Учените все още не са установили кое тласка китовете към масови самоубийства. А последното е само отпреди дни: на плажа „Феъруел Спит“ в Нова Зеландия се хвърлиха 416 кита и една трета от тях почти моментално загинаха. За живота на останалите се борят стотици доброволци, като ги обливат с вода и копаят гигантски ями с надеждата приливите да ги отнесат обратно в океана. „С толкова много мъртви трябва да допуснем, че и останалите са в лоша ситуация. Така че се приготвяме за много травматичен период“, предупреди регионалният мениджър на Департамента по консервация Андрю Ламасон.
Трагедията се разиграла в залива Голдън Бей, където през последното десетилетие е имало девет такива излизания. Някои от самоубийците са се връщали на брега неколкократно, а най-заклетите рецидивисти в крайна сметка са били евтаназирани. От хуманни съображения, разбира се, да не се мъчат повече. Само дето мъките на новозеландските изследователи да разрешат загадката не свършват и не свършват. Същият Ламасон обяснява, че причината китовете да излизат на брега вероятно е свързано с местната география. „Ако искаш да измислиш нещо, което да улавя китове, заливът има перфектния дизайн – огромна „кука“ от пясък. Щом влязат тук, е много трудно да разберат как да излязат.“ Друга теза пък гласи, че ключов фактор е силната социална привързаност сред китовете със зъби – ако един от тях изплува, десетки и дори стотици могат да го последват, за да не бъде сам.
Каквито и да са причините, тези изключително интелигентни бозайници продължават да упорстват във възпроизвеждането на една и съща колективна трагедия. По това те приличат на други бозайници, макар че могат да се открият и някои разлики. Българите, например, са в състояние да се хвърлят масово на брега, стига в предизборния им период да обещаеш главозамайващо висока средна заплата и минимална пенсия. Те знаят, или поне инстинктивно усещат, че тая работа няма как да стане, но пак се хващат на „кука“ от пясък. Пред чий плаж е тя, има минимално значение – по-важното е, че изборът е сведен до една от много куки:
Първата предлага минимална пенсия от 300 лв., средна заплата от 1500 лева и безплатна винетка, като откровено заявява, че възнамерява да превърне страховете на българите в тяхна надежда. Тези страхове тя вече сбъдна два пъти, като нищо ще го направи за трети. На кука №1 е закачена думата „Стабилност“.
Втората е забучила друга примамка – нито един българин да не е на или под прага на бедността. Тук, естествено, пак се преизчисляват пенсии във възходящ порядък, но се ухажват и млади семейства с опрощаване на лихви за жилище. Българите са се закачали на кука № 2 вече безброй пъти, но самата тя сега се е накиприла с думата „Промяна“.
Третата е патриотична, оттам и направо неустоима. Видни наши учени като Божидар Димитров, но също така Божидар Димитров и не на последно място – Божидар Димитров, са единодушни, че патриотизмът е бездънна каца, от която винаги ще се гребе. На кука №3 виси със страшна сила думата „Българщина“.
Вдясно (условно казано) има по-широк набор от етикетирани куки – например с думите „Реформи“ и „Борба с корупцията“, но мятащите се на този плаж рецидивисти изглеждат силно разколебани. Е, все някой ще се бутне и в тия плитчини, само че с това делене и роене вече се върви към доброволна евтаназия.
А ето и кука №5, развяла знамето на популизма от самия морски бряг! Евтини лекарства и бензин, в комплект с Крумови закони и фантастични заплати, а над плажното капанче, за разкош, плесната и фирмата „Воля“. Човек веднага си представя как се излежава върху пясъка, докато от една страна му подават слънчогледови семки, а от другата – ледена бира. Българинът има силна воля за такъв живот, тук и солидарност никога липсва…
Впрочем наскоро имаше друг трагичен инцидент с кит, който няколко пъти засядал в плитчини край норвежките брегове в желанието да сложи край на живота си. Бил ужасно упорит и накрая морските служби решили да го застрелят. Като му направили аутопсия, те установили кое му е причинявало огромна болка: в стомаха му били открити 30 найлонови торбички с надписи на английски и датски език.
Представяте ли си обаче, ако бяха не пликчета, а предизборни програми на български? И не е ли по-щадящо да се натъпчеш с гаден полиетилен, отколкото с обещания?
От „империчен“ (по Десислава Атанасова) опит българинът е наясно с отговора. А най-голямата загадка – защо непрекъснато си причинява едно и също страдание, все ще има някакво обяснение. Напълно възможно е, например, природата да се е отнесла по-старателно към китовете, за които пише: „В процеса на създаването им не са пропуснали и най-дребните на пръв поглед детайли. Тези животни нямат козина, защото дебелият слой подкожни мазнини поддържа топлината в условията на ниски температури. А малките очи и практически пълната липса на обоняние също не причиняват на китовете проблеми, тъй като океанът най-напред е свят на звуци.“
На този фон българинът уж си има всичко – и уши, с които да чуе фалша, и очи, с които да го види, и чудесно обоняние да долови миризмата на развалено. Някои си имат и козина, какво ни е тогава?! Или ще излезе, че всичко опира до интелигентност да съберем трите заедно и най-сетне да стигнем до заключението, че се плацикаме в собствения си сос…
Ето защо ми хрумна идея: ако има доброволци, които обливат китовете с вода, сигурно ще се намерят и такива, които да спасяват българи. Като си свършат работата на плажа „Феъруел Спит“, веднага да пристигнат тук и да ни почват, че ни чака много травматичен период! Даже няма да им се наложи да копаят някакви гигански ями – поне тази работа успешно сме отметнали.
