През последните месеци сме свидетели на трансформация в политическия живот в България, която започна с президентските избори през ноември 2016 г. и свързаната с тях оставка на правителството на Борисов. Политическата карта започна да се пренарежда. Борисов обърка президентските избори с парламентарни и това стана причина за политическата нестабилност както в страната, така и в самата партия ГЕРБ. Кризата в партията вече е видима. Социологическите проучвания измерват намаляване на подкрепата за нея. Времето ще покаже колко е дълбока тази криза и може ли да бъде овладяна. Но едно изглежда сигурно. Със смазващата доминация на ГЕРБ в политическия ни живот е свършено. Партията върви надолу. Загубата на президентските избори беше първата загуба в партийната история на ГЕРБ и тя, естествено, ще бъде преболедувана трудно. Още повече, че причината за тази загуба беше в арогантността в подхода на Борисов и ГЕРБ към изборите. Този път избирателят не пожела да гласува за „каквото му предложат“.
В момента Борисов и ГЕРБ се намират в различно и непривично
за тях положение. И това се вижда от търсенето на всякакви поводи за противопоставяне с БСП. ГЕРБ се занимава повече с предизборната програма на БСП, отколкото със своята. Гледана от вън ГЕРБ създава впечатление за изчерпване и откъм идеи, и откъм личности. Електоралното влиянието на партията видимо е намаляло. От друга страна победата на Радев несъмнено даде силен тласък на социалистите. Социолозите измерват ръст в доверието към БСП.
Явно ГЕРБ губи част от електората си и едва ли ще успее да си го върне за малкото време, което остава до изборите. За да успее да си го върне, ще трябва да предложи нови идеи, теми, послания, визия на самата партия, както и нови лица, с които младите и активните хора да се идентифицират. Без това партията няма как да спечели този важен електорат. С други думи, ГЕРБ няма много силни козове, които да извади, за да мобилизира колебаещия се електорат.
Защо губи ГЕРБ? Основната причина за низходящата посока, в която тръгна партията е действието на Борисов, който за пореден път се оттегли от властта, което всъщност показа страхът и паниката вътре в партията. Точно тези две неща я карат да прави грешни ходове, което вреди на стабилността ѝ. Силата на ГЕРБ вече не е толкова видима, колкото преди. Сега партията не респектира, тя се страхува, а това играе против нея.
Друг фактор, който силно влияеше на избирателите бе харизмата на Борисов, която започна да се изчерпва през последната година. Разбира се докато е на политическата сцена, той ще се опитва да използва своята харизма, за да въздейства на хората. Друг е въпросът доколко те ще бъдат подвластни на неговия образ, защото вече го няма онова присъствие, което привличаше симпатиите. Доверието към него драстично е намаляло и това се вижда от социологическите проучвания, които показват, че той се намира на четвърто място по рейтинг след президента Румен Радев, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и лидера на БСП Корнелия Нинова. Именно заради това Борисов непрестанно се опитва отново да подсили интереса към себе си, използвайки ситуацията в страната. Това може да се открие в неговите действия и изказвания през последните 2 месеца: на първо място може да отбележим позицията и ролята, която зае при трагедията в Хитрино и на второ място решителността, с която подкрепя решенията от референдума. По този начин се опитва да върне образа си от преди десет години, който бе олицетворен с човек от народа, който ще се грижи единствено и само за народа. Наистина хората подкрепят такъв тип личности, които се идентифицират с тях и затова Борисов се опитва да си върне доверието на избирателите с такъв тип действия. Друг е въпросът за самия референдум и истинската причина заради, която ГЕРБ толкова много държат да влезе в сила. Борисов се надява, че мажоритарната система ще върне ГЕРБ във властта и дори ще донесе парламентарно мнозинство на партията.
Повече от ясно е, че ГЕРБ няма други авторитети, освен Борисов, които да помогнат на партията да се изправи след тежкия удар, който понесе. Личностите в ГЕРБ светят с отразената светлина на лидера. Но авторитетът на лидера се топи, а заедно с него и авторитети на останалите членове на партията. Ако досега Борисов можеше да прехвърля авторитет към другите личности в партията, то това вече е невъзможно.
Криза в ГЕРБ явно е налице. Преди месец ГЕРБ все още беше лидер по доверие, но през последната седмица бе застигната, а според някои социологически агенции и изпреварена от БСП. Но е твърде рано да се мисли, че тази криза в партията ще доведе до нейното излизане от политиката. Всъщност има един факт, който не трябва да се забравя и който гарантира донякъде стабилността на партията, а именно липсата на конкуренция вдясно. Последните събития, които се случват вдясно определено показват, че липсва силна конкуренция там. Започналото раздробяване на десницата и новосформиралите се партии няма да създадат опасност за ГЕРБ, но в същото време няма да могат да и помогнат. Проблемът тук е, че няма един цялостен проект на десните, който да им помогне да влязат в новия парламент. Тази раздробеност играе единствено против тях и създава впечатлението, че ГЕРБ нямат алтернатива вдясно.
Освен това ГЕРБ има много силен коз в присъствието си в държавната и общинските администрации и по тази линия може да мобилизира електорат. Партията разполага със сериозни финанси за провеждане на цялостна кампания. Проблемът на партията е в това, което представят като програма за бъдещото развитие на страната. От доста години в партията и нейната програма не е настъпвала видима промяна, което също е фактор за намаляване на доверието към нея. В предстоящите избори трябва да се стремят да създадат тази промяна, но времевия ресурс, с който разполагат е доста малък. Освен това и вътре в партията вече се забелязват пукнатини, които предизвикват нестабилност.
„Новата“ програма, която ГЕРБ представи преди дни, всъщност не показва нищо по-различно от това, което обещаваше ГЕРБ в предишните години. Основните приоритети на партията са образованието, борбата с корупцията, справяне с безработицата, както и сигурността на гражданите, но тук основния въпрос, който трябва да си зададем е „ Какво разбират ГЕРБ под всичко това?“ През последните години всъщност миграцията може да се нарече справяне с безработицата, реформата в образованието се нарича справяне с неграмотността. Ако едните показатели намаляват, то други, които имат също толкова важно значение, нарастват.
Предстоящите избори ще са един изпит както за партията, така и за Борисов. От ГЕРБ трябва да са наясно, че политическият имидж на Борисов вече няма да бъде толкова голям фактор при печеленето на гласове. Ако ГЕРБ иска да отново да спечели изборите, то трябва да заложи на значими и конкретни промени, да поеме сериозни ангажименти пред обществото за дълбоки реформи. Това се отнася и за другите партии. Всички те трябва да се доближат максимално близо до обществото и да видят проблемите в техния зародиш, за да могат да отговорят на очакванията, които хората имат към тях. Обществото вече е уморено от празни обещания.
…………………………..
„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
