Последните осъществени преговори за обединението на Република Кипър и Севернокипърската турска република в Швейцария преди месец бяха знакови. На тях присъстваха не само представители на двете кипърски общности, но и на страните гаранти – Гърция, Турция и Великобритания. Именно тези три държави според Споразумението от 1960 г. (тогава Кипър е единна суверенна държава) отговарят за независимостта, териториалната цялост и сигурността на „острова на любовта“ (Кипър е наричан така, защото се вярва, че това е рожденото място на древногръцката богиня на любовта Афродита).
Миналата седмица обаче ентусиазмът на мнозина беше попарен. Лидерът на Севернокипърската република Мустафа Акънджъ отмени визатата си за поредния кръг разговори. Причината – всяка година в училищата в Република Кипър ще се обръща внимание на референдума от 1950 г. (тогава 95% от населението на Кипър гласува „за“ обединение с Гърция). Приемането на новото законодателство в този съдбовен момент допълнително нажежи страстите. Според турския вестник „Хюриет“, Акънджъ е „тръшнал силно вратата и си е тръгнал“ по време на разговор с лидера на Република Кипър Никос Анастасиадис на 16 февруари. Ето защо не е трудно да си представим следния разговор:
Никос Кодзиас (външен министър на Гърция): Дали аз закъснях, или времето бързаше? Аз те чакам за среща…
Мевлют Чавушоглу (външен министър на Турция): Аз те чакам, но моля те – ти да минеш по другия бряг.
Н.К: Отшумя като приказка каквото ни свързваше…
Борис Джонсън (британски външен министър): Отшумя като празничен звън…
Имало едно време
Едни от първите заселници на острова са били елините. През годините различни народи са населявали Кипър, но от ключово значение е завладяването му от османските турци в средата на 16. век. Дни преди началото на Берлинския конгрес, Великобритания и Османската империя подписват тайно т.нар. „кипърска конвенция“. Кипър е окупиран от британците, които в замяна защитават интересите на османците по време на Конгреса след тяхното поражението им в скорошната руско-турска война. През Първата световна война двете държави се оказват съперници, а Кипър е анексиран от Великобритания. Кипърското население недоволства срещу британското управление и така се заражда идеята за еносис (присъединяване към Гърция). Важна фигура в тези процеси е архиепископ Макарий III, който дори инициира референдум по темата през 1950 г. Очаквано, той е отхвърлен от британските власти, а духовникът създава ЕОКА – организацията на гръцките киприоти. В същото време, турските киприоти сформират своя група, която иска разделяне на острова на гръцка и турска част. Започва партизанска война и с течение на времето Гърция и самият архиепископ се отказват от идеята за еносис. През 1960 г. се създава Република Кипър, в границите на която и до днес съществуват две британски задморски територии. Макарий е избран за президент, но запазването на етническия мир се оказва трудна задача. Предлаганите от него реформи не се приемат еднакво добре от гръцките и турските киприоти. В тези трудни години в съседна Гърция военната хунта заема властта чрез преврат. Тя организира и опит за сваляне на Макарий, който вече се противопоставя на идеята за еносис. Това дава повод на Турция да предприеме военна интервенция в Кипър, за да защити правата на турските киприоти. Броени дни по-късно „режимът на черните полковници“ капитулира и в Гърция, но до днес турската армия окупира северната част на острова.
Нека опитаме…
Преговори за обединение на острова започват още през 70-те години. Основни пречки и досега остават разпределението на териториите и сформирането на правителство. През 1983 г. ООН предлага ротационно президентство и по-голямо представителство на турските киприоти в парламента за сметка на отстъпени територии. Преговорите пропадат. До разрив в отношенията на двете общности води кандидатурата на Република Кипър за членство в Европейския съюз. Подадените кандидатури на Турция и Севернокипърската република три години по-рано са отхвърлени. Поредни генерални сектари на ООН през годините пренаписват различни споразумения, но без резултат. Втората половина от мандата на Кофи Анан (1997-2006) е най-интензивна откъм преговори. Планът на Анан предвижда два отделни парламента и един федерален. Бежанците ще се връщат в родните си места по определен график, а броят на турските войски ще намалява всяка година. Република Кипър и Севернокипърската република провеждат поотделно, но едновременно референдуми. Турските киприоти одобряват плана, но гръцките киприоти са твърдо против. През последните години прогресът в отношенията между двете държави зависи най-вече от изборните резултати. В съвместна декларация от 2015 година настоящите лидери дадоха ясна заявка, че обединението е приоритет. Преговорите продължават повече от 21 месеца.
Нико(зи)я страна не отстъпва
Опитите за обединение на Кипър са похвални, но зад тях стоят много въпросителни. Севернокипърската турска република е призната само от Турция, а международната общност счита окупацията за незаконна. Въпреки това повече от 40 години Никозия е единствената столица в света, която е разделена на две части от т.нар. „зелена линия“, охранявана от мироопазващите сили на ООН. Именно тази буферна демилитаризирана зона нерядко е място за протести на двете кипърски общности, които отправят ясен знак, че обединение е повече от необходимо. Но дали е възможно?
