„Лявото невинаги убива, но винаги лъже.“
Николас Гомес Давила
БСП си организира конгрес навръх знаковата дата 4 февруари, с което очевидно търси следната символика: на този ден преди 20 години партията сдаде властта, към която днес отново се е устремила с щедри обещания. Окрилена от успеха на президентските избори, новата председателка Корнелия Нинова говори за революционни промени, които победно да изведат социалистите на предсрочния парламентарен вот, а на въпрос има ли опасност „революцията“ да повтори ситуацията след управлението на Жан Виденов, твърдо отговаря: „Не!“
Тъй като мнозина са позабравили, а още повече дори не знаят какво се случи на 4 февруари 1997 г., разказът за тогавашните събития търпи различни интерпретации. Една от тях обаче е особено дразнеща, защото позволи на социалистите да се самогероизират, като обясняват как са върнали мандата „без кръв“ и на косъм са спасили страната от гражданска война. Според тази версия държавата е блокирана от някакви хора, насъскани от някакви злодеи от някаква опозиция, които създават безредици и пречат на едни добри управляващи да управляват още по-добре. В един момент става страшно, но точно тогава на сцената се появяват двама храбри мъже – Николай Добрев и Георги Първанов, които спасяват гражданския мир. А ето и най-нахалната част: по-късно, вече в качеството си на президент, Първанов великодушно „прощава“ на злодеите и даже предлага датата да влезе в учебниците по история като Ден на помирението…
В учебниците обаче би трябвало да пише друго:
През 1995 – 1997 г. България се управлява от министър-председател на име Жан Виденов. Резултатът от това управление се свежда до една дума – катастрофа. Виденов е лицето на катастрофата, но по онова време Първанов е негов зам.-председател, а на 4 февруари 1997 г. е начело на партията от близо два месеца.
Точно през тези два месеца България живее в хаос. По магазините няма нищо, а с парите, които сутринта стигат за кофичка кисело мляко, вечерта може да се купи бисквита. Въпреки това БСП никак не иска да се разделя с властта. Нещо повече – държи да прави второ правителство и проектокабинетът дори е готов.
През 2002 г., току-що встъпил в първия си президентски мандат, Първанов разсекрети стенограмата от заседанието на Консултативния съвет по националната сигурност (КСНС), на което се взима решението БСП да върне мандата за това второ правителство. Ето защо в учебниците може да се цитира и откъс от доклада на ген. Георги Ламбов (тогава главен секретар на МВР), който чудесно илюстрира какво се случва в страната на „историческата“ дата 4 февруари:
„В столицата и в редица други градове (обстановката – б.а.) продължава да е сложна в резултат на провежданите протестни и стачни действия и изразилите се на много места прояви на гражданско неподчинение. Към 7.30 ч. на територията на столицата стачкуващите студенти са блокирали основните възлови кръстовища на входно-изходните магистрали.
Към 13.00 ч. от студенти и граждани са блокирани 21 възлови кръстовища в града, като периодично през тях се допускат коли на МВР, Бърза медицинска помощ и граждани за участие в протестните митинги и шествия. В нощта на 3 срещу 4 февруари продължава да са блокирани кръстовищата пред Софийския университет и на Орлов мост.
Продължават блокадните действия на международния път София – Скопие в района на Кюстендил, на главния път Е-79 в районите на Дупница, Сандански, Кресна, както и жп линията София – Кулата в районите на Дупница и Петрич. Втори ден продължава блокадата на околния път за ГКПП Кулата в района на Струмяна, община Благоевград.
С различна по време продължителност живи вериги, автомобили и други средства бяха блокирани входно-изходните магистрали, кръстовища, отделни пътни и жп участъци в Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Ловеч, Велико Търново, Монтана, Видин, Русе, Добрич, Кърджали, Перник, Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Стара Загора, Гълъбово, КПП Дунав мост, КПП Калотина, КПП Станке Лисичково и Отоманци. От 16.00 ч. на 3 февруари с леки коли и автобуси е блокиран пътят от Бургас за София. По същото време е изградена и блокада на пътя Дупница – Самоков. Очаква се възникване на затруднения при обезпечаване на населението с хляб и хлебни изделия.“
Така, с други думи, изглежда България в онзи студен зимен ден, когато лидерът на социалистите Георги Първанов и Николай Добрев – вътрешен министър в оставка, натоварен със задачата да състави и оглави втория кабинет на провалилата се БСП, най-сетне връщат мандата. Три дни по-късно пред Висшия съвет на социалистическата партия самият Първанов описва събитията, довели до 4 февруари, така: „Българите масово обедняха. Това породи чувство за безнадеждност и остро социално напрежение. Стачните действия се разраснаха и създадоха заплаха от спиране на възлови обекти и парализиране на цели отрасли от националната икономика.“ Страната ликува, най-сетне си е отдъхнала…
Можеха ли, следователно, Първанов и Добрев (лека му пръст) да направят нещо друго? Ако не бяха върнали мандата, дали този втори кабинет щеше да се справи с положението и с цената на какво? За каква храброст и за какво помирение говореше бившият президент, когато единствената заслуга на БСП беше, че призна катастрофата, която сама произведе?
Въпросите днес звучат реторично, но, както става ясно от разсекретената стенограма, някъде около 16 часа на 4 февруари Първанов продължава да настоява за съставянето на второ правителство. „Ние имаме готовност да представим, както вече беше обявено в печата, състава на новия кабинет на Демократичната левица… Ако ние днес върнем мандата и се отиде форсирано към незабавни предсрочни избори, означава да не свършим цялата тази работа, която стои пред нас.“ Около 18 ч. пак Първанов заявява: „След приключване на Консултативния съвет ние с г-н Добрев ще Ви информираме за изпълнението на мандата и вероятно ще бъде взето съответното решение.“
Отново от стенограмата става ясно и друго: връщането на мандата не само не е героичен, но не е и доброволен акт. Истината е, че в края на един извънредно тежък разговор на КСНС при новоизбрания президент Петър Стоянов (който изиграва най-съществена роля за „разубеждаването“ на Първанов и Добрев) двамата отстъпват, признавайки, че това е единственото възможно решение. Не е лошо обаче да се припомни, че същият Добрев, чиято канонизация от години върви под пълна пара, само две седмици по-рано, на 21 януари, казва на закрито заседание на Министерския съвет, председателствано от премиера в оставка Жан Виденов:
„Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов (Димитър Павлов, министър на отбраната – б.р.), за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската. Или взаимодействие с войската – това го позволява Законът за МВР…“
Е, до „взаимодействие“ с танковете все пак не се стигна, „лявото невинаги убива…“, както пише колумбийският мислител. Но то наистина винаги лъже, което позволява и циничните опити да си присвоява дати, за които не само няма заслуги, а дължи извинение. „Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва, претендирайки, че твори бъдеще“, пише още Давила, и към точната му диагноза няма какво да се добави. В нашия случай обаче е редно да се направи и едно важно допълнение – за да се случи тази често катастрофална претенция, налице трябва да е безкритична към подигравките с истината публика. Публика, която напълно заслужава да се пренаписват нагло и историята, и собственият й живот.
