрия, днес потребността и от думата, и от науката, която стои зад нея за изучаване на човешкото невежество, е по-силна от всякога.
(Статията на Джорджина Киниън е от колекцията на ББС „Най-доброто от 2016 година“)
……………….
„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
