Разбира се, че призивите на турския социален министър Мехмет Мюеззиноглу българските изселници в Турция да гласуват за ДОСТ са меко казано неприемливи. Разбира се, че МВнР трябваше да привика посланик Сюлейман Гюкче, което и направи, макар и със закъснение от около 24 часа. Разбира се, че на Гюкче следваше да се обясни, че това е директна намеса във вътрешните ни работи, още повече, че на изселниците са обещавани материални и други стимули. Разбира се, че нашенските националпопулисти ще скочат срещу дадената от Анкара дума на хората с нередовни документи да бъде позволено да се върнат у нас и да гласуват, без да понасят санкции. Разбира ли се обаче, че оттук нататък същите могат с лекота да отправят скандални заплахи, пред които институциите да мълчат и да си затварят очите?
Явно това се разбира, след като лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов призова за ефективна блокада на южната граница, която да спре „хиляда автобуса с изборни туристи“. Коалицията „Обединени патриоти“, по собствените му думи, дори започнала действия в тази посока. „Блокадата е нужна, за да се пресече пътят на Ердоган към българския парламент“, каза още Каракачанов, като в същото време обяви, че е нужна „хладнокръвна обществена реакция – защото всяка истерия сега е всъщност част от сценария на Ердоганова Турция.“
Впрочем в последното е прав – истерията само би навредила, но в такъв случай е странно защо именно той я подклажда. Нещо повече, Каракачанов официално заявява, че е готов да извърши престъпление, като препятства български граждани да осъществят правото си на глас, понеже ще гласуват за партия, която той не одобрява. Във форума на в. „Сега“ един Neopol даже стига по-далеч – според него обединеният патриот директно казва, че така ще манипулира изборния резултат, след което реторично пита: „И това открито заявление за извършване на престъпление не прави впечатление на никого? Къде е Цацаров? Къде е Радев? Къде е Герджиков, дето трябва да гарантира свободни и честни избори?“
Съвсем правилно пита човекът, понеже подобни провокации са не по-малко отвратителни и се развиват по обидно елементарна схема:
1.На хоризонта се задават избори.
2.Както винаги, ДПС (в случая ДОСТ) разчита на етническия вот, но това съвсем не е достатъчно. Електоратът има нужда от сплотяване. Политики, каузи? Бошлаф работа!
3.Ето тогава на помощ се притичват „патриотите”. Те, особено в Кърджали и въобще в смесените райони, също разчитат преди всичко на етническия вот. И техният електорат обаче се нуждае от сплотяване, а какво да му предложат освен „българщина”? Вдъхновяващи идеи, живи хоризонти?
4.Тъй като срещите на тези еднакви по същество интереси минават единствено по браздата на разделението, и едните, и другите печелят от забучването на плашила в етническата нива.
5.Удивително, но факт! Чучелата продължават да си вършат работата, колкото и да сме свикнали с тях, а изобретателите им все някак успяват да ни заблудят, че са противници…
Години наред тези скачени съдове си преливат живителни сили, от които не произтича нищо добро. Същите са като онзи от „Ние, врабчетата”, който мъкнел ли мъкнел всякакви боклуци от село – фльонги, кречетала и кратунки, набучени с перушина, та когато дошла есента и хората отишли да берат просото, той дошъл с колата в своята нива и почнал да бере плашила. Малко им трябва обаче на плашилата да добият плът и кръв – Балканите са дали множество примери за това, а в момента съществуват и благоприятни обстоятелства за разпалване на същински конфликт.
Това ли целят „обединените патриоти“, като призовават за блокиране на границата, а иначе лицемерят да не се стигало до истерии?
Ако не го целят, то прави впечатление, че в предизборната им програма няма и дума за законова промяна, която да урежда въпроса с гласуването на изселниците в Турция. Предложението за ограничаване на броя на секциите, ескалирало в заплахи за физическо препятстване да упражнят правото си на глас, по никакъв начин не решава проблема. Напротив, единствено го задълбочава, и то напълно умишлено, което, освен много тъпо и недемократично, е изключително опасно. А оттук пък следва, че ако нахалството на турския социален министър срещна съпротива, отпор ще се наложи и срещу безобразните призиви за блокада на границата. По една съвсем проста причина – когато провокацията срещу националния интерес е повече от очевидна, тъкмо държавата трябва да плесне през ръцете и вече додеялите сеячи на плашила.