Плюсове и минуси
При разделението на Кипър за рекордно кратко време гръцките киприоти трябва да напуснат северната част на острова и обратното. Евентуално обединение би позволило на хиляди да се завърнат по родните си места – мечта, която мнозина все още смятат за реалистична. От друга страна, ако Турция съдейства в процеса на консолидация, тя би подобрила своя имидж на международната сцена и така ще придобие по-голяма легитимност и подкрепа по отношение на операцията „Щита на Ефрат“ в Сирия. В същото време гражданите на Република Кипър са граждани и на Европейския съюз – предимство, което им осигурява преди всичко свободно движение в границите на Съюза. С паспортите си на турски киприоти обаче жителите на Севернокипърската турска република са сериозно възпрепятствани в това отношение.
Традиционно се счита, че северната част на острова е по-слабо развита от южната, макар Република Кипър да изпита на гърба си последиците от световната икономическа криза като част от ЕС, за което обаче получи и съответната финансова помощ. Обединение на страната ще въвлече и северната част на острова в европейския пазар. Прогнозите са, че броят на чуждестранните туристи също ще нарасне. Немаловажен факт е, че в началото на 2018 г. предстоят президентски избори в Република Кипър. Държавният глава Никос Анастасиадис е изправен пред огромно предизвикателство – дали ще възприеме силна националистическа линия или ще иска да остане в историята като лидера, обединил Кипър? Не е ясно и как би се сформирало управлението на въпросната федерация, ако това бъде договорено в близко бъдеще.
Съществуват и немалко препъникамъни пред двете общности. Често изтъкван например е религиозният кливидж – гръцките киприоти са християни, а турските – мюсюлмани. Доказано е обаче, че мирно съвместно съжителството на двете религиозни групи е възможно. Тук трябва да обърнем внимание и на различните поколения – възрастните, които помнят съвместното съжителство, и младите, които са израснали с идеята, че враговете са отвъд буферната зона. Мнозина смятат, че разковничето на успеха се крие в разположените турски войски на острова. На срещата в Женева в средата на януари турският президент Ердоган заяви, че въпросът не стои на масата. В момента 30 хиляди военни контролират 40% от територията на острова, на който живее 20% от населението на острова. Турция твърди, че по този начин се гарантира сигурността, но според Гърция не може да се премине към обединение при наличието на окупационни сили. Така възниква и въпроса от каква част от заеманата територия могат да се откажат турските киприоти в името на кипърска федерация. Към момента спорът между двете страни е в рамките на два процента.
Морската граница също е обект на спорове. След като бе установено, че край бреговете на Кипър в границите на Левантийския басейн има значителни залежи на природен газ и петрол, три западни концерна получиха концесии за сондажи. Република Кипър, Египет и Гърция се ангажираха с обща енергийна стратегия, но къде остава Севернокипърската турска република? Турция също започна сондажи в континенталния шелф на северен Кипър. Анкара не признава Република Кипър и едва ли ще сключи двустранно споразумение относно границите на изключителните икономически зони (простраство със специален правен статут, което се простира на максимум 370 км от брега на прилежащата държава, която единствена може да експлоатира природните ресурси и да строи в този участък). Именно този казус може да се окаже решаващ по време на следващите преговори, а такива почти сигурно ще има.
Съдбата на градчето Морфу пък се превърна в пречка по време на преговорите в края на ноември м.г. То е в границите на Севернокипърската република, но жителите му са били гръцки киприоти, принудени да напуснат домовете си. Отлагането на решаването на бежанския въпрос от турските киприоти беше изтълкувано от гръцката общност като липса на ангажираност и готовност преговорите да доведат до реален резултат в обозримото бъдеще. Нека не забравяме, че през есента на 2016 г. турският лидер Ердоган заяви, че Турция се интересува дълбоко от територии като Западна Тракия, Кипър и Крим, защото физическите граници на страната не съвпадат с границите на сърцата на турските граждани. Това разгневи Гърция, която призова да се спазват международните договорености. В края на януари т.г. Върховният касационен съд на Гърция отказа да екстрадира в Турция осемте турски военнослужещи, заподозрени от Анкара за участие в опита за преврат на 15 юли. Основният мотив на съда е липсата на гаранции за справедлив процес. Турция веднага се закани да отговори с необходимите мерки. Дали те ще са свързани с реадмисията на сирийски бежанци или с казуса около обединението на Кипър, предстои да видим.
Приказка с отворен финал
Свикването на петстранни конференции се отчита като напредък както от наблюдателите от ООН, така и от ЕС. След 40 години, двете страни в конфликта изглеждат по-мотивирани отвсякога да сформират федерация и 180-километровата „зелена линия“ да бъде заличена. Странно би било обаче да твърдим, че Република Кипър не осъзнава влиянието на вътрешната си политика върху външната. В момент, когато островът отново е в „светлините на прожекторите“, един закон стои между настоящето и бъдещето на Кипър. Един закон и един референдум. Никос Анастасиадис се надява на прогрес в преговорите след допитването в Турция на 16 април. Значителното увеличаване на правомощията на Ердоган според конституцията обаче едва ли ще го накара да размисли, така че Турция да разчита единствено на своята „мека сила“. В същото време, Република Кипър заплаши да наложи вето върху отварянето на нови преговорни глави от присъединителния процес на Турция към ЕС. Ще бъде ли отменен законът на раздора, за да се задвижи процеса по обединение? Можем ли да станем свидетели на завръщане към мрачното минало? Тогава на следващата международна конференция Никос Кодзиас и Мевлют Чавушоглу биха помислили един за друг: „Ще се срещнеме с погледи скрити през рамото и ще тръгнем по своя път сами“.
……………………
„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
