Има дни, в които от всички посоки ни се смеят в очите. Без някакъв особен ефект. Тихомълком между тонове откровено глупави и криминални новини изтече, че институционалното мотане около трагедията в село Бисер е приключило пет години след нещастието. Естествено, никой не е виновен. Кой пък ще посмее да обяви за виновен някой преди избори?! Поредно безумие отива в небитието без не просто да е намерена вина, а и да чуем какво и как не e сработило.
Всъщност, в една „нормална държава“ щеше да има не просто разследване и евентуално съдебен процес, а цялостен институционален анализ, за да знаем какво не се е случило както трябва и какво да променим. Това е всъщност разумния управленски механизъм, чрез който се коригират грешки и се пази човешкия живот. Естествено, подобно нещо не видяхме. Всъщност, никога не го виждаме.
Трагедията в тунел „Ечемишка“ пък е българска „класика в жанра“. Резултат от толкова дълга поредица от безхаберие и нагла безотговорност, че човек и дирята не можа да й хване. Щом гръмнат медиите, за кратко, се отприщва такава канонада от политически и институционален шум, че наистина малцина имат нервите и способността да отсеят за какво точно иде реч и да подредят фактите. Всеки се оправдава с другия, един шеф „прехвърля топката“ на друг. В такива моменти човек разбира всъщност колко се е наплодила бюрокрацията и колко знайни и незнайни структурки, агенции и прочее населяват страната.
Безобразията на „Топлофикация“ са друго поредно безобразие и не защото не може да се случи авария, а защото не може да се третират софиянци като касички, на които дори не дължите едно честно обяснение. Всъщност, явно може. Трябваше да минат три дни, за да се надигне някаква вълна от недоволство и институционална реакция на наглото „тука има, тука нема“ с топлото. В нито един момент от фирмата не дадоха пълната картина на случващото се. Естествено вече всичко премина в истерия и пълна какофония, че дори общината сезира прокуратурата ?! Тя щото е свършила нещо, та…..
Надали има някой, който си мисли, че цялата джабала ще трае дълго. Е, всъщност може да стартират някое безсмислено разследване, което след пет години тържествено да заключи, че виновни няма. Като със село Бисер. Пък и тази зима е толкова студена, дълга и болнава, че пукне ли първа пролет хора и медии тутакси ще превключат на съвсем друга вълна. Институциите ще си се върнат в обичайното състояние, до следващата драма.
Тези дни гледахме с уважение протестите в Румъния, а онзи ден „Евронюз“ пуснаха и видео с танцуващи и усмихнати протестиращи. Правиха се сравнения, даваха се обяснения за приликите и разликите със северните съседи. При това често от хора, които прекараха месеците на протест срещу Пеевски – Орешарски в непрестанен хейт, но както и да е. Картината на големите маси протестиращи обаче ни води в грешна посока. Да, това са впечатляващи образи, силни моменти на солидарно недоволство. Но те са рядкост и се случват при колосална наглост и не са това, което най-много ще ни помогне да поразбутаме блатото.
Нужни са ни ежедневни действия, реакции и протести на тези, които са директно засегнати и заплашени. Ако се върнем към последните десетина дни, това би означавало да се хванат жителите на село Бисер и да поискат отговори, а не мънкане. Да се хванат тези, които са минали през тунел „Ечемишка“ в онзи ужасен ден и да поискат сметка. Да се организираме всички ние, които „Топлофикация“ третира като безгласни касички. Ясно е, че това трудно ще стане, най-малкото защото изисква недоволството да стане част от ежедневието на всеки. Но с големи взривове ала Пеевски, държава и общество няма как да се променят трайно и в дълбочина.
