Внезапно всички се влюбиха в еврозоната. Не го направиха, когато фалираха КТБ и забутаха още няколко банки. Не го направиха, когато приеха решения за ускорено влизане в банковия надзор и еврозоната на консултативен съвет при президента. Не го и направиха във време на относително спокойно управление през последните няколко години. Направиха го по време на предизборна кампания! Когато все пак устите трябва да работят, защото всички камери и микрофони са включени и избирателите, предполага се, следят повече от обичайното какво се случва политически.
Незнайно откъде и служебното правителство се сети за еврозоната, макар да имам усещането, че не е питало „Позитано“ 20, а оттам отговорът няма да е положителен. Служебният премиер заговори по темата с почти поетически патос. Междувременно се яви и Юнкер и заговори за някакви европейски скорости. Нинова реши да говори по евро теми и обяви края на еврофондовете след 2020 година. Е, без да броим най-великата от всички български каузи, тази по махането на санкциите срещу Русия. Изведнъж от всички посоки захванаха темата. Въобще, след години на мълчание по смислени въпроси на нашето европейско членство тръгнаха потоци от приказки, и доста глупости.
Спокойно, ще минат изборите и обичайната амнезия ще обхване отново всички. А причината е банална, влизането в еврозоната е всъщност много по-важно от това в Шенген и ще удари точно там, където най-малко искат нашенските „елити“. Европейската заповед за арест принуди много от тях да се заселят по странни, неевропейски дестинации. Парите им обаче все още си „шетат“ далеч по-необезпокоявани. Влизането в еврозоната ще извади на светло много местни безобразия, ще вкара в здрав надзор цялата ни банкова система, ще затрудни актуалния модел: ние ги фалираме (когато се наложи), вие ги плащате.
Спомняте ли се за една банка, която беше крала от сметките на своите клиенти? Е, нея нямаше да я има, ако бяхме в еврозоната. Нямаше да я има и най-умната от всички умни банки, КТБ. Нямаше да ги има и онези, дето десетилетия си играха на надзор. Поне, когато не танцуваха чалга по курортите с тези, които надзирават. Нямаше да има и „калинки“ на ръководни позиции, защото те трябва да са одобряват от надзора във Франкфурт. Като един хубавец в Словения, който наскоро изхвърча от управителния съвет на водеща банка, защото дипломата му беше от онези, ала Чирпански университет.
Разбира се, нямаме шансове да се озовем там и защото не ни искат. Страната няма никакъв останал политически капитал, а местните „стрес-тестове“ предизвикаха нескрити усмивки в Европейската централна банка. Безкрайните имитации на съдебна и право-охранителна реформа пък са вече пословични и те са известни на много повече хора, отколкото се занимават професионално с тях из чиновническите коридори. Естествено, където трябва се знае и за практиката на крадене на фирми и административен натиск за освобождаване на терен.
Бившият финансов министър сега се зае да обяснява колко трудна е цялата тази работа и как надали ще стане скоро. Прав е, той най-отблизо е запознат със собственото си бездействие, когато трябваше и можеше през последните години да се работи усърдно по темата. Не че другите политици му създаваха много проблеми. Никой не направи от темата приоритет, но нали с тези работи не се печелят гласове…. Пък и на българските граждани тези въпроси са непознати и трябва търпеливо и подробно да им се разясняват. Кога по-точно нашите политици са се занимавали с подобни неща?! Особено за нещо, което ще предизвика колективното недоволство на техните собственици.
Така че, спокойно. Има още около три седмици и цялата тази говорилня ще отмине, а еврозоната ще си отиде, където й е мястото. В далечното бъдеще. Защото представите си кои точно са тези български политици, които ще имат визията и волята да направят накуп толкова много и важни за обществото ни неща. Желая ви успех!
